![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlТова е един разказ за камъни, но не какви да е. Магическото Скумсале - още едно място, към което никога няма да ми омръзне да се завръщам. С всяко посещение огромното древно светилище край Стрелча разкрива ново и различно лице, а мистериите все повече се задълбочават, за да завладеят окончателно и напълно сетивата и въображението на смаяния посетител.
Този път един доста по-разширен маршрут:
Внимание: този пост съдържа само камъни. Или по-точно е да кажем: предимно камъни. Ако имате нетърпимост към камъни, напуснете, докато е време. В по-долните редове ще откриете огромно количество камъни. Големи камъни, интересни камъни, сечени камъни, плоски камъни... и забравих ли да спомена – още камъни! Можете да се считате за предупредени. Днешното пътешествие обаче все пак започва с една пътечка. Тя тръгва от поредния завой на около 7 км по пътя от Стрелча към Копривщица, тъкмо след отбивката с черния път вдясно, който се отклонява към билото при връх Вълк с пионерския лагер и перлата на Средногорието - хижа Бунтовна. Но онзи район е съвсем друга история. В случая ние оставаме твърдо фокусирани върху камъните. И така...
Честно да си кажем, за цялостно обхождане на Скумсале си е необходим цял един ден. Комплексът е наистина огромен по площта си - над 2км, поне на първо четене. Характеризира се с множество разнообразни скални обекти, като няколко десетки от тях са изкуствено обработени с култово предназначение. Особено интересна е конфигурацията в северната му част - голяма поляна, заобиколена от всички страни с високи скали със следи от значителна обработка и разнообразно предназначение - тронове, улеи, жертвеници и други. Тук, разбира се, активно са играли еко-програмите, за което може да се съди не само по надлежно разположените и много видими указателни табели, а и по концентрацията на дървени и същевременно модерно изглеждащи беседки. На всичкото отгоре има и химическа тоалетна! Единственото липсващо нещо за идеалния бивак (или събор?) е източник на течаща вода, така че не е за пропускане да се отбележи, че ще се наложи да си носите собствена.
А странните скални образувания започват буквално още с първата стъпка! Тук има пирамиди, хеликоптерни площадки, летящи камъни, кацнали камъни, висящи камъни, каменни масички, столове, тронове и дивани... Утроби... И немалко "бащини" камъни, ако се сещате накъде бия.
Гледките също си заслужават. Възвишението, върху което се е пръснал невероятният скален комплекс на Скумсале, е с максимална височина около 800 м и отначало постепенно, а сетне и доста по-рязко се спуска на юг, изток и запад съответно към деретата на реките Скумсале и Гораница, като в резултат на това всяко покатерване върху някоя от многобройните скални грамади в района гарантира зашеметяваща, почти 360-градусова панорама към чукарите на Средногорието и Стрелчанската долина.
Предполагам на този етап вече е излишно да споменавам, че всяко такова странстване включва и задължителното запознанство с някой местен четириног чешит. В случая те са даже двама и, както почти винаги се случва, ще прекарат остатъка от присъствието ни в неотлъчно следване на любопитните новодошли. Какво ли не прави човек (или куче) за един краишник! Двамата сладурковци в крайна сметка напълно ще си завоюват обяда, изцяло разчитайки на неотразимия си чар. Не е честно да играят по тънката ни струна с тези тъмни влажни очи, но какво пък.
Някои хора отричат всяка връзка между култовете на древните ни предшественици и скалните форми в района. Въпросът е: може ли природата да създаде сама тези неща? Естествено, че да! Природата е много добра в изкуството да вае скала и земя, а ерозията е нейният главен склуптор. Все пак няма как да не признаем, че на места се забелязва и активна човешка намеса - скалните изсичания и издълбаните "корита" (наричани "шарапани") се срещат почти върху всеки по-впечатляващ по форма и размери камък в околността. Те винаги са пълни с дъждовна вода. А в миналото - вероятно и с вино. Тъй като при споменаването на магическия еликсир неизменно ми се навлажнява езикът, ще оставя тази тема настрана.
