![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМиналата седмица направих поредния сериозен вело-поход из китната Средна гора. Двудневното пътешествие обхвана район, съседен на зоната южно от Богдан, която преди няколко години бях прекосил пеш (от Старосел през х.Средногорец до Копривщица). Този път на мушка попадна Стрелча и баирите около хижите Бунтовна и Барикадите. Преспиването при Бунтовна бе наистина във впечатляваща обстановка.
Маршрутът:
Както обикновено, комбинацията между жп транспорт и велосипед е закон за мен. Първата точка по дългия маршрут бе гара Стрелча, предпоследна спирка по жп линията Пловдив - Панагюрище.
Преди да мина през Стрелча се отклоних в източна посока по пътя за Кръстевич, за да посетя първата основна забележителност в района - тракийската гробница Жаба могила. Районът по поречието на Стрелчанска Луда Яна е много живописен и изобилства с обособени места за отдих като това край малкото езерце при самия вход на могилата.
По това време на годината, достъпът до Жаба могила е възможен само след предварителна резервация в Историческия музей в Стрелча, така че я разгледах само отвън. Както в много такива случаи, могилата е проучена от експедиция „ЕПОС“ с ръководител д-р Георги Китов. Гробницата се датира от V-IV век пр.н.е. и вероятно в нея е бил погребан тракийски цар от племето Одриси. Гробничното съоръжение е едно от най-големите на територията на България. Местното население я нарича Жаба могила поради факта, че в близост до нея се намира блатиста локва, в която живеят жаби.
Жаба могила се нарежда сред едни от най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 m, а диаметърът и е 80 - 90 m. При проучването на насипа е установено, че на върха е съществувала неголяма сграда. За наличието й се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове говорят, че сградата е служела и за жилище на жреците.
Поредните новоизградени беседки и места за отдих и пикник в близост до речната долина.
Град Стрелча е разположен в неголяма котловина в самото подножие на Същинска Средна гора. Местният поминък, освен балнеолечебният туризъм, е предимно земеделие и животновъдство
В старата централна част на града, където е кокетният парк, на всеки ъгъл си личи, че обликът на Стрелча до голяма степен е обособен именно от минералните извори на града. Тук има балнеосанаториум, множество чешми и извори, както и доста малки и по-големи СПА хотелчета.
Интересна отскорошна добавка към останалите забележителности на средногорското градче е кътчето с архитектурните миниатюри в градския парк. Тук могат да се видят Боянската църква...
...Шипченският паметник...
...скалните образувания в местността Скумсале, които ще посетя малко по-късно...
...Асеновата крепост...
...дяволският мост край Ардино...
...Мадарският конник...
...и самата Жаба могила.
Стрелчанска Луда Яна през есента представлява една малка вада, но напролет се превръща в буен поток. Тя извира съвсем близо до връх Голям Богдан и, след като се слее с още няколко рекички, се превръща в Луда Яна.
Центърът на Стрелча е добре уреден. Край алеите, водещи от градския парк към централния площад с кметството, са подредени хубави градинки, сред които се извисяват паметниците на знаменити наши възрожденци и борци за независимост, като започнем с Васил Левски...
...та докато стигнем до основателя на българската държава, хан Аспарух.
Фонтанът със статуята на водната нимфа.
Площад Дружба с паметника на борците за освобождение и експозицията на бойни оръдия.
Училище Св. Св. Кирил и Методий също е в близост.
И разбира се - вече споменатият Исторически музей с интересната си етнографска изложба.
Тук човек се сблъсква с историята буквално на всеки ъгъл, а почитта към знаменитите ни предци е особено видна.
Типична старинна уличка в центъра на Стрелча с характерната възрожденска архитектура.
Чрез средства, събрани изцяло от дарения и със собствен труд, на мястото на разрушената през Априлското въстание селска черква, стрелчани издигат величествен и забележителен по своята архитектура храм-паметник "Св. Архангел Михаил". Днес той впечатлява и респектира със своята забележителна архитектура, каменни зидове, прекрасни вътрешни квадратни и кръгли колони с капители, външни ъгли и подпокривния корниз - всички от специално издялан гранит, две кубета, триетажна камбанария, три голями камбани с неповторима тоналност. Като се прибавят забележителните икони на художника Мильо Балтов, прекрасните дълбоко релефни дърворезби на олтара и архирейския трон, подарен от стрелчанските овчари, се получава един завършен ансамбъл.
Без още дълго да се помайвам, взимам задължителната порция калории с един обилен обяд и поемам нагоре към Средна гора. Пътят за Копривщица е добре поддържан и бързо ме отвежда далеч над града, а чудесните гледки от всички страни се редуват една след друга.
