![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl
Петното по средата на снимката се нарича пълна или "затворена дъга" и е уникално оптическо явление. Случва се много рядко, само при определени обстоятелства. Наблюдателят трябва да застане под определен ъгъл спрямо въздух с определена структура.
Това със сигурност не е отражение в стъклото на илюминатора. Всъщност изображението се проектира върху самия облак отдолу. Може да се види само от самолет, летящ над облаци с едри водни частици, или ако стоиш на ръба на водопад и гледаш надолу, докато Слънцето е сравнително ниско над хоризонта (не по-високо от 45°). Центърът на дъгата попада точно където е сянката на главата на наблюдателя (т.е. проекцията на гледната точка върху проекционната повърхност).
При земни условия пълна дъга е невъзможно да се наблюдава, защото сянката на главата ни винаги попада върху земната повърхност, т.е. хоризонтът закрива по-голямата част от дъгата.
Известен факт е, че под дъгата никога не може да се мине, защото тя е просто едно отражение на пречупената и разложена слънчева светлина, а отражението разбира се никога не можем видим зад огледалото (или проекционната повърхност), защото това противоречи на законите на оптиката. В резултат, дъгата винаги "бяга" назад, когато се движим към нея. Или ни преследва, ако се опитваме да се отдалечим.
Любопитно е и че при появата на дъга, тя всъщност винаги е двойна - над основната дъга следва празен интервал и после има и втора, по-бледа, чийто спектър винаги е обърнат наопаки. Понякога се наблюдава и трета дъга, но само с част от спектъра. Също така небето под първата дъга винаги изглежда по-светло, а това между първата и втората - по-тъмно.