Но геоложките периоди са измерими с милиони години, а не с просто някакви си хилядолетия. Възможно е древният човек тук да е виждал почти същия пейзаж, какъвто е виден и за нас днес. Въображението е голяма сила и ако древният човек тук е видял вкаменени животни, растения и духове, защо да не превърне цялото скално плато в храм на природата? За мен няма съмнение, че тъкмо това е било основното предназначение на това уникално място.
През 2012 г. в Скумсале е проведено мащабно проучване. Изровени са множество артефакти с култово-обреден характер, по чудо останали непокътнати от иманярите. Доста от камъните носят следи от сериозна инструментална обработка. Разпознати са тронове, жертвеници и разнообразни конфигурации. Без значение ерозията ли е главният склуптор тук – Скумсале очевидно е бил важен обект за древния човек.
Важно е да споменем и един друг подобен скален комплекс, разположен на по-малко от 2 км южно от Скумсале. Нарича се Кучулата и е добре видим от почти всяка точка на по-големия си събрат. Случайно или не, той е разположен в права линия със Скумсале и Кулата, която ще посетим малко по-късно същия ден. Засега обаче решаваме да оставим Кучулата за един по-късен етап. Който всъщност ще се окаже не чак толкова по-късен.
А багрите на късната есен завладяват сетивата и се пропиват в съзнанието с всяка следваща крачка из шумящия листак и с всеки поет дъх от острия, лек средногорски въздух.
От няколко години в отделни части на комплекса се извършват доста активни археологически проучвания, като при теренните обхождания е регистриран значим археологически обект - селище от античността, което представлява комплексен паметник с впечатляващи размери - дължина 1300м, широчина 600м, състоящ се от многобройни, последователно разположени изолирани скални групи, които се издигат и доминират над околния терен. Всяка от тях е "приобщена" към паметника по различен начин, като са оформени скални арки, тронове, пиростии, скални площадки, яйцевидно оформено съоръжение, провирачка и т.н. За "бащините" камъни вече споменахме.
Находките на Скумсале са пострадали не само от набези на иманяри, но по тях личат и следи от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика му. В местността има данни за човешко присъствие от II хил. и IV хил. пр.Хр., което вероятно означава, че е посещавана от праисторически хора в продължение на 3000г и през две епохи.
Склоновете на доминиращите на север първенци на тази част от Средна гора - върховете Буная, Малкия венец, Боев шаман и най-близко надвисналият исполин - Стръмонас - са също обсипани с подобни скални формации, а най-забележителната от тях е Студен кладенец, разположена на самия ръб в местността Арбут. Дотам се стига по стръмна пътека, която подсича хребета откъм югоизток и мъчително се провира през трънливи гъсталаци. Един чудесен маршрут за лятото!
На около километър на север от основния комплекс на Скумсале, черен път отвежда до подстъпите към стръмнините, където е оформена една втора, по-малка зона за отдих. Тя също е обкръжена от чудни скални образувания, а освен всичко друго, тук може да се забележи и малко езерце, което очевидно често служи за баня на добитъка от близкия краварник.
Според издателя на окултна литература Мария Арабаджиева, Скумсале е конструкция от специални съоръжения от камъни, които повтарят едно към едно Дървото на живота в Кабала. И все едно е ползвано за обучение на Големите аркани. Те са наименувани на 11-те сефирота в Дървото на живота и олицетворяват сферата, върху която искате да медитирате или да издигнете вашия Аз. Макар и да разбирам също толкова от окултното, колкото един мечок се интересува от квантова механика, при вида на този пейзаж и вече доволно напоен с мистичната атмосфера на Скумсале, мога да проявя разбиране и да си представя защо някои хора с далеч по-отворени "чакри" от моите биха си направили умствения труд да измислят подобни фантасмагории.
Мен, разбира се, ме интересуват далеч по-земни неща, а набитото око на опитния скитник вече отдавна е набелязало няколко особено подхоящи местенца за бивакуване в някой бъдещ, по-слънчев и надявам се - не особено отдалечен във времето ден.