В далечината на североизток се чернее силуетът на средногорския първенец - Богдан.
Разбира се, няма как да минем без честото присъствие на следите от партизанската дейност по тези места.
След десеткилометрово катерене по завоите на шосето, най-сетне достигам отбивката за следващата забележителност по моя маршрут - Скумсале. Тук също е устроено място за отдих и паркиране на колите, преди туристите да поемат по не особено дългата пътечка към скалните образувания. На отсрещния склон се забелязва Нонината чешма с туристическия заслон Кулата...
...и едноименното скално образувание, което представлява едно от многобройните тракийски светилища в околността.
Моята основна цел обаче е Скумсале - един впечатляващ ансамбъл от естествени каменни образувания, много от които са били превърнати от древните ни предци в мегалитни култови съоръжения с очевидно голямо значение.
Каменните исполини надзъртат иззад всеки храст и всяко дърво.
Това е един от най-големите по площ мегалитни комплекси на територията на България. Характеризира се с множество разнообразни скални обекти с култово предназначение.
От особен интерес е конфигурацията от мегалити в северната част на комплекса, където на голяма поляна, заобиколена от всички страни с високи скал,и са разположени тронове, улеи, жертвеници и много други скално-изсечени елементи и конфигурации.
Благодарение на усилията на община Стрелча, голямата поляна е оформена като място за бивак и пикник, а пътеката е добре поддържана, за да позволи достъп до всички скални образувания наоколо.
Мегалитният комплекс е ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока и с внушителни размери - дължина 1300 m и широчина 600 m. Светилището е съставено от няколко последователни, изолирани скални групи (мегалитни масиви и скали), които се издигат и доминират околния терен. Всяка мегалитна група е "приобщена" и свързана в археологически обект по различен начин с предходната посредством скални арки, скално-изсечени тронове (престоли), скални платформи, мегалитни съоръжения с яйцевидна форма и др. Концентрация на скално-изсечени и вторично оформени елементи в скалите е впечатляваща.
Оттук в южна посока се открива отлична гледка към Стрелчанската долина и Горнотракийската низина отвъд.
Северната част на светилището е оформена около поляна с площ около 25 декара. Около мегалитната формация, която се намира от северната страна на рида са разположени по-малки формации от мегалити. Тя е заобиколен е от ров във формата на полумесец, който е с изкуствен произход. В източната част на масива доминира скален "трон", ориентиран на североизток, а на върха му се наблюдава загладена изкуствено скална площадка ориентирана на юг.
На западната страна са разположени две групи от мегалитни формации, отстоящи на малко разстояние една от друга. При формацията, разположена на северозапад, се наблюдава добре оформена трилитна скална арка. На южната страна има 12 m дромос – път. Вкопаванията са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича по специални улеи или в следващото вкопаване.
В северна посока над цялата зона на Скумсале надвисват хребетите на западния дял от Същинска Средна гора - върховете Буная, Малкия венец и Сънгъра, отвъд които са сгушени хижите Кръстю Чолаков и Павел Делирадев, достъпни откъм Панагюрище или Копривщица.
В западна посока хребетът се снишава към върховете Кокоша могила и Кръста, които заграждат Стрелчанската долина откъм Панагюрище.
Възвишенията на юг от Стрелча я отделят от основната част на Горнотракийската низина и са обрасли с гъсти широколистни гори, насечени от множество горски пътища.
Според доц.Алексей Гоцев има данни за човешко присъствие в местността между IV пр. Хр. и II век сл. Хр., което вероятно означава, че светилището е било ползвано в много продължителен период от време.
Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча, са тясно свързани. Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р. Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.
След едночасово скитане из целия скален ансамбъл, аз оставам с убеждението, че задължително трябва да се върна отново на това магическо място - този път през лятото и с палатка. Още повече, че зоната за лагеруване в горната част на Скумсале е повече от отлично уредена за целта. Още едно набелязано място в дългия ми списък за бъдещи приключения!
Всъщност подходящите за пикник поляни се простират на още много километри в северна посока, до самото подножие на най-близкия връх Стръмонас.
Откритият равен терен изглежда отличен и за по-масови мероприятия сред природата.
А множеството уникални скални образувания наоколо създават една особена мистична атмосфера. Неслучайно още древните хора са сметнали, че мястото притежава силна енергия.
Хвърлям един последен поглед през рамо към безбройните беседки и масички сред поляната и още веднъж мислено си отбелязвам мястото, преди да се впусна към следващия етап от вело-приключението: Бунтовна!
Маршрутът:
Както обикновено, комбинацията между жп транспорт и велосипед е закон за мен. Първата точка по дългия маршрут бе гара Стрелча, предпоследна спирка по жп линията Пловдив - Панагюрище.
