![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlТрийсетината километра от Пловдив до Ситово са напълно достатъчни на човек да се откъсне от цивилизацията. Близките до Пловдив села - почти превърнали се в квартали на града, остават далеч зад гърба, докато навлизаш дълбоко в дивите Родопи. Разбитият асфалт скоро отвежда до очарователна земя на траки, мечки и извънземни. А потайностите на Ситово очакват пътешественика, за да му разкажат своите дълго пазени легенди.
Районът:
Ситово е любимото местенце на много планинари, почитатели на красивата и чиста природа, на автентичното и уникалното. Търсят го и заради лековитата вода на прочутото Аязмо, към което още баба Ванга е насочвала стотици нуждаещи се хора. Това несъмнено е едно от най-красивите родопски села, уникално със своята природа. Още с наближаване, изумително насечените скали около планинското селце веднага привличат погледа. А най-известният скален комплекс в околността, Щуда града, държи първенството със славата си на място на силата и енергията.
Едва на малко над 30 км от град Пловдив, а вече всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, хората. Човек започва да се чувства различно, някак си ободрен и завладян от магията и красотата на Родопите. След близо час пътуване по пътя, половината от който е черен (около 15-17 км), първото нещо, което вижда погледът, е табелата за Ситовския надпис, който се намира вляво малко преди селото. Но за него ще разкажем някой друг път. Пристигайки в село Ситово, минаваме през площада, където пътят се разделя на две, и продължаваме по десния покрай старинния храм „Св. Петка“. Малко след това има нещо като площадче, където може да бъде оставена колата.
Планинското село Ситово се намира на 1280 м н.в. Тук постоянно живеят около 70 души, но през лятото стават повече от 300. Преди години жителите са наброявали около 1800 души. Възрастните хора в селото са обикновено дълголетници - достигат до 90-100 години и нагоре. Най-възрастният жител в момента е на 98 години. Старите къщи в селото са 180, а вилите - 200, като само за последните две години са построени над 20 нови сгради за почивка. Преди населението се е занимавало със земеделие и животновъдство. Само допреди 5-6 години те са отглеждали крави, кози и стада овце, а много от тях са засаждали обширни площи с картофи. Сега няма почти никакви животни и никой не сее големи количества зеленчуци. Местните хора се грижат за скромни градинки и се надяват единствено на развитието на туризма. А в него се крият наистина големи заложби. Неслучайно, участвайки преди няколко години в конкурса за най-красиво и малко известно място в България, Ситово е било класирано на първо място в страната.
"Щута града" е местност, разположена на около 2 км северно по права линия от центъра на Ситово. Предполага се, че в тази местност е била изградена тракийска крепост и скално-култов комплекс, свързани с военното дело и религиозните ритуали на древните траки. Вероятно крепостта и светилището са изградени през Бронзовата епоха и просъществуват и през късната Античност и Средновековието. Предполага се, че до крепостта е водел стар римски път, а укреплението е било синхронично на намиращо се наблизо селище. Според жителите на с. Ситово "Щуда града" означава "непревземаема крепост", но на този етап липсва научно тълкувание на наименованието.
За да стигнете до Щуда града, трябва да се хване пътят от дясната страна на селото. Това е черен коларски път, който е непроходим с лек автомобил. Тъкмо затова е препоръчително да оставите колата си в разширението на пътя и от там да вървите пеш. Скоро след изкачване на първата височина, черният път се превръща в тясна горска пътека, която започва да се спуска надолу в гората и криволичи между дърветата. Преходът не е тежък, но разходката отнема около 1 час в едната посока. Най-добре е да попитате за мястото, за да не се объркате, тъй като почти липсват табели, а и непременно си носете вода.
След преминаване на най-високата точка от маршрута при Гарванов камък, пътеката леко се спуска надолу през борова гора, осеяна с интересни каменни формации. Тъкмо на това място се натъкваме на руините на стария параклис Св.Спас.
Стените са запазени с височина до метър и нещо. Между камъните няма спойка.
Скоро след това място гората се отваря и дава възможност на пътешественика да вземе малко въздух под синьото небе. Отпред вече стърчи масивно каменно плато с причудливи скални форми, до което води дървена стълба.
Сипей от правоъгълни камъни напомня за стените, които са се издигали тук преди векове. А горе е широко! Мястото е наистина внушително – три каменни тераси една върху друга, като за да се качим на първата, се налага да се катерим по импровизираната дървена стълба. Личи си, че мястото е било обитавано, има следи от човешка дейност в миналото.
