![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВъпреки заплашителните облаци сутринта, втората "баба" в списъка за годината бе благосклонна и благоволи да ме допусне до себе си. Днешната епика започна от накипреното подбалканско село Антон (снимки оттам в следващата серия), където дори въздухът мирише на приключения и говежди оптимизъм. Поех бодро нагоре по каменистия чукар на Гьолджука, следвайки коловете на зимната маркировка в наистина професионално темпо. Това, което последва, бе един главоломен 7-часов кръгов маршрут с 1200 метра изкачване с брутална крачка и пак толкова слизане на тъгъдък.
Минзухарите при блатата на Стъргата разнасяха упоително ухание, докато изоставената хижа Планински извори ми помахваше с ръждясали прозорци. Петте чучура дадоха живителен импулс в крачката тъкмо навреме, точно когато започвах да преговарям с коленете си за временно примирие. И тогава - ето я и Тетевенска баба, 2070 м. панорамно вълшебство! Погледът ми се гмурна из джендемите на Предбалкана, преметна се през Средна гора, гушна Рила и се зарея чак до Родопите. Това бялото не било сняг - а безброй Витлеемски звездици! Без да се усетя съм изрекъл таман сто пъти "уау" и още има-няма двайсетина "бахмааму".
Спускането през Попови гробове, Пресяката и Заногата беше истински балкански водопад от зашеметяващи кадри за окото - къдрави облаци, пъстри крави, шумни каскади, зелени безкрайности, покъртителни красоти!
Установих с облекчение, пък и известно задоволство, че бруталните хилядометрови(плюс) атаки от кота "кърска" къмто билото на Балкана не били толкова страшно нещо, а даже напротив! Сега, след като окончателно се уверих в добрата си форма, и след като Вежен тъй настоятелно ми намигаше през цялото време оттатък две-три била... е, да кажем, че вече сме си обещали среща и с него. Благодаря ти, Балкане! И до скоро! 👍
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
За експертите в бранша, в случая общо казано се водих ей по тоз маршрут: 👉 ЛИНК
Минзухарите при блатата на Стъргата разнасяха упоително ухание, докато изоставената хижа Планински извори ми помахваше с ръждясали прозорци. Петте чучура дадоха живителен импулс в крачката тъкмо навреме, точно когато започвах да преговарям с коленете си за временно примирие. И тогава - ето я и Тетевенска баба, 2070 м. панорамно вълшебство! Погледът ми се гмурна из джендемите на Предбалкана, преметна се през Средна гора, гушна Рила и се зарея чак до Родопите. Това бялото не било сняг - а безброй Витлеемски звездици! Без да се усетя съм изрекъл таман сто пъти "уау" и още има-няма двайсетина "бахмааму".
Спускането през Попови гробове, Пресяката и Заногата беше истински балкански водопад от зашеметяващи кадри за окото - къдрави облаци, пъстри крави, шумни каскади, зелени безкрайности, покъртителни красоти!
Установих с облекчение, пък и известно задоволство, че бруталните хилядометрови(плюс) атаки от кота "кърска" къмто билото на Балкана не били толкова страшно нещо, а даже напротив! Сега, след като окончателно се уверих в добрата си форма, и след като Вежен тъй настоятелно ми намигаше през цялото време оттатък две-три била... е, да кажем, че вече сме си обещали среща и с него. Благодаря ти, Балкане! И до скоро! 👍
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
За експертите в бранша, в случая общо казано се водих ей по тоз маршрут: 👉 ЛИНК
