Лято на Ситово
17 Aug 2020 10:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОчарователното родопско село Ситово е сред местата, към които обичам да се връщам отново и отново, за да попия ненаситно от спокойното, достолепно обаяние на Родопите. Денят на Св. Богородица, който е и празник на селото, бе чудесен повод за поредно посещение на това толкова магнетично местенце.
Село Ситово се намира в община Родопи, област Пловдив. Предпочитано е за разходки и отдих сред природата заради чистия въздух и спокойствието. Само на 32км от Пловдив, селото е известно с Аязмото, в което тече лековита вода, двете си църкви - "Св. Петка" (в центъра) и "Св. Богородица" (на върха над селото), уникалните скални образувания на местността Щут и естествено прословутия Ситовски надпис.
Сведения за селото има от преди повече от 2 хилядолетия. Предполага се, че това място е било населявано от траки от племето беси, а по-късно и римляни. Още преди Пловдив да се е създал, там се е водел уседнал живот. За това свидетелства и така нареченият Ситовски надпис.
По време на османското робство са правени опити за потурчване на селото, които са завършили с множество жертви. През Втората световна война в селото има много партизани и ятаци. Към момента постоянните пребиваващи са не повече от 10-15 човека целогодишно като през лятото има засилено присъствие на желаещи да се насладят на родопското спокойствие и богатата природа.
Селският мегдан в най-ниската точка на Ситово се ползва и като паркинг, тъй като околните улици са много стръмни, а доста от тях - и в недобро състояние.
Иззад всеки ъгъл и всяка бърчинка надничат старинни къщи, изградени от характерните за родопския район каменни плочи - тикли.
Отвъд вилните зони по западните склонове над селото се намира съседното дере, където е сгушен най-близкият побратим на Ситово - село Лилково.
Тъкмо на 15 Август всяка година се провежда традиционен събор в горната църква, съпътстван от литургия и курбан за здраве. На този ден Ситово оживява и е огласяно от шумната гълчава на народните тържества.
Традиционният поход до Аязмото е последван от празнично богослужение при параклиса Св. Богородица.
Там някъде долу, на трийсетина километра, се разкрива Горнотракийската низина.
Край коларския път за Бойково и Дедево пътникът често се натъква на буйни чешми с вкусна и ледена планинска вода.
Крайната цел на краткото изкачване над селото, както и основна база на неколкодневния ми престой, е кокетна вила насред местността Копритско бърдце, която виси точно над деретата при Ситовския надпис.
Това е едно чудно място за релаксация и единение с природата.
Любопитен интериор.
Градината е потънала в зеленина.
Всяко кътче наоколо навява спомени от детството.
Следва кратка разходка из местността Копритско бърдце с малката вилна зона, потънала сред дебрите на боровата гора.
Време е за обилна вечеря във весела компания край камината.
Вторият ден ни посреща с гъсти мъгли и тих, но упорит дъжд, но нищо не може да развали доброто настроение, тъй като и това време си има своето очарование, особено когато си в планината в приятна компания. Обещавам си скоро отново да се завърна към магичното Ситово - едно място, което винаги ме зарежда с положителна енергия.
Село Ситово се намира в община Родопи, област Пловдив. Предпочитано е за разходки и отдих сред природата заради чистия въздух и спокойствието. Само на 32км от Пловдив, селото е известно с Аязмото, в което тече лековита вода, двете си църкви - "Св. Петка" (в центъра) и "Св. Богородица" (на върха над селото), уникалните скални образувания на местността Щут и естествено прословутия Ситовски надпис.
Сведения за селото има от преди повече от 2 хилядолетия. Предполага се, че това място е било населявано от траки от племето беси, а по-късно и римляни. Още преди Пловдив да се е създал, там се е водел уседнал живот. За това свидетелства и така нареченият Ситовски надпис.
По време на османското робство са правени опити за потурчване на селото, които са завършили с множество жертви. През Втората световна война в селото има много партизани и ятаци. Към момента постоянните пребиваващи са не повече от 10-15 човека целогодишно като през лятото има засилено присъствие на желаещи да се насладят на родопското спокойствие и богатата природа.
Селският мегдан в най-ниската точка на Ситово се ползва и като паркинг, тъй като околните улици са много стръмни, а доста от тях - и в недобро състояние.
Иззад всеки ъгъл и всяка бърчинка надничат старинни къщи, изградени от характерните за родопския район каменни плочи - тикли.
Отвъд вилните зони по западните склонове над селото се намира съседното дере, където е сгушен най-близкият побратим на Ситово - село Лилково.
Тъкмо на 15 Август всяка година се провежда традиционен събор в горната църква, съпътстван от литургия и курбан за здраве. На този ден Ситово оживява и е огласяно от шумната гълчава на народните тържества.
Традиционният поход до Аязмото е последван от празнично богослужение при параклиса Св. Богородица.
Там някъде долу, на трийсетина километра, се разкрива Горнотракийската низина.
Край коларския път за Бойково и Дедево пътникът често се натъква на буйни чешми с вкусна и ледена планинска вода.
Крайната цел на краткото изкачване над селото, както и основна база на неколкодневния ми престой, е кокетна вила насред местността Копритско бърдце, която виси точно над деретата при Ситовския надпис.
Това е едно чудно място за релаксация и единение с природата.
Любопитен интериор.
Градината е потънала в зеленина.
Всяко кътче наоколо навява спомени от детството.
Следва кратка разходка из местността Копритско бърдце с малката вилна зона, потънала сред дебрите на боровата гора.
Време е за обилна вечеря във весела компания край камината.
Вторият ден ни посреща с гъсти мъгли и тих, но упорит дъжд, но нищо не може да развали доброто настроение, тъй като и това време си има своето очарование, особено когато си в планината в приятна компания. Обещавам си скоро отново да се завърна към магичното Ситово - едно място, което винаги ме зарежда с положителна енергия.
