Родопски вело-епос
17 May 2025 20:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlТочно година по-късно, повторение на родопския вело-епос. 🚲
Пътешествието започна сред гъстата мъгла на гара Аврамово, най-високата на Балканите. Докато небето бавно се избистряше, се разгръщаше одисея на две колела из Бабешките махали, където всяка колиба има история, а всяка пътека – характер: Аврамови, Асанови, Чолакови... Човек лесно потъва в медитация сред тишината на Рохлева, пейзажите на Бутрева и мириса на сено около Враненци. Техничното спускане по Алан дере бе като танц с гравитацията, с малко кал за цвят и много адреналин за подправка.
По пътя се запознах с няколко симпатични крави – истински родопски дами, позиращи с пренебрежителна грация. А после – Софан дере, което се вие като сребърна нишка, искряща под слънцето, направо наслада за окото. После - шеметно 15-километрово спускане по шосето откъм Сърница, след което парк Клептуза ме приюти сред сенчестата си прохлада, а оживеният Велинград ме изпрати обратно към цивилизацията с мирис на бор, звук на чучури и план за ново бягство. Убедих се, че родопските склонове не прощават на мързеливите, но даряват онези, които крачат или въртят педалите с упоритост и отворено сърце. И да – ще има продължение!
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
Пътешествието започна сред гъстата мъгла на гара Аврамово, най-високата на Балканите. Докато небето бавно се избистряше, се разгръщаше одисея на две колела из Бабешките махали, където всяка колиба има история, а всяка пътека – характер: Аврамови, Асанови, Чолакови... Човек лесно потъва в медитация сред тишината на Рохлева, пейзажите на Бутрева и мириса на сено около Враненци. Техничното спускане по Алан дере бе като танц с гравитацията, с малко кал за цвят и много адреналин за подправка.
По пътя се запознах с няколко симпатични крави – истински родопски дами, позиращи с пренебрежителна грация. А после – Софан дере, което се вие като сребърна нишка, искряща под слънцето, направо наслада за окото. После - шеметно 15-километрово спускане по шосето откъм Сърница, след което парк Клептуза ме приюти сред сенчестата си прохлада, а оживеният Велинград ме изпрати обратно към цивилизацията с мирис на бор, звук на чучури и план за ново бягство. Убедих се, че родопските склонове не прощават на мързеливите, но даряват онези, които крачат или въртят педалите с упоритост и отворено сърце. И да – ще има продължение!
[ КЪМ ПЪЛНАТА ГАЛЕРИЯ ]
