![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
( Read more... )
...Или защо Слънцето грее, а вакуумът всъщност не е празен.
Принципът на неопределеността, или още Съотношение на неопределеността, е най-известната (и вероятно най-недоразбрана) идея във физиката. Той гласи, че на фундаментално ниво природата е "мъглява" и несигурна, тъй като има ограничения на това какво и доколко можем да знаем за поведението на квантовия свят (т.е. на най-микроскопично ниво). При тези мащаби единственото, на което можем да се надяваме, е да изчислим вероятността за местоположението на частиците и на тяхното поведение. За разлика от предвидимата като часовников механизъм Вселена на Нютон, където всичко следва ясно определени правила и прогнозирането е лесно при положение, че сме наясно с началните условия, Принципът на несигурността придава известна степен на мъглявост в квантовата физика.
От всички възможни начини Вселената да загине, разпадът на вакуума изглежда е най-ефективният.
Мине се не мине и физиците все ще измъдрят някоя нова идея за възможното унищожение на Вселената. Вече сме слушали за Голямото разкъсване (съдирането на самото пространство-време), Студената смърт (безкрайното разширяване на Вселената до окончателното й охлаждане), или Голямото свиване (обръщането на космическото разширение до тоталното смачкване на цялата Вселена обратно до първичното яйце). Но най-впечатляващият и най-зрелищен сценарий е разпадът на вакуума. Той би осигурил мигновен, чист и изключително ефективен начин да се сложи край на цялото мироздание.
Алберт Айнщайн е известен с не едно откритие, но най-вече със своите теории на относителността. Първата от тях - Специалната теория на относителността е тази, която го прави известен благодарение на това, че тя напълно заменя класическото дотогава схващане за устройството на вселената и принуждава учените изначално да преосмислят постулатите си за естеството на времето и пространството. Тя също така води до някои значими открития за връзката между енергия и материя.
Специалната теория на относителността е публикувана през 1905 г. в труд, озаглавен "За електродинамиката на движещите се тела". Айнщайн достига до нея, след като дълго се занимава с едно несъответствие, което е забелязал между уравненията за електромагнетизма на Джеймс Кларк Максуел и установените закони на движението на Исак Нютон.
Megavselena.bg: В смарагда откриха ново състояние на водата
Физици от американската Национална лаборатория в Оук Ридж са открили ново състояние на водата в наноразмерни канали на кристали берил (смарагд и аквамарин се явяват негови подвидове).
На пресконференция вчера участниците в международния проект LIGO (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory) най-сетне съобщиха, че дълго обсъжданото предполагаемо откритие на гравитационните вълни е било потвърдено. Това несъмнено ще даде нов революционен тласък в съвременната физика в дългосрочен план.
Теорията на относителността е една от най-знаменитите научни теории на XX в. Но доколко добре обяснява тя явленията, които наблюдаваме в обичайния живот?
Тъмната материя вероятно е способна да се движи из Вселената, без да бъде забавяна или препятствана от нищо, тъй като дори собствените й частици не взаимодействат помежду си - това разкрива ново изследване, публикувано в сп. Science.
Казват, че най-трудната за изпълнение музика често е и най-простата. Така е и с науката - наглед просто звучащи въпроси като "от какво е направена Вселената?" и до ден днешен си остават загадка дори за най-великите умове във физиката.
Общата теория на относителността на Айнщайн продължава да показва завидна жизненост дори сега, цял век след нейното откриване. През 1915 г. Айнщайн публикува известния си труд, който се превръща в крайъгълен камък, който учените и до днес използват в опитите си да вникнат в произхода и развитието на Вселената. Тази теория продължава да вдъхновява изследвания по някои от най-фундаменталните въпроси във физиката и астрономията.
Кафето изстива, а сградите се рушат, казват физиците, поради странен квантов ефект, наречен заплитане.
Кафето изстива, сградите се рушат, яйцата се чупят, а звездите въздъхват във Вселената, на която е съдено да деградира до състояние на равномерна сивота, известна като топлинно равновесие.
Не взрив, а колапс
14 Nov 2014 14:39Нов модел на света позволява да се мине без квантова сингулярност и космологична инфлация.
Основният въпрос на космологията може да се формулира буквално в три думи: откъде е възникнала Вселената?
По-рано тази седмица астрономите са открили първото наистина безспорно свидетелство за космическата инфлация - предполагаемото драматично разширение на Вселената, което е привнесло "взривния" елемент в така наречения Голям взрив, настъпил преди около 13.8 млрд. години.
Космологията е една от най-изпълнените с хипотетични теории области на науката. Освен умело боравене с математика и физика от най-висш клас, на космолога е необходимо да разполага и с голяма доза въображение. Така често се стига до ред теории, които за незапознатия с темата страничен наблюдател могат да звучат твърде странно, дори налудничаво, сякаш изсмукани между пръстите - въпреки факта, че в повечето случаи те се основават на огромно количество налични открития и наблюдения. Тук ще разгледаме някои от тези хипотези, които се намират на ръба на неизвестността в съвременната наука.
( Read more... )
Стивън Хокинг има нова изумителна теория за черните дупки - странните космически обекти, които са в основата на впечатляващата му репутация на най-знаменит измежду живите учени. И за да не бъдем погълнати от черната дупка на пълното объркване, нека обясня в детайли за какво става въпрос.
- Колапсът може да се дължи на елементарната частица, известна като Хигс-бозон
- Хигс-бозонът е свидетелство за присъствието на енергийно поле, което присъства в цялата Вселена
- Внезапна промяна в състоянието на това поле може да накара Хигс-частиците да станат милиарди пъти по-тежки
- Новата тежест ще смачка всяка материя до миниатюрно, свръхгорещо и свръхтежко състояние и Вселената ще престане да съществува такава, каквато я познаваме
Ново суперпрецизно измерване на формата на електрона показва, че той е идеално сферичен. Което е на път да закопае хипотезата за суперсиметрията, която се очакваше да бъде потвърдена от CERN и да отведе физиката още една стъпка отвъд Стандартния модел.
Петното по средата на снимката се нарича пълна или "затворена дъга" и е уникално оптическо явление. Случва се много рядко, само при определени обстоятелства. Наблюдателят трябва да застане под определен ъгъл спрямо въздух с определена структура.
( Read more... )
Един любопитен факт - когато направиш опит с 2 тела с различна маса, то тяхното ускорение не се влияе от масата. И метално топче, и ютия, хвърлени от едно и също място (във вакуум, т.е. без съпротивление на въздуха), ще паднат абсолютно едновременно! Това е странно и анти-интуитивно, но е така.
( Read more... )
( Read more... )
Защо елементарните частици стават "по-тежки", когато доближат скоростта на светлината?
( Read more... )
( Read more... )
