![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
Загрявка до ЦПШ
22 Jun 2025 23:00Нов излет в готина компания в района на Мальовица – класика, която никога не омръзва, особено когато денят започне сред прохладата при ЦПШ и с обещание за нови шеметни височини. Поехме нагоре към заслона БАК, заобиколени от отвесна прелест и звучното мълчание на Рила. Под връх Орловец пътеката ни поведе по малко познат и доста вълнуващ терен, докато не стигнахме седловината над платото със Страшното езеро – място, което действа омагьосващо на сетивата.
Еуфорията обаче бързо бе засенчена от изумление, когато станахме свидетели на смразяваща кръвта спасителна операция с хеликоптер при връх Двуглав стотина метра по-нагоре. По-късно научихме, че за жалост инцидентът е завършил с фатален край за един от пострадалите, което придаде замислена тежест на деня и ни напомни ясно, че с планината шега не бива. Въпреки това излетът изпълни своята роля – добра загрявка за Ботев другата седмица, но с едно наум и с още по-голямо уважение към стихията, която наричаме природа.
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Еуфорията обаче бързо бе засенчена от изумление, когато станахме свидетели на смразяваща кръвта спасителна операция с хеликоптер при връх Двуглав стотина метра по-нагоре. По-късно научихме, че за жалост инцидентът е завършил с фатален край за един от пострадалите, което придаде замислена тежест на деня и ни напомни ясно, че с планината шега не бива. Въпреки това излетът изпълни своята роля – добра загрявка за Ботев другата седмица, но с едно наум и с още по-голямо уважение към стихията, която наричаме природа.
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Разширен рилски уикенд
15 Jun 2025 22:00ПЕТЪК.
Лежерно трамбоване по оръфания асфалт към хижа Вада постави началото на едно от онези рилски отклонения, които започват уж полека, а завършват с душа, пълна догоре. Пътеките ни отведоха из сенчестите баирчета на Лопушанска Рила, където гъстият лес ухаеше на бор и спокойствие. Изведнъж – открит простор и панорамното било на връх Зекирица, откъдето паметните гледки към рилските първенци спираха хода на крачките и подтикваха към дълго зяпане с отворена уста.
На връщане преоткрихме добре познато съкровище – водопад Горица в село Овчарица, сгушен между скали и папрати, сякаш шепнещ своята си тайна. Идеалното място за отмора, освежаване, а защо не и кратък екзистенциален размисъл. Финалът беше прохладна вечер в Сапарева баня, където минералната пара и разказите на местните вървят ръка за ръка. Днешният ден беше само началото на тридневното приключение, защото утре, живот и здраве, идва гвоздеят на програмата – Седемте Рилски езера.
СЪБОТА.
СЪБОТА.
Кратко люшкане на седалковия лифт от Паничище и ето ни — кацнахме сред тълпи, шум и фотообективи, готови за класическата пътека през Седемте езера, пуфтящи ведно с върволицата щракащи селфита туристи. Първоначално небето беше голо и някак строго, но постепенно се запълни със симпатични пухкави облаци, които вдигнаха не само контраста в кадъра, но и общия тонус. Малко над езерата, възловата табела с камбаните насред седловина Раздела ни повика неустоимо – и решението да изкачим дотам се оказа от онези решаващи отклонения, които водят до големи вълнения.
Надзърнахме към циркуса на Урдините езера — не просто съседна долина, а най-удивителното място в цялата родина по моите стандарти. Връх Дамга се изпречи като естествена кулминация, с безкрайни гледки към всички простори на Рила, включително долината на хижа Вазов (която продължава да ми е мечта), и отсреща — наглед непристъпните чукари на Калин. Билото към Отовица, покрито с искрящи преспи, беше последният бял акцент в ден, пълен с цветове. Спускането беше панорамно и паметно, минаващо обратно през долната част на Седемте езера, край едноименната хижа, скоро след която се затвори кръгът. Героите са уморени, но безкрайно възхитени и заредени.
НЕДЕЛЯ.
НЕДЕЛЯ.
