asthfghl | Blog

Това е новият блог на Asthfghl, пренесен от Blog.bg. Причината за тази миграция съм обяснил ТУК.

Моля, преди да поствате коментари, обърнете внимание на политиката ми на модерация.

Благодаря. Да се забавляваме!

( Read more... )

Нов излет в готина компания в района на Мальовица – класика, която никога не омръзва, особено когато денят започне сред прохладата при ЦПШ и с обещание за нови шеметни височини. Поехме нагоре към заслона БАК, заобиколени от отвесна прелест и звучното мълчание на Рила. Под връх Орловец пътеката ни поведе по малко познат и доста вълнуващ терен, докато не стигнахме седловината над платото със Страшното езеро – място, което действа омагьосващо на сетивата.

Еуфорията обаче бързо бе засенчена от изумление, когато станахме свидетели на смразяваща кръвта спасителна операция с хеликоптер при връх Двуглав стотина метра по-нагоре. По-късно научихме, че за жалост инцидентът е завършил с фатален край за един от пострадалите, което придаде замислена тежест на деня и ни напомни ясно, че с планината шега не бива. Въпреки това излетът изпълни своята роля – добра загрявка за Ботев другата седмица, но с едно наум и с още по-голямо уважение към стихията, която наричаме природа.

[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]

ПЕТЪК.

Лежерно трамбоване по оръфания асфалт към хижа Вада постави началото на едно от онези рилски отклонения, които започват уж полека, а завършват с душа, пълна догоре. Пътеките ни отведоха из сенчестите баирчета на Лопушанска Рила, където гъстият лес ухаеше на бор и спокойствие. Изведнъж – открит простор и панорамното било на връх Зекирица, откъдето паметните гледки към рилските първенци спираха хода на крачките и подтикваха към дълго зяпане с отворена уста.

На връщане преоткрихме добре познато съкровище – водопад Горица в село Овчарица, сгушен между скали и папрати, сякаш шепнещ своята си тайна. Идеалното място за отмора, освежаване, а защо не и кратък екзистенциален размисъл. Финалът беше прохладна вечер в Сапарева баня, където минералната пара и разказите на местните вървят ръка за ръка. Днешният ден беше само началото на тридневното приключение, защото утре, живот и здраве, идва гвоздеят на програмата – Седемте Рилски езера.

СЪБОТА.

Кратко люшкане на седалковия лифт от Паничище и ето ни — кацнахме сред тълпи, шум и фотообективи, готови за класическата пътека през Седемте езера, пуфтящи ведно с върволицата щракащи селфита туристи. Първоначално небето беше голо и някак строго, но постепенно се запълни със симпатични пухкави облаци, които вдигнаха не само контраста в кадъра, но и общия тонус. Малко над езерата, възловата табела с камбаните насред седловина Раздела ни повика неустоимо – и решението да изкачим дотам се оказа от онези решаващи отклонения, които водят до големи вълнения.

Надзърнахме към циркуса на Урдините езера — не просто съседна долина, а най-удивителното място в цялата родина по моите стандарти. Връх Дамга се изпречи като естествена кулминация, с безкрайни гледки към всички простори на Рила, включително долината на хижа Вазов (която продължава да ми е мечта), и отсреща — наглед непристъпните чукари на Калин. Билото към Отовица, покрито с искрящи преспи, беше последният бял акцент в ден, пълен с цветове. Спускането беше панорамно и паметно, минаващо обратно през долната част на Седемте езера, край едноименната хижа, скоро след която се затвори кръгът. Героите са уморени, но безкрайно възхитени и заредени.

НЕДЕЛЯ.

Завършихме разширения рилски уикенд с неочаквано топло и рошаво посрещане – гостуване на магаретата в Маджаре. Ферма „Щастливите магарета“ оправда името си още от портата, където ни чакаха цяла компания симпатични дългоушковци, няколко любопитни песа и един гъсок с такава осанка, че само липсата на медал му пречеше да изглежда като пазител на фермерския ред. След гушкането и почесването тръгнахме по дидактическата екопътека „Зорница“, създадена с мисъл за най-малките откриватели, водеща през гората чак до параклиса „Свети Георги“, идеален за кратък отдих и поглед навътре към себе си.

На връщане се спуснахме през село Мала църква – място, което съчетава изключително красива природа с усещането, че времето тук не бърза. По поречието на Леви Искър се върви с лекота, а атмосферата напомня за стари филми с дървени къщи и мирис на чам. Хвърлихме поглед и на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ от XVI век, някога заровена изцяло в земята, за да оцелее през вековете – днес тя е обявена за паметник на културата и носи в себе си тишината на историята. Страхотен уикенд, изпълнен с природни красоти и любопитни исторически селца, които остават в съзнанието не с големината или блясъка си, а с усещането, че са точно на мястото си.

[КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ]

Един от най-лесните, популярни и панорамни маршрути по билото на Балкана ни подмами в слънчева събота — класиката от прохода Беклемето, който се оказа задръстен с коли, раници и ентусиазъм. Част от легендарния Ком-Емине, този участък ни поведе рамо до рамо с върволици от почитатели на красивата природа, всички устремени напред, следвайки извивките на Стара планина. Вятърът ни носеше мирис на мащерка и... кравешко присъствие, а през цялото време бяхме в компанията на симпатични крави и кончета, които сякаш също бяха решили да се наслаждават на гледките.