Преди да мина през Стрелча се отклоних в източна посока по пътя за Кръстевич, за да посетя първата основна забележителност в района - тракийската гробница Жаба могила. Районът по поречието на Стрелчанска Луда Яна е много живописен и изобилства с обособени места за отдих като това край малкото езерце при самия вход на могилата.
По това време на годината, достъпът до Жаба могила е възможен само след предварителна резервация в Историческия музей в Стрелча, така че я разгледах само отвън. Както в много такива случаи, могилата е проучена от експедиция „ЕПОС“ с ръководител д-р Георги Китов. Гробницата се датира от V-IV век пр.н.е. и вероятно в нея е бил погребан тракийски цар от племето Одриси. Гробничното съоръжение е едно от най-големите на територията на България. Местното население я нарича Жаба могила поради факта, че в близост до нея се намира блатиста локва, в която живеят жаби.
Жаба могила се нарежда сред едни от най-големите тракийски могили в България. Висока е над 20 m, а диаметърът и е 80 - 90 m. При проучването на насипа е установено, че на върха е съществувала неголяма сграда. За наличието й се съди по откритите фрагменти от фигури на овни. Вероятно това е било светилище. Фрагментите от питоси и битови съдове говорят, че сградата е служела и за жилище на жреците.
Поредните новоизградени беседки и места за отдих и пикник в близост до речната долина.
Град Стрелча е разположен в неголяма котловина в самото подножие на Същинска Средна гора. Местният поминък, освен балнеолечебният туризъм, е предимно земеделие и животновъдство
В старата централна част на града, където е кокетният парк, на всеки ъгъл си личи, че обликът на Стрелча до голяма степен е обособен именно от минералните извори на града. Тук има балнеосанаториум, множество чешми и извори, както и доста малки и по-големи СПА хотелчета.
Интересна отскорошна добавка към останалите забележителности на средногорското градче е кътчето с архитектурните миниатюри в градския парк. Тук могат да се видят Боянската църква...
...Шипченският паметник...
...скалните образувания в местността Скумсале, които ще посетя малко по-късно...
...Асеновата крепост...
...дяволският мост край Ардино...
...Мадарският конник...
...и самата Жаба могила.
Стрелчанска Луда Яна през есента представлява една малка вада, но напролет се превръща в буен поток. Тя извира съвсем близо до връх Голям Богдан и, след като се слее с още няколко рекички, се превръща в Луда Яна.
Центърът на Стрелча е добре уреден. Край алеите, водещи от градския парк към централния площад с кметството, са подредени хубави градинки, сред които се извисяват паметниците на знаменити наши възрожденци и борци за независимост, като започнем с Васил Левски...
...та докато стигнем до основателя на българската държава, хан Аспарух.
Фонтанът със статуята на водната нимфа.
Площад Дружба с паметника на борците за освобождение и експозицията на бойни оръдия.
Училище Св. Св. Кирил и Методий също е в близост.
И разбира се - вече споменатият Исторически музей с интересната си етнографска изложба.
Тук човек се сблъсква с историята буквално на всеки ъгъл, а почитта към знаменитите ни предци е особено видна.
Типична старинна уличка в центъра на Стрелча с характерната възрожденска архитектура.
Чрез средства, събрани изцяло от дарения и със собствен труд, на мястото на разрушената през Априлското въстание селска черква, стрелчани издигат величествен и забележителен по своята архитектура храм-паметник "Св. Архангел Михаил". Днес той впечатлява и респектира със своята забележителна архитектура, каменни зидове, прекрасни вътрешни квадратни и кръгли колони с капители, външни ъгли и подпокривния корниз - всички от специално издялан гранит, две кубета, триетажна камбанария, три голями камбани с неповторима тоналност. Като се прибавят забележителните икони на художника Мильо Балтов, прекрасните дълбоко релефни дърворезби на олтара и архирейския трон, подарен от стрелчанските овчари, се получава един завършен ансамбъл.
Без още дълго да се помайвам, взимам задължителната порция калории с един обилен обяд и поемам нагоре към Средна гора. Пътят за Копривщица е добре поддържан и бързо ме отвежда далеч над града, а чудесните гледки от всички страни се редуват една след друга.
В далечината на североизток се чернее силуетът на средногорския първенец - Богдан.
Разбира се, няма как да минем без честото присъствие на следите от партизанската дейност по тези места.
След десеткилометрово катерене по завоите на шосето, най-сетне достигам отбивката за следващата забележителност по моя маршрут - Скумсале. Тук също е устроено място за отдих и паркиране на колите, преди туристите да поемат по не особено дългата пътечка към скалните образувания. На отсрещния склон се забелязва Нонината чешма с туристическия заслон Кулата...