Завършихме разширения рилски уикенд с неочаквано топло и рошаво посрещане – гостуване на магаретата в Маджаре. Ферма „Щастливите магарета“ оправда името си още от портата, където ни чакаха цяла компания симпатични дългоушковци, няколко любопитни песа и един гъсок с такава осанка, че само липсата на медал му пречеше да изглежда като пазител на фермерския ред. След гушкането и почесването тръгнахме по дидактическата екопътека „Зорница“, създадена с мисъл за най-малките откриватели, водеща през гората чак до параклиса „Свети Георги“, идеален за кратък отдих и поглед навътре към себе си.
На връщане се спуснахме през село Мала църква – място, което съчетава изключително красива природа с усещането, че времето тук не бърза. По поречието на Леви Искър се върви с лекота, а атмосферата напомня за стари филми с дървени къщи и мирис на чам. Хвърлихме поглед и на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ от XVI век, някога заровена изцяло в земята, за да оцелее през вековете – днес тя е обявена за паметник на културата и носи в себе си тишината на историята. Страхотен уикенд, изпълнен с природни красоти и любопитни исторически селца, които остават в съзнанието не с големината или блясъка си, а с усещането, че са точно на мястото си.
[КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ]
[КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ]
Един от най-лесните, популярни и панорамни маршрути по билото на Балкана ни подмами в слънчева събота — класиката от прохода Беклемето, който се оказа задръстен с коли, раници и ентусиазъм. Част от легендарния Ком-Емине, този участък ни поведе рамо до рамо с върволици от почитатели на красивата природа, всички устремени напред, следвайки извивките на Стара планина. Вятърът ни носеше мирис на мащерка и... кравешко присъствие, а през цялото време бяхме в компанията на симпатични крави и кончета, които сякаш също бяха решили да се наслаждават на гледките.
Най-адреналиновият момент дойде при екстремния траверс на Козя стена, където увиснали на стоманеното въже над бездната, изпитахме онова приятно щипане в корема. После – връх Боба, който стои кротко в сянката на цяла плеяда върхове с имена на домашни любимци – Кучето, Котето... истинска планинска зоологическа градина. Глъчката на хижа Козя стена ни посрещна със смях, слънце и заслужен топъл бобец с наденица, а обратният път към Беклемето мина почти на един дъх, с кратка спирка при Арката на Свободата и панорамите към половин България. Побързахме да изпреварим буреносните облаци и вече кроим планове за следващия маршрут – и да, Вежен е на прицел.
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Най-адреналиновият момент дойде при екстремния траверс на Козя стена, където увиснали на стоманеното въже над бездната, изпитахме онова приятно щипане в корема. После – връх Боба, който стои кротко в сянката на цяла плеяда върхове с имена на домашни любимци – Кучето, Котето... истинска планинска зоологическа градина. Глъчката на хижа Козя стена ни посрещна със смях, слънце и заслужен топъл бобец с наденица, а обратният път към Беклемето мина почти на един дъх, с кратка спирка при Арката на Свободата и панорамите към половин България. Побързахме да изпреварим буреносните облаци и вече кроим планове за следващия маршрут – и да, Вежен е на прицел.
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Понякога най-умното нещо е да поспреш, хубавичко да се огледаш и... да не продължиш. Такъв бе и днешният случай с опита за атака на връх Мальовица, който се оказа необичайно потънал в преспи дори за този къснопролетен сезон. Почти се здрависахме с един от най-знаковите рилски първенци, но в крайна сметка му обещахме същинската ни повторна среща да се състои някой друг път, и то може би съвсем скоро. Затова пък се насладихме на невероятната красота на Великата Рилска пустиня, която тези дни е под знака на безспирния ромон на буйните високопланински потоци. Ще чакаме по-сгоден случай за повторение на финалния етап от днешната вертикална разходка!