Най-адреналиновият момент дойде при екстремния траверс на Козя стена, където увиснали на стоманеното въже над бездната, изпитахме онова приятно щипане в корема. После – връх Боба, който стои кротко в сянката на цяла плеяда върхове с имена на домашни любимци – Кучето, Котето... истинска планинска зоологическа градина. Глъчката на хижа Козя стена ни посрещна със смях, слънце и заслужен топъл бобец с наденица, а обратният път към Беклемето мина почти на един дъх, с кратка спирка при Арката на Свободата и панорамите към половин България. Побързахме да изпреварим буреносните облаци и вече кроим планове за следващия маршрут – и да, Вежен е на прицел.

[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]

Бодишейминг (от англ. body shaming) е форма на осъдително или унизително поведение, при което се критикува или подиграва нечие тяло — било то заради килограми, форма, размер, цвят на кожата, белези, косми по тялото, акне и други физически характеристики.

( Read more... )

Емоционалната интелигентност (ЕИ) е способността на човек да разпознава, разбира, управлява и използва емоциите – както своите, така и на другите – по ефективен и здравословен начин. Този тип интелигентност играе важна роля в междуличностните отношения, лидерството, справянето със стреса и вземането на решения.

( Read more... )

Понякога най-умното нещо е да поспреш, хубавичко да се огледаш и... да не продължиш. Такъв бе и днешният случай с опита за атака на връх Мальовица, който се оказа необичайно потънал в преспи дори за този къснопролетен сезон. Почти се здрависахме с един от най-знаковите рилски първенци, но в крайна сметка му обещахме същинската ни повторна среща да се състои някой друг път, и то може би съвсем скоро. Затова пък се насладихме на невероятната красота на Великата Рилска пустиня, която тези дни е под знака на безспирния ромон на буйните високопланински потоци. Ще чакаме по-сгоден случай за повторение на финалния етап от днешната вертикална разходка!

[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]

Точно година по-късно се върнахме към сърцето на Източните Родопи – този път под сивите дъждовни облаци, които заплашваха всеки миг да излеят цялата си ярост върху ни, но ни пощадиха, като само добавиха доза драматизъм към пейзажа. В началото бе древният кромлех при Горни Главанак – скромен, но внушителен портал към мистиката на хората от желязната епоха, където камъните сякаш още шепнат на вятъра. Оттам — право към връх Юмручал над Горно поле, където изумителните гледки към долината на Арда те карат да ахнеш, да забравиш за чадъра и почти да се влюбиш в мъглата. А меандрите на Арда при Маджарово и Бориславци – те не просто се вият, а рисуват любовни писма върху земята.

( Read more... )

[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]

Метъл музиката резонира толкова силно с много хора, защото съчетава сурова емоция, сложност и мощ по уникален начин. Ето няколко причини защо метълът често се смята за "толкова добър" от феновете:

🤘 Емоционална интензивност
Метълът изразява широк спектър от емоции – гняв, тъга, триумф, бунт, дори радост – но често на засилено, катарзисно ниво. Това е музика, която не спазва никакви задръжки, и може да бъде изключително валидираща за слушатели, преминаващи през период на дълбоки емоционални преживявания.

🤘 Техническо майсторство
Много метъл музиканти са изключителни изпълнители. Сложни ритми, бързи сола, наглед невъзможни барабанни композиции и виртуозни вокални стилове (от дълбок рев до високи оперни тонове) показват високо ниво на музикално майсторство.

🤘 Разнообразие
Метълът в никакъв случай не е монолитен. Съществуват безброй стилове: блек метъл, дет метъл, траш, пауър, дуум, прогресив и безброй поджанрове и стилови хибриди. Това разнообразие означава, че има вид метъл за почти всеки вкус – от симфоничен и епичен до брутален и суров.

🤘 Атмосфера и разказване на истории
Метълът често включва митологични, философски, литературни или фантастични теми. Групи като Iron Maiden, Opeth или Tool са известни с това, че създават цели светове или истории в албумите си, което ангажира слушателя на по-дълбоко ниво.

🤘 Общество
Метълът има една от най-страстните и лоялни фен бази. Въпреки агресивното си звучене, тази общност често цени приобщаването, взаимното уважение и емоционалната подкрепа. Концертите се усещат като ритуали, почти родови събития.

🤘 Терапевтична сила
За мнозина слушането на метъл действа като катарзис. Писъкът на китарите и тътенът на барабаните могат да бъдат мощен отдушник за натрупани емоции, осигурявайки облекчение или чувство на овластяване.

🤘 Бунт и индивидуалност
Метълът често отправя дръзко предизвикателство към масовата култура, властта и социалните норми. Той привлича онези, които се чувстват отчуждени или съпротивляващи се на конформизма, и предлага пространство, в което интензивността и различността не само се приемат – те са на почит.

Ето един пример: Една дърта класика от времето, когато блекът беше в апогея си - чиста, неподправена агресия, която не взима никакви заложници и буквално ти откача главата:

https://www.youtube.com/watch?v=FZ2BeL1ZZz8

Mood: artistic

вр.Ковач:
LINK1
LINK2
LINK3

х.Балкански рози:
LINK1
LINK2

Беклемето:
LINK1
LINK2
LINK3

Орцево:
LINK1
LINK2
LINK3

Маджарово:
LINK1
LINK2
LINK3

Девин:
LINK1
LINK2
LINK3

Осиково:
LINK1
LINK2
LINK3

Кирково:

LINK3

Казанлък: