asthfghl | Идеално кръглият електрон (Reply)

Ново суперпрецизно измерване на формата на електрона показва, че той е идеално сферичен. Което е на път да закопае хипотезата за суперсиметрията, която се очакваше да бъде потвърдена от CERN и да отведе физиката още една стъпка отвъд Стандартния модел.

Накратко, хипотезата за суперсиметрията приема, че е възможно да съществуват "частици двойници" на познатите ни частици - нещо като невидими партньори. Например един протон си има протон-партньор (наречен "спротон") и т.н.

Основното, което се търси в случая, е аномалии в "диполността" на електроните. Според Стандартния модел, при електроните диполният момент е нула, т.е. те са абсолютно симетрични, независимо от коя страна ги погледнеш. Ако съществуваше суперсиметрия, диполният момент на електрона трябваше да е различен от нула и той да има леко издължена форма. Присъствието на частица-партньор на електрона щеше да го издължава все повече с приближаването й към него.

Само че нищо подобно не е било измерено. А в този случай точността на измерване е толкова голяма, че ако един електрон беше голям колкото Земята, дори разлики от сорта на една десетохилядна част от размера на човешки косъм щяха да бъдат забележими. И все пак никакви такива аномалии в сферичността на никой електрон не са били измерени.

Това още не означава, че не съществуват частици-партньори на стандартните частици. А че или въздействието им е твърде миниатюрно, че да се измери на сегашния етап на чувствителност на инструментите, или че е нужна сериозна модификация на хипотезата.

Значи... връщаме се обратно към черната дъска?

Точно така трябва да действа науката: данни -> хипотеза -> проверка -> а) потвърждаване на хипотезата / б) непотвърждаване и съответно търсене на нови хипотези.

В случая математиката логично насочваше към суперсиметрията. Към момента обаче тя не се потвърждава. Това не означава, че данните са погрешни, а че е нужна фундаментално различна хипотеза за тъмната материя.

Подобен пример е как обяснението на Нютон за гравитацията в продължение на векове се е считало за логичното, защото на пръв поглед е обяснявало всяко гравитационно явление... докато не се появява Относителността и тя дава много по-различно и по-прецизно обяснение.

Каквото и да си говорим, ще чакаме следващите резултати, да видим дали теорията за суперсиметрията все пак ще издържи, или окончателно ще отпадне. Честно казано, далеч по-интересно ще е, ако отпадне. Това ще означава, че ще трябва да се тръгне в съвсем нова посока. Въпреки огромния технологичен напредък (с построяването на LHC и т.н.), всъщност на теоретично ниво нещата бяха в застой доста дълго време.