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Завръщане към Маджарово
26 May 2025 23:00Точно година по-късно се върнахме към сърцето на Източните Родопи – този път под сивите дъждовни облаци, които заплашваха всеки миг да излеят цялата си ярост върху ни, но ни пощадиха, като само добавиха доза драматизъм към пейзажа. В началото бе древният кромлех при Горни Главанак – скромен, но внушителен портал към мистиката на хората от желязната епоха, където камъните сякаш още шепнат на вятъра. Оттам — право към връх Юмручал над Горно поле, където изумителните гледки към долината на Арда те карат да ахнеш, да забравиш за чадъра и почти да се влюбиш в мъглата. А меандрите на Арда при Маджарово и Бориславци – те не просто се вият, а рисуват любовни писма върху земята.
( Read more... )
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
( Read more... )[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
❄️ Вече четвърто навъртане към Белмекен за годината и този път бе решено, че няма отърване - правим-струваме, върхът ще бъде достигнат, въпреки снощния нов майски сняг. След един неуспешен флирт с идеята преди няколко седмици, сега се втурнахме във втори опит за атака на едноименния връх, и то под акомпанимента на 700 метра драпане под ледения рилски вятър, който се опитваше да ни издуха обратно към колата. Изкачихме се откъм премката с Ортачал, хванахме най-прекия път нагоре по югозападния ръб, а с всяка стъпка панорамите ставаха все по-изумителни. Няма да излъжа, ако кажа, че оттук се вижда има-няма четвърт от България плюс части от Гърция - всичко се разкрива като географска енциклопедия на живо: Мусала и Вихрен в един кадър - сякаш си махат един на друг, а наоколо още половин дузина планини, всяка със свой си характер и прическа от къдрави облаци.
Спускането през мочурищата беше бонус ниво с добавена стойност – суграшица, пронизващ вятър и гъдел от клекове по склона на Ръжавица, където краката потъват, а духът се издига над всекидневното. Крайна точка в случая - панорамната площадка над хижа Белмекен и Равничалското езеро, където очите си правят баня от панорами докъдето поглед стига, а дробовете пеят арии от възторг. Кръгът бе затворен, походът – завършен, но приключението? То тепърва ще се разгръща. Оставяме класическия кръг през ливадите на Равни чал, синджира на Сивричал, чукарите на Каменити чал и Ортачал за следващия път — защото Рила не се изчерпва с един подвиг.
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Спускането през мочурищата беше бонус ниво с добавена стойност – суграшица, пронизващ вятър и гъдел от клекове по склона на Ръжавица, където краката потъват, а духът се издига над всекидневното. Крайна точка в случая - панорамната площадка над хижа Белмекен и Равничалското езеро, където очите си правят баня от панорами докъдето поглед стига, а дробовете пеят арии от възторг. Кръгът бе затворен, походът – завършен, но приключението? То тепърва ще се разгръща. Оставяме класическия кръг през ливадите на Равни чал, синджира на Сивричал, чукарите на Каменити чал и Ортачал за следващия път — защото Рила не се изчерпва с един подвиг.
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Родопски вело-епос
17 May 2025 20:00Точно година по-късно, повторение на родопския вело-епос. 🚲
Пътешествието започна сред гъстата мъгла на гара Аврамово, най-високата на Балканите. Докато небето бавно се избистряше, се разгръщаше одисея на две колела из Бабешките махали, където всяка колиба има история, а всяка пътека – характер: Аврамови, Асанови, Чолакови... Човек лесно потъва в медитация сред тишината на Рохлева, пейзажите на Бутрева и мириса на сено около Враненци. Техничното спускане по Алан дере бе като танц с гравитацията, с малко кал за цвят и много адреналин за подправка.
По пътя се запознах с няколко симпатични крави – истински родопски дами, позиращи с пренебрежителна грация. А после – Софан дере, което се вие като сребърна нишка, искряща под слънцето, направо наслада за окото. После - шеметно 15-километрово спускане по шосето откъм Сърница, след което парк Клептуза ме приюти сред сенчестата си прохлада, а оживеният Велинград ме изпрати обратно към цивилизацията с мирис на бор, звук на чучури и план за ново бягство. Убедих се, че родопските склонове не прощават на мързеливите, но даряват онези, които крачат или въртят педалите с упоритост и отворено сърце. И да – ще има продължение!
