![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВторият етап от вело-излета ми из Същинска Средна гора включваше изкачване по черните пътища на рида Кладни дел през билото при връх Вълк и достигане на местността Бунтовна с уникално разположената едноименна хижа.
Пътят по ръба на хребета всъщност се оказва доста добре поддържан - заравнен и разширен, поради интензивното му използване от тежкотоварната техника на каменната кариера горе при върха.
Тук широколистната гора е отстъпила на ниска храстова растителност. С изкачване все по-нагоре през местностите Керемидница и Кладни дел, гледките в южна посока към Стрелчанската котловина се разкриват все по-нашироко.
Геологията на този дял от Средна гора е специфична - навсякъде изобилства от причудливи гнайсови и гранитни естествени образувания.
Малко езерце, което, както личи от следите по брега, често се използва за водопой от скитащия наоколо домашен добитък.
Недалеч от най-горната част на пътя, местен земевладелец е построил неголяма вила, а гледката от двора й е впечатляваща.
Ранната есен е наситила пейзажа с богати багри, а край пътя се е разстлал златен килим.
Каменната кариера в местността Влъковете. Тук без почивка сноват големи камиони, които извозват добитите инертни материали.
Кариерата е заела няколко десетки декара на самия ръб на хребета.
Хубавият, добре утъпкан черен път стига дотук. Нататък той не е поддържан и следва доста по-грапаво пътешествие, но планинският велосипед е предназначен тъкмо за такива терени.
Най-сетне достигам билото при връх Вълк, където сред иглолистната горичка се е сгушил изоставен пионерски лагер.
Мястото е възлово и откъм планинарска гледна точка - на тази голяма поляна се кръстосват няколко маршрута, включително този към Копривщица на север и Бунтовна и Барикадите на изток. Аз продължавам именно в тази посока.
Откъм север се задават пухкави облаци, а иззад тях се мръщят наглед непристъпните чукари на Балкана. На преден план се издига първенецът на Средна гора - Богдан. Гледката неминуемо извиква спомен отпреди четири години, когато кръстовах пеш именно онзи район на път от Старосел към Копривщица.
Поглед назад към Буная и Малкия венец от Панагюрския дял на Средна гора и към Тетевенския Балкан в далечината.
В днешни дни някогашният пионерски лагер пустее, но една тънка струйка дим от единия от комините напомня, че човешкото присъствие по тези места не е напълно изчезнало.
Това се потвърждава и от скорошната ми среща с първия от цяла тайфа рунтави четириноги пазачи - очевидно преден разузнавач на задаващото се откъм върха стадо овце. Каракачанката засега изглежда дружелюбна и отвръща на приятелските ми опити да я заговоря с ленива прозявка.
Все пак бързам да се изнеса по-надалеч от пътя на идващото стадо, преди да съм си навлякъл проблеми с останалите пазачи. Овчарът ме упътва по-нататък към Бунтовна, а аз с любопитство проследявам водопоя и без да се бавя, продължавам нататък по пътеката.
В самото подножие на вр. Вълк се извисяват останките на някогашна постройка - може би част от почивния комплекс на лагера.
С катеренето за деня - дотук! С облекчение установявам, че оттук нататък следва само приятно спускане.
Пейзажите се редуват един след друг, а 360-градусовата гледка ме кара да поспирам на всяка минута и да се наслаждавам на великолепните цветове на есента.
Пътят е неравен, но пък няма как да бъде объркан. Както му викат по-опитните колоездачи - "техничен терен".
Любопитство представлява гробът на незнаен местен жител от старо време.
При седловината тъкмо преди Конска поляна се натъквам на блатиста местност, а край пътя дори в този най-сух период от годината изобилства от действащи извори.
Връх Конска поляна - знам, че отвъд него е крайната точка от днешния ми преход, затова с подновен ентусиазъм забързвам спускането нататък.
Черният път отдавна вече се е превърнал в пътечка, която отново навлиза в гъстата смесена гора в подножието на върха.
Последни няколкостотин метра и кратка минутка за отдих при най-голямата чешма в околността. Бунтовническото и партизанското наследство на този район започва да си личи на всяка крачка.
Първото свидетелство за цивилизация, на което се натъквам, е старата постройка преди разклона за Кръстевич, превърната от времето в руина.
Историческите места в околностите на комплекса са десетки, за които доказателство са и многобройните паметници, и барелефи, като този посветен на Хвърковатата чета на Бенковски.
На самото кръстовище, където се срещат павираният път от село Кръстевич за хижа Бунтовна с черните пътища за Барикадите и Копривщица, новите собственици на хижата са оформили подходяща зона за къмпинг.
На 16 юли 1977 г. в комплекса се провежда 5-ят конгрес на Българският Туристически Съюз, който е открит от тогавашният дъжавен глава Тодор Живков, като в същото време официално открива и комплекса. Свидетелствата за онези събития са видни по барелефите при входа към хижата.
Всъщност комплексът е посветен на борците за национално освобождение от няколко епохи - като се започне от Априлското въстание, та до Отечествената война.