А скалните феномени се редуват зад всеки завой и всяка шумка. Благодарение на тази наситеност на разнообразни природни образувания, това е място с изключително силно обаяние. Според изследванията на същатата тази Мария Арабаджиева, най-вероятно то е било създадено от предшествениците на траките - пеласгите. Подобни места има в Пирин, Рила, Странджа и Родопите.
Пеласгите са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Те се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между множеството тракийски племена. Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си и дава пример за почитането на итифалическия Хермес.
След неколкочасовото потопяване в мистиката на древните пеласги е време отново да се приземим на нашата планета. Културният шок от приземяването дебне буквално на всяка крачка. Благодарение на близостта на краварниците в подножието на планината, районът е гъсто миниран. Крави пасат където си искат, снасяйки големи торти по пътеките на случайния турист. Не е ясно какво толкова хапват с такава завидна наслада по всичките тези камъни и в този изсъхнал период от годината. Има следи от няколко електропастира и противокравни заграждения, очевидно заложени в евро-програмата. Но като казваме „следи“, се има предвид точно това - бегли остатъци. Местният скотовъд очевидно си е рекъл, "Е, как няма да си паса кравите тука? Какви са тия траки и племена да си правят култовия комплекс тука в градината, дето и баща ми, и дядо ми са си пасли кравите, па аз ли няма да си ги паса?" И те така. Все пак повсеместното дрънчене на хлопки придава някак допълнителна автентичност на цялостното преживяване, така че без особено замисляне ще преглътнем ароматните срещи. Пък и спор няма - добичетата са си много чаровни същества!
За Скумсале може да се говори още много. Не съм сигурен кое би отнело повече време - да се обходи обстойно целият район, или да се пресъздадат в подробности всички впечатления от него. Едно е сигурно - ако го посетите, изобщо няма да съжалявате! И ще има какво да разказвате дълго, след като сте го напуснали.
Втората ми среща с него завършва с мъчителна раздяла, но все пак още път ни чака. Предстои отбивка до още един наситен с камъни район, разположен само на няколко завоя нататък по пътя за Копривщица.
Следва: част 2, Кулата.
Този път един доста по-разширен маршрут:
Внимание: този пост съдържа само камъни. Или по-точно е да кажем: предимно камъни. Ако имате нетърпимост към камъни, напуснете, докато е време. В по-долните редове ще откриете огромно количество камъни. Големи камъни, интересни камъни, сечени камъни, плоски камъни... и забравих ли да спомена – още камъни! Можете да се считате за предупредени. Днешното пътешествие обаче все пак започва с една пътечка. Тя тръгва от поредния завой на около 7 км по пътя от Стрелча към Копривщица, тъкмо след отбивката с черния път вдясно, който се отклонява към билото при връх Вълк с пионерския лагер и перлата на Средногорието - хижа Бунтовна. Но онзи район е съвсем друга история. В случая ние оставаме твърдо фокусирани върху камъните. И така...
Честно да си кажем, за цялостно обхождане на Скумсале си е необходим цял един ден. Комплексът е наистина огромен по площта си - над 2км, поне на първо четене. Характеризира се с множество разнообразни скални обекти, като няколко десетки от тях са изкуствено обработени с култово предназначение. Особено интересна е конфигурацията в северната му част - голяма поляна, заобиколена от всички страни с високи скали със следи от значителна обработка и разнообразно предназначение - тронове, улеи, жертвеници и други. Тук, разбира се, активно са играли еко-програмите, за което може да се съди не само по надлежно разположените и много видими указателни табели, а и по концентрацията на дървени и същевременно модерно изглеждащи беседки. На всичкото отгоре има и химическа тоалетна! Единственото липсващо нещо за идеалния бивак (или събор?) е източник на течаща вода, така че не е за пропускане да се отбележи, че ще се наложи да си носите собствена.
А странните скални образувания започват буквално още с първата стъпка! Тук има пирамиди, хеликоптерни площадки, летящи камъни, кацнали камъни, висящи камъни, каменни масички, столове, тронове и дивани... Утроби... И немалко "бащини" камъни, ако се сещате накъде бия.