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Пътешествието започна сред гъстата мъгла на гара Аврамово, най-високата на Балканите. Докато небето бавно се избистряше, се разгръщаше одисея на две колела из Бабешките махали, където всяка колиба има история, а всяка пътека – характер: Аврамови, Асанови, Чолакови... Човек лесно потъва в медитация сред тишината на Рохлева, пейзажите на Бутрева и мириса на сено около Враненци. Техничното спускане по Алан дере бе като танц с гравитацията, с малко кал за цвят и много адреналин за подправка.
По пътя се запознах с няколко симпатични крави – истински родопски дами, позиращи с пренебрежителна грация. А после – Софан дере, което се вие като сребърна нишка, искряща под слънцето, направо наслада за окото. После - шеметно 15-километрово спускане по шосето откъм Сърница, след което парк Клептуза ме приюти сред сенчестата си прохлада, а оживеният Велинград ме изпрати обратно към цивилизацията с мирис на бор, звук на чучури и план за ново бягство. Убедих се, че родопските склонове не прощават на мързеливите, но даряват онези, които крачат или въртят педалите с упоритост и отворено сърце. И да – ще има продължение!
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
7:25 влак от Пловдив до Карлово
8:50 пристигане в гара Карлово
9:00 такси от Карлово до Беклемето
8:50 пристигане в гара Карлово
9:00 такси от Карлово до Беклемето
10:00 Слизане на Беклемето и разходка до Арката на Свободата
11:00 от Беклемето до х. Козя стена
14:00 обяд на х. Козя стена
15:00 от х. Козя стена до х. Ехо
18:00 пристигане на х. Ехо
19:00 вечеря в х. Ехо
20:00 тръгване към вр. Юмрука
20:40 залез на вр. Юмрука
21:00 слизане към х. Ехо
21:30 обратно в х. Ехо
НЕДЕЛЯ:
8:00 ставане и закуска в х. Ехо
9:00 от х. Ехо до Клисура
15:00 пристигане в Клисура
16:36 влак от Клисура до Карлово 17:10
17:25 влак от Карлово до Пловдив 18:48
(Резерва: Влак 18:29 Клисура - Карлово - Долна махала - Пловдив 21:20)
КОНТАКТИ:
Автогара "Север": 032 95 37 05 / 032 953 011
Хижа Ехо: 0888 986 861 / 087 700 4822 / 0882 966 252 / 0885 994 129
ВРЕМЕТО:
Беклемето - Accuweather / Freemeteo / Dalivali / Weather
х. Ехо - Vremetodnes / Weawow / Meteobalkans
Клисура - Accuweather / Weather / Freemeteo / Meteocast
ЛИНКОВЕ:
Пътепис
Сайт - Ехо
Facebook Ехо
Разписание Автогара СеверВРЕМЕТО:
Беклемето - Accuweather / Freemeteo / Dalivali / Weather
х. Ехо - Vremetodnes / Weawow / Meteobalkans
Клисура - Accuweather / Weather / Freemeteo / Meteocast
ЛИНКОВЕ:
Пътепис
Сайт - Ехо
Facebook Ехо
БДЖ
Въпреки заплашителните облаци сутринта, втората "баба" в списъка за годината бе благосклонна и благоволи да ме допусне до себе си. Днешната епика започна от накипреното подбалканско село Антон (снимки оттам в следващата серия), където дори въздухът мирише на приключения и говежди оптимизъм. Поех бодро нагоре по каменистия чукар на Гьолджука, следвайки коловете на зимната маркировка в наистина професионално темпо. Това, което последва, бе един главоломен 7-часов кръгов маршрут с 1200 метра изкачване с брутална крачка и пак толкова слизане на тъгъдък.
