Тайната на говорещия с кучета

[asthfghl]

Многобройните ми странствания и срещи с четирикраки приятели са ме убедили, че има една особено рядка порода хора, към които кучетата се чувстват естествено привлечени, и понякога това привличане може да изглежда почти магическо. Причината за това не е случайна, а се крие в начина, по който такъв човек комуникира с тях на емоционално и невербално ниво. Ако долното описание ви пасва, можете да се считате за късметлия! Аз със сигурност се чувствам така.

Когато се приближавате към куче спокойно и внимателно, с плавни движения, без да се изправяте над него или да го гледате директно в очите, вие изпращате цял набор от сигнали за безопасност, надеждност и предсказуемост. Тези сигнали са универсални за кучешката комуникация – те говорят на езика на спокойствието и излъчват доверие, което кучетата разпознават веднага.

Невербалното ви поведение – позволявате им да се доближат и да ви огледат, стоите с леко извъртяно настрани тяло или пък клякате до тяхното ниво, като им подавате отворени длани, които да подушат, докато говорите с благ тон и чакате кучето само да реши дали и доколко да се приближи – целият този набор от сигнали им дава контрол върху ситуацията, на което те изключително много държат. Това чувство за автономия е особено важно за уличните или свободно разхождащите се кучета, които са свикнали да оценяват нивото на риск при всяка среща с хора и разчитат изцяло на инстинкта, за разлика от домашните кучета, които често са субект на моделиране и тренировки. Вие не им налагате нищо насила, а показвате, че взаимодействието е изцяло по тяхно желание и те могат да ви считат за равен - един вид част от глутницата.

Освен това, спокойният тон на гласа и последователната, предвидима енергия, която излъчвате, създават усещане за сигурност и доверие. Дори кучета, които първоначално проявяват подозрение или враждебност, бързо разчитат вашите сигнали и променят поведението си, защото този подход съответства на техните инстинктивни социални кодове. Вие изграждате доверие преди да предложите награда или ласки, а не се опитвате предварително да ги подкупвате с награда, което води до бързо и естествено сближаване. Кучетата са силно инстинктивни животни и много лесно усещат фалша! Освен това, освен че са експерти по разчитане на езика на тялото, имат и уникално обоняние, което буквално може да "надуши" реалната емоция у човека - т.е. няма никакъв шанс да ги излъжете и да скриете истинските си мисли и намерения. Ако се преструвате, че сте приятел, а всъщност ви е страх или таите агресия - те със сигурност ще го усетят! Ако ли пък подходите с добронамереност и респект, те мигновено ще го оценят.

В резултат на последното, кучетата възприемат присъствието ви като безопасно, предсказуемо и предпочитано, даже приятно. Те се чувстват поканени да общуват, а в някои случаи дори се присъединяват към вас за целия преход или разходка, защото за тях това е временно "пакетно" взаимодействие, в което се усещат сигурни и социално приети - един вид те доброволно решават да формират с вас мини-глутница, от която те временно са част по време на разходката. Това е време и ресурс, който те са готови да вложат, ако са сигурни, че ще са в безопасност край вас, а защо не и да получат положителен краен резултат (може би храна? или поне удовлетворителен социален контакт?)

Всъщност, такива хора, които успяват да постигнат такова взаимодействие с четирикраките приятели, успяват да говорят на езика на кучетата по начин, който повечето хора не умеят, и точно това обяснява защо кучетата се доверяват почти мигновено на такъв тип хора, силно са привлечени от тях и са готови да излязат от зоната си на комфорт, за да бъдат в тяхната компания.