Гледките също си заслужават. Възвишението, върху което се е пръснал невероятният скален комплекс на Скумсале, е с максимална височина около 800 м и отначало постепенно, а сетне и доста по-рязко се спуска на юг, изток и запад съответно към деретата на реките Скумсале и Гораница, като в резултат на това всяко покатерване върху някоя от многобройните скални грамади в района гарантира зашеметяваща, почти 360-градусова панорама към чукарите на Средногорието и Стрелчанската долина.
Предполагам на този етап вече е излишно да споменавам, че всяко такова странстване включва и задължителното запознанство с някой местен четириног чешит. В случая те са даже двама и, както почти винаги се случва, ще прекарат остатъка от присъствието ни в неотлъчно следване на любопитните новодошли. Какво ли не прави човек (или куче) за един краишник! Двамата сладурковци в крайна сметка напълно ще си завоюват обяда, изцяло разчитайки на неотразимия си чар. Не е честно да играят по тънката ни струна с тези тъмни влажни очи, но какво пък.
Някои хора отричат всяка връзка между култовете на древните ни предшественици и скалните форми в района. Въпросът е: може ли природата да създаде сама тези неща? Естествено, че да! Природата е много добра в изкуството да вае скала и земя, а ерозията е нейният главен склуптор. Все пак няма как да не признаем, че на места се забелязва и активна човешка намеса - скалните изсичания и издълбаните "корита" (наричани "шарапани") се срещат почти върху всеки по-впечатляващ по форма и размери камък в околността. Те винаги са пълни с дъждовна вода. А в миналото - вероятно и с вино. Тъй като при споменаването на магическия еликсир неизменно ми се навлажнява езикът, ще оставя тази тема настрана.
Но геоложките периоди са измерими с милиони години, а не с просто някакви си хилядолетия. Възможно е древният човек тук да е виждал почти същия пейзаж, какъвто е виден и за нас днес. Въображението е голяма сила и ако древният човек тук е видял вкаменени животни, растения и духове, защо да не превърне цялото скално плато в храм на природата? За мен няма съмнение, че тъкмо това е било основното предназначение на това уникално място.
През 2012 г. в Скумсале е проведено мащабно проучване. Изровени са множество артефакти с култово-обреден характер, по чудо останали непокътнати от иманярите. Доста от камъните носят следи от сериозна инструментална обработка. Разпознати са тронове, жертвеници и разнообразни конфигурации. Без значение ерозията ли е главният склуптор тук – Скумсале очевидно е бил важен обект за древния човек.
Важно е да споменем и един друг подобен скален комплекс, разположен на по-малко от 2 км южно от Скумсале. Нарича се Кучулата и е добре видим от почти всяка точка на по-големия си събрат. Случайно или не, той е разположен в права линия със Скумсале и Кулата, която ще посетим малко по-късно същия ден. Засега обаче решаваме да оставим Кучулата за един по-късен етап. Който всъщност ще се окаже не чак толкова по-късен.
А багрите на късната есен завладяват сетивата и се пропиват в съзнанието с всяка следваща крачка из шумящия листак и с всеки поет дъх от острия, лек средногорски въздух.
От няколко години в отделни части на комплекса се извършват доста активни археологически проучвания, като при теренните обхождания е регистриран значим археологически обект - селище от античността, което представлява комплексен паметник с впечатляващи размери - дължина 1300м, широчина 600м, състоящ се от многобройни, последователно разположени изолирани скални групи, които се издигат и доминират над околния терен. Всяка от тях е "приобщена" към паметника по различен начин, като са оформени скални арки, тронове, пиростии, скални площадки, яйцевидно оформено съоръжение, провирачка и т.н. За "бащините" камъни вече споменахме.
Находките на Скумсале са пострадали не само от набези на иманяри, но по тях личат и следи от добив на камъни, които значително са променили и разрушили облика му. В местността има данни за човешко присъствие от II хил. и IV хил. пр.Хр., което вероятно означава, че е посещавана от праисторически хора в продължение на 3000г и през две епохи.