( ПЪТЕПИС )
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
За експертите в бранша, в случая общо казано се водих ей по тоз маршрут: 👉 ЛИНК
( ПЪТЕПИС )[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
За експертите в бранша, в случая общо казано се водих ей по тоз маршрут: 👉 ЛИНК
Два Рилски плана
16 Feb 2025 21:00ПЛАН 1: СЕМКОВО - ГРЪНЧАР
Петък
08:05-12:27 ВЛАК гара Пловдив - гара Септември - гара Белица
12:30-18:00 ПРЕХОД гара Белица - х.Семково
18:00 НОЩУВКА х.Семково
Събота
08:00-18:00 ПРЕХОД х.Семково - вр.Налбант - вр.Суа вапа - х.Грънчар
18:00 НОЩУВКА х.Грънчар
Неделя
08:00-15:30 ПРЕХОД х.Грънчар - м.Нехтеница - Якорудски езера - м.Нехтеница - х.Трещеник - гара Якоруда
15:56-20:20 ВЛАК гара Якоруда - гара Септември - гара Пловдив
Неделя
Петък
08:05-12:27 ВЛАК гара Пловдив - гара Септември - гара Белица
12:30-18:00 ПРЕХОД гара Белица - х.Семково
18:00 НОЩУВКА х.Семково
Събота
08:00-18:00 ПРЕХОД х.Семково - вр.Налбант - вр.Суа вапа - х.Грънчар
18:00 НОЩУВКА х.Грънчар
Неделя
08:00-15:30 ПРЕХОД х.Грънчар - м.Нехтеница - Якорудски езера - м.Нехтеница - х.Трещеник - гара Якоруда
15:56-20:20 ВЛАК гара Якоруда - гара Септември - гара Пловдив
ПЛАН 2: РИЛСКИ МАНАСТИР - РИБНИ ЕЗЕРА И ПОГЛЕДЕЦ
Петък
08:00-11:30 КОЛА Пловдив - Рилски манастир - Кирилова поляна
08:00-11:30 КОЛА Пловдив - Рилски манастир - Кирилова поляна
12:00-19:00 ПРЕХОД Кирилова поляна - Тиха Рила - Смрадливото езеро - х.Рибни езера
08:00-20:00 ПРЕХОД х.Рибни езера - вр.Йосифица - вр.Шишковица - вр.Възела - вр.Погледец - х.Рибни езера
20:00 НОЩУВКА х.Рибни езера
20:00 НОЩУВКА х.Рибни езера
Неделя
08:00-14:00 ПРЕХОД х.Рибни езера - Тиха Рила - Кирилова поляна
14:15-14:30 КОЛА Кирилова поляна - Рилски манастир
16:00-20:00 КОЛА Рилски манастир - Пловдив
14:15-14:30 КОЛА Кирилова поляна - Рилски манастир
16:00-20:00 КОЛА Рилски манастир - Пловдив
Петък
17:00 тръгване от Пловдив към Априлци - МАРШРУТ
20:00 пристигане в Априлци, настаняване в хотел и вечеря
Събота [КАРТА НА РАЙОНА]
7:30 закуска
8:00 тръгване от Априлци към паркинг Видима - МАРШРУТ
8:15 пристигане на паркинг Видима
8:30 ПРЕХОД от паркинг Видима до хижа Плевен (1:30ч) - МАРШРУТ
10:00 пристигане в хижа Плевен, кратък престой
10:30 ПРЕХОД от хижа Плевен към връх Ботев (3:30ч) - МАРШРУТ
14:00 пристигане на връх Ботев, разходка, снимки
15:00 ПРЕХОД от връх Ботев към хижа Плевен (3:30ч) - МАРШРУТ
18:30 пристигане в хижа Плевен, ПРЕХОД от хижа Плевен до паркинг Видима (1:30ч) - МАРШРУТ
20:00 пристигане на паркинг Видима, тръгване към Априлци
20:15 пристигане в хотела, вечеря, нощувка
Неделя [КАРТА НА РАЙОНА]
8:00 закуска
8:30 СПА в хотела
10:30 тръгване от Априлци към Беклемето - МАРШРУТ
11:45 пристигане на Беклемето
12:00 ПРЕХОД от Беклемето до хижа Козя стена (2:30ч) - МАРШРУТ
14:30 пристигане в хижа Козя стена, обяд
15:30 ПРЕХОД от хижа Козя стена до Беклемето (2:30ч) - МАРШРУТ
18:00 пристигане на Беклемето, разглеждане на Арката на Свободата
19:00 тръгване от Беклемето към Пловдив - МАРШРУТ
21:00 пристигане в Пловдив
17:00 тръгване от Пловдив към Априлци - МАРШРУТ
20:00 пристигане в Априлци, настаняване в хотел и вечеря