Баирът, на който се намираме, е заобиколен от две страни от Лилковската и Ситовската река. Вдясно сред гъстата борова гора се спотайва Ситовският надпис, а право напред, далече надолу под главоломните стръмнини на скалите, клокочи Ситовският водопад, който ще посетим на връщане. Тук склоновете са почти отвесни – мястото не е за хора със сърдечни проблеми и страх от високото!
Всъщност си струва да се отбележи, че крепостта-светилище се среща под различни имена: Щут, Щуда града, Щутград и т.н. Името Щуда града идва от крепост с такова наименование (има я отбелязана в старите австрийски карти), а в по-новата история се среща още и като Щутград. Местните му казват накратко – Щут. Същото съкратено наименование присъства и по малкото указателни табели в началото на пътеката.
Крепостта Щуда града, както и предполагаемото светилище, разположено на територията й, не са били официално изследвани от българската археологическа наука. Предполага се, че до крепостта е водел стар Римски път. Трудно може да се говори за точно датиране на възникването и изграждането на крепостта и светилището - вероятно целият комплекс е бил активен през Бронзовата и Желязната епохи. В сферата на хипотезите е, че той е изграден от тракийското племе беси, за които се знае, че са обитавали този район на Родопа планина в древността и Късноантичната епоха.
Според местна легенда, предавана от уста на уста от жителите на с. Ситово, в Щуда града е била разположена римска монетарница, която активно е действала през късноантичната епоха. Това прави обекта привлекателен за търсачи на съкровища. Според сведения на местните преди години иманяри са разрушили изображения на квачка с пиленца и змия, издълбани в скалите, които са сочели към Ситовския надпис.
За разположения точно срещу Щуда града Ситовски надпис се счита, че е от преди 5-6 хилядолетия и че е автентичен, а не е природен феномен или някакви случайни драсканици. Още не се знае обаче със сигурност какво пише там. Така или иначе надписът с всяка изминала година буди все по-голям интерес. Макар че няма стълби и парапет, стръмното място до него изкачват поне по няколко хиляди туристи на година. Интересът към униката е голям и местните власти усилено търсят начини за проект за направата на нужните съоръжения и обозначения, за да е още по-достъпен за посетителите.
Поглед назад в южна посока разкрива гледка към бърчините, надвиснали в северните покрайнини на Ситово. Точно там, отсреща, белеят покривите на няколко добре познати постройки. Това е местността Копритско бърдце, където често обичам да се завръщам, за да гостувам в уютната вила на добри семейни приятели. Неслучайно това е любимото ми населено място в Родопите!
На север пък дълбоката долина на Ситовска река постепенно се отваря и разгръща впечатляваща гледка към Горнотракийската низина, отвъд която в ясно време се различава исполинският силует на далечния Балкан.
Но това далеч не е всичко! Намираме поредица от тесни процепи, които водят още по-нагоре към третия и последен етаж на платото.
На най-горната тераса има изградени импровизирани параклиси. Жителите на с. Ситово са сътворили не един, а два – единият посветен на Свети Никола, а другият - на Свети Спас. Местните хора идват да ги посетят на големите християнски празници, за да запалят свещ.
Не е ясно как тази хвърчаща зидария се е запазила през цялото време. Предполагам, че някой в скоро време е възстановявал стените, тъй като тиклите изглеждат добре поддържани и в много добро състояние.
Интересно изветрените камъни върху гърбината на високото плато са неизброими. Въображението рисува всевъзможни фантастични фигури от отдавна забравена митология.
Рошавите баири към Лилково приканват пътника за още едно приключение. Някой друг път, навярно?
Самото място е някак си завладяващо, от него се откриват невероятни гледки към околностите в Родопите. Самата разходка до Щуда град действа успокояващо и зареждащо, а в атмосферата на върха действително има нещо загадъчно и магично.
Последните няколко години Щуда града се превръща в популярно място за посещение сред почитателите на мистериите и езотеричните учения, които идват до местността, за да се „зареждат“ на скалите. Мястото се ползва с репутация на „врата към Космоса“. В модерните градски легенди скалите се разглеждат като „високо енергийно място“ със специфично въздействие, където тракийските жреци са влизали в контакт с всеобщия Вселенски разум, от който получавали своите познания.
Имам чувството, че тук бих се задържал цял ден, а защо не и няколко дни. Наоколо изобилства от подходящи места за лагеруване. Все пак след дълго наслаждаване на Щуда града, най-сетне решаваме да хванем обратния път. Имаме още нещо запланувано за деня - Ситовския водопад и Тръмръшкото дере!
Пътят обратно към селото е удобен и приятен, а кратките поспирания с цел наслаждаване на уникалната природа на Родопите са доволно чести. Преходът на връщане минава бързо и неусетно.