Склоновете на доминиращите на север първенци на тази част от Средна гора - върховете Буная, Малкия венец, Боев шаман и най-близко надвисналият исполин - Стръмонас - са също обсипани с подобни скални формации, а най-забележителната от тях е Студен кладенец, разположена на самия ръб в местността Арбут. Дотам се стига по стръмна пътека, която подсича хребета откъм югоизток и мъчително се провира през трънливи гъсталаци. Един чудесен маршрут за лятото!
На около километър на север от основния комплекс на Скумсале, черен път отвежда до подстъпите към стръмнините, където е оформена една втора, по-малка зона за отдих. Тя също е обкръжена от чудни скални образувания, а освен всичко друго, тук може да се забележи и малко езерце, което очевидно често служи за баня на добитъка от близкия краварник.
Според издателя на окултна литература Мария Арабаджиева, Скумсале е конструкция от специални съоръжения от камъни, които повтарят едно към едно Дървото на живота в Кабала. И все едно е ползвано за обучение на Големите аркани. Те са наименувани на 11-те сефирота в Дървото на живота и олицетворяват сферата, върху която искате да медитирате или да издигнете вашия Аз. Макар и да разбирам също толкова от окултното, колкото един мечок се интересува от квантова механика, при вида на този пейзаж и вече доволно напоен с мистичната атмосфера на Скумсале, мога да проявя разбиране и да си представя защо някои хора с далеч по-отворени "чакри" от моите биха си направили умствения труд да измислят подобни фантасмагории.
Мен, разбира се, ме интересуват далеч по-земни неща, а набитото око на опитния скитник вече отдавна е набелязало няколко особено подхоящи местенца за бивакуване в някой бъдещ, по-слънчев и надявам се - не особено отдалечен във времето ден.
А скалните феномени се редуват зад всеки завой и всяка шумка. Благодарение на тази наситеност на разнообразни природни образувания, това е място с изключително силно обаяние. Според изследванията на същатата тази Мария Арабаджиева, най-вероятно то е било създадено от предшествениците на траките - пеласгите. Подобни места има в Пирин, Рила, Странджа и Родопите.
Пеласгите са палеобалкански племена, най-старите жители на Южните Балкани, които според древногръцките автори са народът, обитавал и териториите на Древна Гърция преди елините. Те се споменават за първи път в „Илиада“, където са представени като съюзници на Троя, изброени между множеството тракийски племена. Херодот и Тукидид разказват, че през V в. пр.н.е. все още има пеласгийско говорещи анклави сред елинското население. Херодот споделя мнението си, че елините са заели от пеласгите повечето от боговете си и дава пример за почитането на итифалическия Хермес.
След неколкочасовото потопяване в мистиката на древните пеласги е време отново да се приземим на нашата планета. Културният шок от приземяването дебне буквално на всяка крачка. Благодарение на близостта на краварниците в подножието на планината, районът е гъсто миниран. Крави пасат където си искат, снасяйки големи торти по пътеките на случайния турист. Не е ясно какво толкова хапват с такава завидна наслада по всичките тези камъни и в този изсъхнал период от годината. Има следи от няколко електропастира и противокравни заграждения, очевидно заложени в евро-програмата. Но като казваме „следи“, се има предвид точно това - бегли остатъци. Местният скотовъд очевидно си е рекъл, "Е, как няма да си паса кравите тука? Какви са тия траки и племена да си правят култовия комплекс тука в градината, дето и баща ми, и дядо ми са си пасли кравите, па аз ли няма да си ги паса?" И те така. Все пак повсеместното дрънчене на хлопки придава някак допълнителна автентичност на цялостното преживяване, така че без особено замисляне ще преглътнем ароматните срещи. Пък и спор няма - добичетата са си много чаровни същества!
За Скумсале може да се говори още много. Не съм сигурен кое би отнело повече време - да се обходи обстойно целият район, или да се пресъздадат в подробности всички впечатления от него. Едно е сигурно - ако го посетите, изобщо няма да съжалявате! И ще има какво да разказвате дълго, след като сте го напуснали.
Втората ми среща с него завършва с мъчителна раздяла, но все пак още път ни чака. Предстои отбивка до още един наситен с камъни район, разположен само на няколко завоя нататък по пътя за Копривщица.
Следва: част 2, Кулата.