...и едноименното скално образувание, което представлява едно от многобройните тракийски светилища в околността.
Моята основна цел обаче е Скумсале - един впечатляващ ансамбъл от естествени каменни образувания, много от които са били превърнати от древните ни предци в мегалитни култови съоръжения с очевидно голямо значение.
Каменните исполини надзъртат иззад всеки храст и всяко дърво.
Това е един от най-големите по площ мегалитни комплекси на територията на България. Характеризира се с множество разнообразни скални обекти с култово предназначение.
От особен интерес е конфигурацията от мегалити в северната част на комплекса, където на голяма поляна, заобиколена от всички страни с високи скал,и са разположени тронове, улеи, жертвеници и много други скално-изсечени елементи и конфигурации.
Благодарение на усилията на община Стрелча, голямата поляна е оформена като място за бивак и пикник, а пътеката е добре поддържана, за да позволи достъп до всички скални образувания наоколо.
Мегалитният комплекс е ориентиран в посока север-юг, с наклон в южна посока и с внушителни размери - дължина 1300 m и широчина 600 m. Светилището е съставено от няколко последователни, изолирани скални групи (мегалитни масиви и скали), които се издигат и доминират околния терен. Всяка мегалитна група е "приобщена" и свързана в археологически обект по различен начин с предходната посредством скални арки, скално-изсечени тронове (престоли), скални платформи, мегалитни съоръжения с яйцевидна форма и др. Концентрация на скално-изсечени и вторично оформени елементи в скалите е впечатляваща.
Оттук в южна посока се открива отлична гледка към Стрелчанската долина и Горнотракийската низина отвъд.
Северната част на светилището е оформена около поляна с площ около 25 декара. Около мегалитната формация, която се намира от северната страна на рида са разположени по-малки формации от мегалити. Тя е заобиколен е от ров във формата на полумесец, който е с изкуствен произход. В източната част на масива доминира скален "трон", ориентиран на североизток, а на върха му се наблюдава загладена изкуствено скална площадка ориентирана на юг.
На западната страна са разположени две групи от мегалитни формации, отстоящи на малко разстояние една от друга. При формацията, разположена на северозапад, се наблюдава добре оформена трилитна скална арка. На южната страна има 12 m дромос – път. Вкопаванията са с различна големина и форма и са предназначени да поемат изсипваната в тях течност, която изтича по специални улеи или в следващото вкопаване.
В северна посока над цялата зона на Скумсале надвисват хребетите на западния дял от Същинска Средна гора - върховете Буная, Малкия венец и Сънгъра, отвъд които са сгушени хижите Кръстю Чолаков и Павел Делирадев, достъпни откъм Панагюрище или Копривщица.
В западна посока хребетът се снишава към върховете Кокоша могила и Кръста, които заграждат Стрелчанската долина откъм Панагюрище.
Възвишенията на юг от Стрелча я отделят от основната част на Горнотракийската низина и са обрасли с гъсти широколистни гори, насечени от множество горски пътища.
Според доц.Алексей Гоцев има данни за човешко присъствие в местността между IV пр. Хр. и II век сл. Хр., което вероятно означава, че светилището е било ползвано в много продължителен период от време.
Учените предполагат, че мегалитните светилища от местностите Скумсале, Качулата и Кулата, както и все още неизследваните светилища Исара, Турчинов камък и Студен кладенец край град Стрелча, са тясно свързани. Според доц. Гоцев обектите са събрани на изключително малка площ с голяма концентрация. Той предполага, че скалните образувания имат нещо общо с небесни явления, затова с екипа му са привлекли към проучванията археоастронома д-р. Алексей Стоев. Интересен факт е например, че в местността Качулата обектите са така организирани, че точно на 22 юни – деня на лятното слънцестоене, през един от процепите да се вижда изгревът на слънцето.
След едночасово скитане из целия скален ансамбъл, аз оставам с убеждението, че задължително трябва да се върна отново на това магическо място - този път през лятото и с палатка. Още повече, че зоната за лагеруване в горната част на Скумсале е повече от отлично уредена за целта. Още едно набелязано място в дългия ми списък за бъдещи приключения!
Всъщност подходящите за пикник поляни се простират на още много километри в северна посока, до самото подножие на най-близкия връх Стръмонас.
Откритият равен терен изглежда отличен и за по-масови мероприятия сред природата.
А множеството уникални скални образувания наоколо създават една особена мистична атмосфера. Неслучайно още древните хора са сметнали, че мястото притежава силна енергия.
Хвърлям един последен поглед през рамо към безбройните беседки и масички сред поляната и още веднъж мислено си отбелязвам мястото, преди да се впусна към следващия етап от вело-приключението: Бунтовна!