За Ситово каквото и да се каже, все ще е малко. Хубаво е човек да посети това магнетично място, намиращо се в Родопа планина, заради местните хора и легендите, които се крият в него.
Следва: част 2 - Ситовски водопад и Тъмръшкото дере.
Районът:
Ситово е любимото местенце на много планинари, почитатели на красивата и чиста природа, на автентичното и уникалното. Търсят го и заради лековитата вода на прочутото Аязмо, към което още баба Ванга е насочвала стотици нуждаещи се хора. Това несъмнено е едно от най-красивите родопски села, уникално със своята природа. Още с наближаване, изумително насечените скали около планинското селце веднага привличат погледа. А най-известният скален комплекс в околността, Щуда града, държи първенството със славата си на място на силата и енергията.
Едва на малко над 30 км от град Пловдив, а вече всичко наоколо е различно - въздухът, настроението, хората. Човек започва да се чувства различно, някак си ободрен и завладян от магията и красотата на Родопите. След близо час пътуване по пътя, половината от който е черен (около 15-17 км), първото нещо, което вижда погледът, е табелата за Ситовския надпис, който се намира вляво малко преди селото. Но за него ще разкажем някой друг път. Пристигайки в село Ситово, минаваме през площада, където пътят се разделя на две, и продължаваме по десния покрай старинния храм „Св. Петка“. Малко след това има нещо като площадче, където може да бъде оставена колата.
Планинското село Ситово се намира на 1280 м н.в. Тук постоянно живеят около 70 души, но през лятото стават повече от 300. Преди години жителите са наброявали около 1800 души. Възрастните хора в селото са обикновено дълголетници - достигат до 90-100 години и нагоре. Най-възрастният жител в момента е на 98 години. Старите къщи в селото са 180, а вилите - 200, като само за последните две години са построени над 20 нови сгради за почивка. Преди населението се е занимавало със земеделие и животновъдство. Само допреди 5-6 години те са отглеждали крави, кози и стада овце, а много от тях са засаждали обширни площи с картофи. Сега няма почти никакви животни и никой не сее големи количества зеленчуци. Местните хора се грижат за скромни градинки и се надяват единствено на развитието на туризма. А в него се крият наистина големи заложби. Неслучайно, участвайки преди няколко години в конкурса за най-красиво и малко известно място в България, Ситово е било класирано на първо място в страната.
"Щута града" е местност, разположена на около 2 км северно по права линия от центъра на Ситово. Предполага се, че в тази местност е била изградена тракийска крепост и скално-култов комплекс, свързани с военното дело и религиозните ритуали на древните траки. Вероятно крепостта и светилището са изградени през Бронзовата епоха и просъществуват и през късната Античност и Средновековието. Предполага се, че до крепостта е водел стар римски път, а укреплението е било синхронично на намиращо се наблизо селище. Според жителите на с. Ситово "Щуда града" означава "непревземаема крепост", но на този етап липсва научно тълкувание на наименованието.
За да стигнете до Щуда града, трябва да се хване пътят от дясната страна на селото. Това е черен коларски път, който е непроходим с лек автомобил. Тъкмо затова е препоръчително да оставите колата си в разширението на пътя и от там да вървите пеш. Скоро след изкачване на първата височина, черният път се превръща в тясна горска пътека, която започва да се спуска надолу в гората и криволичи между дърветата. Преходът не е тежък, но разходката отнема около 1 час в едната посока. Най-добре е да попитате за мястото, за да не се объркате, тъй като почти липсват табели, а и непременно си носете вода.
След преминаване на най-високата точка от маршрута при Гарванов камък, пътеката леко се спуска надолу през борова гора, осеяна с интересни каменни формации. Тъкмо на това място се натъкваме на руините на стария параклис Св.Спас.
Стените са запазени с височина до метър и нещо. Между камъните няма спойка.
Скоро след това място гората се отваря и дава възможност на пътешественика да вземе малко въздух под синьото небе. Отпред вече стърчи масивно каменно плато с причудливи скални форми, до което води дървена стълба.
Сипей от правоъгълни камъни напомня за стените, които са се издигали тук преди векове. А горе е широко! Мястото е наистина внушително – три каменни тераси една върху друга, като за да се качим на първата, се налага да се катерим по импровизираната дървена стълба. Личи си, че мястото е било обитавано, има следи от човешка дейност в миналото.
Баирът, на който се намираме, е заобиколен от две страни от Лилковската и Ситовската река. Вдясно сред гъстата борова гора се спотайва Ситовският надпис, а право напред, далече надолу под главоломните стръмнини на скалите, клокочи Ситовският водопад, който ще посетим на връщане. Тук склоновете са почти отвесни – мястото не е за хора със сърдечни проблеми и страх от високото!