Събота [КАРТА НА РАЙОНА]
7:30 закуска
8:00 тръгване от Априлци към паркинг Видима - МАРШРУТ
8:15 пристигане на паркинг Видима
8:30 ПРЕХОД от паркинг Видима до хижа Плевен (1:30ч) - МАРШРУТ
10:00 пристигане в хижа Плевен, кратък престой
10:30 ПРЕХОД от хижа Плевен към връх Ботев (3:30ч) - МАРШРУТ
14:00 пристигане на връх Ботев, разходка, снимки
15:00 ПРЕХОД от връх Ботев към хижа Плевен (3:30ч) - МАРШРУТ
18:30 пристигане в хижа Плевен, ПРЕХОД от хижа Плевен до паркинг Видима (1:30ч) - МАРШРУТ
20:00 пристигане на паркинг Видима, тръгване към Априлци
20:15 пристигане в хотела, вечеря, нощувка
Неделя [КАРТА НА РАЙОНА]
8:00 закуска
8:30 СПА в хотела
10:30 тръгване от Априлци към Беклемето - МАРШРУТ
11:45 пристигане на Беклемето
12:00 ПРЕХОД от Беклемето до хижа Козя стена (2:30ч) - МАРШРУТ
14:30 пристигане в хижа Козя стена, обяд
15:30 ПРЕХОД от хижа Козя стена до Беклемето (2:30ч) - МАРШРУТ
18:00 пристигане на Беклемето, разглеждане на Арката на Свободата
19:00 тръгване от Беклемето към Пловдив - МАРШРУТ
21:00 пристигане в Пловдив
За Хептен Планинаря
14 Aug 2024 23:00▫️ Чували сте за познатата вече порода: Пишман Планинар = От онези с джапанките и торбичките Билла, дето питат за хижа с автомобилен достъп и гледат да се тагнат от "Някъв връх дето ядохме кебапчета". Ще го забележите да си брои крачките на телефона и изпитите мастики в механата на "хижата".
▫️ Сега предлагам и нова порода (пу! запазена марка): Хептен Планинар = От онези мастър-мега-планинари, дето са пълни с напътствия към по-низшите планинарски форми на живот, които не са способни да "покорят" ей-онзи-чукар за час и половина в двете посоки по кецове и със завързани зад гърба ръце. За разлика от тях Хептен Планинарят го може. Този ще го сварите как си брои покорените метри денивелация и броя точки-първенци, на които се е тагнал през последния месец, напоследък често изпъчен и напомпал мускули на фона на поредния пилон с трибагреник.
▫️ За нас, останалите простосмъртни, остава само да се тътрим криво-ляво някъде в подножието между двата гореописани животински вида и може би, навярно, ей тъй за разнообразие, просто да се наслаждаваме на изживяването.
▫️ Сега предлагам и нова порода (пу! запазена марка): Хептен Планинар = От онези мастър-мега-планинари, дето са пълни с напътствия към по-низшите планинарски форми на живот, които не са способни да "покорят" ей-онзи-чукар за час и половина в двете посоки по кецове и със завързани зад гърба ръце. За разлика от тях Хептен Планинарят го може. Този ще го сварите как си брои покорените метри денивелация и броя точки-първенци, на които се е тагнал през последния месец, напоследък често изпъчен и напомпал мускули на фона на поредния пилон с трибагреник.
▫️ За нас, останалите простосмъртни, остава само да се тътрим криво-ляво някъде в подножието между двата гореописани животински вида и може би, навярно, ей тъй за разнообразие, просто да се наслаждаваме на изживяването.
Младежки център Орбита
25 Feb 2024 21:00Връщане към детските спомени в някогашния Младежки център Орбита - сега руина, запечатала един миг от отминала епоха.
( Read more... )
( Read more... )