Ето го и него - възпоменателен комплекс Бунтовна, състоящ се от две напълно обновени сгради. Станция Партизанска е отдясно, а Воеводската къща - вляво.
Воеводска е сграда с архитектура и интериор във възрожденски стил. Има капацитет от 60 места, мивки в стаите, етажни санитарни възли, отопление с печки на твърдо гориво, туристическа столова с камина, бюфет (т. нар.купчийница), паркинг. Интересното е, че всяка стая е посветена на отделен герой от българското национално-освободително движение.
На терасата пред двете сгради е подреден ансамбъл от възпоменателни плочи и паметници, а застанеш ли до черешовото топче, пред теб се разкрива уникална панорамна гледка на юг към Стрелча и цялата низина отвъд.
Хижа Партизанска е основната сграда на комплекса и има капацитет 70 места, разпределени в 2 апартамента и множество стаи с по 2 и 4 легла със самостоятелни санитарни възли и бани, локално отопление, туристическа столова, паркинг.
Непосредствено до хижата се издига връх Конска поляна със специфичния си силует.
Градинката с пейките пред хижата е построена на няколко нива, които дават чудесна възможност за дълъг отдих и съзерцание на гледката.
Хижа Бунтовна е наскоро обновена, а новите й стопани очевидно са положили впечатляващи усилия за превръщането й в едно истинско място за отдих сред природата.
Постарали са се да запазят и реставрират всички паметници, присъствали още от построяването на комплекса - като например този на окования хайдутин.
Паметна плоча на Никола Сариев, кмет на Ботевград през 1944 г.
Време е за заслужена почивка след дългото целодневно катерене.
В ресторанта все още не се предлага меню и обслужване, но затова пък кухнята е отлично оборудвана и разполага с всякакви условия за приготвяне на собствена храна. Хубавата новина е, че стопаните на комплекса имат стриктна политика да не допускат шумни купони в столовата, което е добре дошло за изморения планинар, който търси именно място за отдих преди ранното ставане за следващия етап от странстванията си.
Най-новата придобивка към комплекса е малкият параклис, построен в единия край на долната площадка.
А встрани, досами полуоткрития навес с камината и барбекю зоната се простира цял парк с възпоменателни социалистически барелефи, изсечени направо в облите скали.
Вечерта бързо се спуска над Средна гора и последните слънчеви лъчи къпят в златисто-бронзови багри дова приказно кътче от родината.
Историческата тема присъства и в интериорното оформление на хижата.
Стаята е удобна - парното бълва топли вълни, а горещата баня чака уморените ми нозе. Следва вечеря и ранно лягане, че ме чака още един дълъг ден, изпълнен с интересни приключения!
Пътят по ръба на хребета всъщност се оказва доста добре поддържан - заравнен и разширен, поради интензивното му използване от тежкотоварната техника на каменната кариера горе при върха.
Тук широколистната гора е отстъпила на ниска храстова растителност. С изкачване все по-нагоре през местностите Керемидница и Кладни дел, гледките в южна посока към Стрелчанската котловина се разкриват все по-нашироко.
Геологията на този дял от Средна гора е специфична - навсякъде изобилства от причудливи гнайсови и гранитни естествени образувания.
Малко езерце, което, както личи от следите по брега, често се използва за водопой от скитащия наоколо домашен добитък.
Недалеч от най-горната част на пътя, местен земевладелец е построил неголяма вила, а гледката от двора й е впечатляваща.
Ранната есен е наситила пейзажа с богати багри, а край пътя се е разстлал златен килим.
Каменната кариера в местността Влъковете. Тук без почивка сноват големи камиони, които извозват добитите инертни материали.
Кариерата е заела няколко десетки декара на самия ръб на хребета.
Хубавият, добре утъпкан черен път стига дотук. Нататък той не е поддържан и следва доста по-грапаво пътешествие, но планинският велосипед е предназначен тъкмо за такива терени.
Най-сетне достигам билото при връх Вълк, където сред иглолистната горичка се е сгушил изоставен пионерски лагер.
Мястото е възлово и откъм планинарска гледна точка - на тази голяма поляна се кръстосват няколко маршрута, включително този към Копривщица на север и Бунтовна и Барикадите на изток. Аз продължавам именно в тази посока.
Откъм север се задават пухкави облаци, а иззад тях се мръщят наглед непристъпните чукари на Балкана. На преден план се издига първенецът на Средна гора - Богдан. Гледката неминуемо извиква спомен отпреди четири години, когато кръстовах пеш именно онзи район на път от Старосел към Копривщица.
Поглед назад към Буная и Малкия венец от Панагюрския дял на Средна гора и към Тетевенския Балкан в далечината.
В днешни дни някогашният пионерски лагер пустее, но една тънка струйка дим от единия от комините напомня, че човешкото присъствие по тези места не е напълно изчезнало.
Това се потвърждава и от скорошната ми среща с първия от цяла тайфа рунтави четириноги пазачи - очевидно преден разузнавач на задаващото се откъм върха стадо овце. Каракачанката засега изглежда дружелюбна и отвръща на приятелските ми опити да я заговоря с ленива прозявка.