Всъщност си струва да се отбележи, че крепостта-светилище се среща под различни имена: Щут, Щуда града, Щутград и т.н. Името Щуда града идва от крепост с такова наименование (има я отбелязана в старите австрийски карти), а в по-новата история се среща още и като Щутград. Местните му казват накратко – Щут. Същото съкратено наименование присъства и по малкото указателни табели в началото на пътеката.
Крепостта Щуда града, както и предполагаемото светилище, разположено на територията й, не са били официално изследвани от българската археологическа наука. Предполага се, че до крепостта е водел стар Римски път. Трудно може да се говори за точно датиране на възникването и изграждането на крепостта и светилището - вероятно целият комплекс е бил активен през Бронзовата и Желязната епохи. В сферата на хипотезите е, че той е изграден от тракийското племе беси, за които се знае, че са обитавали този район на Родопа планина в древността и Късноантичната епоха.
Според местна легенда, предавана от уста на уста от жителите на с. Ситово, в Щуда града е била разположена римска монетарница, която активно е действала през късноантичната епоха. Това прави обекта привлекателен за търсачи на съкровища. Според сведения на местните преди години иманяри са разрушили изображения на квачка с пиленца и змия, издълбани в скалите, които са сочели към Ситовския надпис.
За разположения точно срещу Щуда града Ситовски надпис се счита, че е от преди 5-6 хилядолетия и че е автентичен, а не е природен феномен или някакви случайни драсканици. Още не се знае обаче със сигурност какво пише там. Така или иначе надписът с всяка изминала година буди все по-голям интерес. Макар че няма стълби и парапет, стръмното място до него изкачват поне по няколко хиляди туристи на година. Интересът към униката е голям и местните власти усилено търсят начини за проект за направата на нужните съоръжения и обозначения, за да е още по-достъпен за посетителите.
Поглед назад в южна посока разкрива гледка към бърчините, надвиснали в северните покрайнини на Ситово. Точно там, отсреща, белеят покривите на няколко добре познати постройки. Това е местността Копритско бърдце, където често обичам да се завръщам, за да гостувам в уютната вила на добри семейни приятели. Неслучайно това е любимото ми населено място в Родопите!
На север пък дълбоката долина на Ситовска река постепенно се отваря и разгръща впечатляваща гледка към Горнотракийската низина, отвъд която в ясно време се различава исполинският силует на далечния Балкан.
Но това далеч не е всичко! Намираме поредица от тесни процепи, които водят още по-нагоре към третия и последен етаж на платото.
На най-горната тераса има изградени импровизирани параклиси. Жителите на с. Ситово са сътворили не един, а два – единият посветен на Свети Никола, а другият - на Свети Спас. Местните хора идват да ги посетят на големите християнски празници, за да запалят свещ.
Не е ясно как тази хвърчаща зидария се е запазила през цялото време. Предполагам, че някой в скоро време е възстановявал стените, тъй като тиклите изглеждат добре поддържани и в много добро състояние.
Интересно изветрените камъни върху гърбината на високото плато са неизброими. Въображението рисува всевъзможни фантастични фигури от отдавна забравена митология.
Рошавите баири към Лилково приканват пътника за още едно приключение. Някой друг път, навярно?
Самото място е някак си завладяващо, от него се откриват невероятни гледки към околностите в Родопите. Самата разходка до Щуда град действа успокояващо и зареждащо, а в атмосферата на върха действително има нещо загадъчно и магично.
Последните няколко години Щуда града се превръща в популярно място за посещение сред почитателите на мистериите и езотеричните учения, които идват до местността, за да се „зареждат“ на скалите. Мястото се ползва с репутация на „врата към Космоса“. В модерните градски легенди скалите се разглеждат като „високо енергийно място“ със специфично въздействие, където тракийските жреци са влизали в контакт с всеобщия Вселенски разум, от който получавали своите познания.
Имам чувството, че тук бих се задържал цял ден, а защо не и няколко дни. Наоколо изобилства от подходящи места за лагеруване. Все пак след дълго наслаждаване на Щуда града, най-сетне решаваме да хванем обратния път. Имаме още нещо запланувано за деня - Ситовския водопад и Тръмръшкото дере!
Пътят обратно към селото е удобен и приятен, а кратките поспирания с цел наслаждаване на уникалната природа на Родопите са доволно чести. Преходът на връщане минава бързо и неусетно.
За Ситово каквото и да се каже, все ще е малко. Хубаво е човек да посети това магнетично място, намиращо се в Родопа планина, заради местните хора и легендите, които се крият в него.
Следва: част 2 - Ситовски водопад и Тъмръшкото дере.