Все пак бързам да се изнеса по-надалеч от пътя на идващото стадо, преди да съм си навлякъл проблеми с останалите пазачи. Овчарът ме упътва по-нататък към Бунтовна, а аз с любопитство проследявам водопоя и без да се бавя, продължавам нататък по пътеката.
В самото подножие на вр. Вълк се извисяват останките на някогашна постройка - може би част от почивния комплекс на лагера.
С катеренето за деня - дотук! С облекчение установявам, че оттук нататък следва само приятно спускане.
Пейзажите се редуват един след друг, а 360-градусовата гледка ме кара да поспирам на всяка минута и да се наслаждавам на великолепните цветове на есента.
Пътят е неравен, но пък няма как да бъде объркан. Както му викат по-опитните колоездачи - "техничен терен".
Любопитство представлява гробът на незнаен местен жител от старо време.
При седловината тъкмо преди Конска поляна се натъквам на блатиста местност, а край пътя дори в този най-сух период от годината изобилства от действащи извори.
Връх Конска поляна - знам, че отвъд него е крайната точка от днешния ми преход, затова с подновен ентусиазъм забързвам спускането нататък.
Черният път отдавна вече се е превърнал в пътечка, която отново навлиза в гъстата смесена гора в подножието на върха.
Последни няколкостотин метра и кратка минутка за отдих при най-голямата чешма в околността. Бунтовническото и партизанското наследство на този район започва да си личи на всяка крачка.
Първото свидетелство за цивилизация, на което се натъквам, е старата постройка преди разклона за Кръстевич, превърната от времето в руина.
Историческите места в околностите на комплекса са десетки, за които доказателство са и многобройните паметници, и барелефи, като този посветен на Хвърковатата чета на Бенковски.
На самото кръстовище, където се срещат павираният път от село Кръстевич за хижа Бунтовна с черните пътища за Барикадите и Копривщица, новите собственици на хижата са оформили подходяща зона за къмпинг.
На 16 юли 1977 г. в комплекса се провежда 5-ят конгрес на Българският Туристически Съюз, който е открит от тогавашният дъжавен глава Тодор Живков, като в същото време официално открива и комплекса. Свидетелствата за онези събития са видни по барелефите при входа към хижата.
Всъщност комплексът е посветен на борците за национално освобождение от няколко епохи - като се започне от Априлското въстание, та до Отечествената война.
Ето го и него - възпоменателен комплекс Бунтовна, състоящ се от две напълно обновени сгради. Станция Партизанска е отдясно, а Воеводската къща - вляво.
Воеводска е сграда с архитектура и интериор във възрожденски стил. Има капацитет от 60 места, мивки в стаите, етажни санитарни възли, отопление с печки на твърдо гориво, туристическа столова с камина, бюфет (т. нар.купчийница), паркинг. Интересното е, че всяка стая е посветена на отделен герой от българското национално-освободително движение.
На терасата пред двете сгради е подреден ансамбъл от възпоменателни плочи и паметници, а застанеш ли до черешовото топче, пред теб се разкрива уникална панорамна гледка на юг към Стрелча и цялата низина отвъд.
Хижа Партизанска е основната сграда на комплекса и има капацитет 70 места, разпределени в 2 апартамента и множество стаи с по 2 и 4 легла със самостоятелни санитарни възли и бани, локално отопление, туристическа столова, паркинг.
Непосредствено до хижата се издига връх Конска поляна със специфичния си силует.
Градинката с пейките пред хижата е построена на няколко нива, които дават чудесна възможност за дълъг отдих и съзерцание на гледката.
Хижа Бунтовна е наскоро обновена, а новите й стопани очевидно са положили впечатляващи усилия за превръщането й в едно истинско място за отдих сред природата.
Постарали са се да запазят и реставрират всички паметници, присъствали още от построяването на комплекса - като например този на окования хайдутин.
Паметна плоча на Никола Сариев, кмет на Ботевград през 1944 г.
Време е за заслужена почивка след дългото целодневно катерене.
В ресторанта все още не се предлага меню и обслужване, но затова пък кухнята е отлично оборудвана и разполага с всякакви условия за приготвяне на собствена храна. Хубавата новина е, че стопаните на комплекса имат стриктна политика да не допускат шумни купони в столовата, което е добре дошло за изморения планинар, който търси именно място за отдих преди ранното ставане за следващия етап от странстванията си.
Най-новата придобивка към комплекса е малкият параклис, построен в единия край на долната площадка.
А встрани, досами полуоткрития навес с камината и барбекю зоната се простира цял парк с възпоменателни социалистически барелефи, изсечени направо в облите скали.
Вечерта бързо се спуска над Средна гора и последните слънчеви лъчи къпят в златисто-бронзови багри дова приказно кътче от родината.
Историческата тема присъства и в интериорното оформление на хижата.
Стаята е удобна - парното бълва топли вълни, а горещата баня чака уморените ми нозе. Следва вечеря и ранно лягане, че ме чака още един дълъг ден, изпълнен с интересни приключения!
