asthfghl: (Me = idiot.)
[personal profile] asthfghl
Вторият етап от вело-излета ми из Същинска Средна гора включваше изкачване по черните пътища на рида Кладни дел през билото при връх Вълк и достигане на местността Бунтовна с уникално разположената едноименна хижа.



Пътят по ръба на хребета всъщност се оказва доста добре поддържан - заравнен и разширен, поради интензивното му използване от тежкотоварната техника на каменната кариера горе при върха.



Тук широколистната гора е отстъпила на ниска храстова растителност. С изкачване все по-нагоре през местностите Керемидница и Кладни дел, гледките в южна посока към Стрелчанската котловина се разкриват все по-нашироко.



Геологията на този дял от Средна гора е специфична - навсякъде изобилства от причудливи гнайсови и гранитни естествени образувания.



Малко езерце, което, както личи от следите по брега, често се използва за водопой от скитащия наоколо домашен добитък.



Недалеч от най-горната част на пътя, местен земевладелец е построил неголяма вила, а гледката от двора й е впечатляваща.



Ранната есен е наситила пейзажа с богати багри, а край пътя се е разстлал златен килим.



Каменната кариера в местността Влъковете. Тук без почивка сноват големи камиони, които извозват добитите инертни материали.



Кариерата е заела няколко десетки декара на самия ръб на хребета.



Хубавият, добре утъпкан черен път стига дотук. Нататък той не е поддържан и следва доста по-грапаво пътешествие, но планинският велосипед е предназначен тъкмо за такива терени.



Най-сетне достигам билото при връх Вълк, където сред иглолистната горичка се е сгушил изоставен пионерски лагер.



Мястото е възлово и откъм планинарска гледна точка - на тази голяма поляна се кръстосват няколко маршрута, включително този към Копривщица на север и Бунтовна и Барикадите на изток. Аз продължавам именно в тази посока.



Откъм север се задават пухкави облаци, а иззад тях се мръщят наглед непристъпните чукари на Балкана. На преден план се издига първенецът на Средна гора - Богдан. Гледката неминуемо извиква спомен отпреди четири години, когато кръстовах пеш именно онзи район на път от Старосел към Копривщица.



Поглед назад към Буная и Малкия венец от Панагюрския дял на Средна гора и към Тетевенския Балкан в далечината.



В днешни дни някогашният пионерски лагер пустее, но една тънка струйка дим от единия от комините напомня, че човешкото присъствие по тези места не е напълно изчезнало.



Това се потвърждава и от скорошната ми среща с първия от цяла тайфа рунтави четириноги пазачи - очевидно преден разузнавач на задаващото се откъм върха стадо овце. Каракачанката засега изглежда дружелюбна и отвръща на приятелските ми опити да я заговоря с ленива прозявка.



Все пак бързам да се изнеса по-надалеч от пътя на идващото стадо, преди да съм си навлякъл проблеми с останалите пазачи. Овчарът ме упътва по-нататък към Бунтовна, а аз с любопитство проследявам водопоя и без да се бавя, продължавам нататък по пътеката.



В самото подножие на вр. Вълк се извисяват останките на някогашна постройка - може би част от почивния комплекс на лагера.



С катеренето за деня - дотук! С облекчение установявам, че оттук нататък следва само приятно спускане.



Пейзажите се редуват един след друг, а 360-градусовата гледка ме кара да поспирам на всяка минута и да се наслаждавам на великолепните цветове на есента.



Пътят е неравен, но пък няма как да бъде объркан. Както му викат по-опитните колоездачи - "техничен терен".



Любопитство представлява гробът на незнаен местен жител от старо време.



При седловината тъкмо преди Конска поляна се натъквам на блатиста местност, а край пътя дори в този най-сух период от годината изобилства от действащи извори.



Връх Конска поляна - знам, че отвъд него е крайната точка от днешния ми преход, затова с подновен ентусиазъм забързвам спускането нататък.





Черният път отдавна вече се е превърнал в пътечка, която отново навлиза в гъстата смесена гора в подножието на върха.



Последни няколкостотин метра и кратка минутка за отдих при най-голямата чешма в околността. Бунтовническото и партизанското наследство на този район започва да си личи на всяка крачка.



Първото свидетелство за цивилизация, на което се натъквам, е старата постройка преди разклона за Кръстевич, превърната от времето в руина.





Историческите места в околностите на комплекса са десетки, за които доказателство са и многобройните паметници, и барелефи, като този посветен на Хвърковатата чета на Бенковски.



На самото кръстовище, където се срещат павираният път от село Кръстевич за хижа Бунтовна с черните пътища за Барикадите и Копривщица, новите собственици на хижата са оформили подходяща зона за къмпинг.



На 16 юли 1977 г. в комплекса се провежда 5-ят конгрес на Българският Туристически Съюз, който е открит от тогавашният дъжавен глава Тодор Живков, като в същото време официално открива и комплекса. Свидетелствата за онези събития са видни по барелефите при входа към хижата.



Всъщност комплексът е посветен на борците за национално освобождение от няколко епохи - като се започне от Априлското въстание, та до Отечествената война.



Ето го и него - възпоменателен комплекс Бунтовна, състоящ се от две напълно обновени сгради. Станция Партизанска е отдясно, а Воеводската къща - вляво.



Воеводска е сграда с архитектура и интериор във възрожденски стил. Има капацитет от 60 места, мивки в стаите, етажни санитарни възли, отопление с печки на твърдо гориво, туристическа столова с камина, бюфет (т. нар.купчийница), паркинг. Интересното е, че всяка стая е посветена на отделен герой от българското национално-освободително движение.





На терасата пред двете сгради е подреден ансамбъл от възпоменателни плочи и паметници, а застанеш ли до черешовото топче, пред теб се разкрива уникална панорамна гледка на юг към Стрелча и цялата низина отвъд.



Хижа Партизанска е основната сграда на комплекса и има капацитет 70 места, разпределени в 2 апартамента и множество стаи с по 2 и 4 легла със самостоятелни санитарни възли и бани, локално отопление, туристическа столова, паркинг.



Непосредствено до хижата се издига връх Конска поляна със специфичния си силует.



Градинката с пейките пред хижата е построена на няколко нива, които дават чудесна възможност за дълъг отдих и съзерцание на гледката.



Хижа Бунтовна е наскоро обновена, а новите й стопани очевидно са положили впечатляващи усилия за превръщането й в едно истинско място за отдих сред природата.



Постарали са се да запазят и реставрират всички паметници, присъствали още от построяването на комплекса - като например този на окования хайдутин.



Паметна плоча на Никола Сариев, кмет на Ботевград през 1944 г.



Време е за заслужена почивка след дългото целодневно катерене.



В ресторанта все още не се предлага меню и обслужване, но затова пък кухнята е отлично оборудвана и разполага с всякакви условия за приготвяне на собствена храна. Хубавата новина е, че стопаните на комплекса имат стриктна политика да не допускат шумни купони в столовата, което е добре дошло за изморения планинар, който търси именно място за отдих преди ранното ставане за следващия етап от странстванията си.



Най-новата придобивка към комплекса е малкият параклис, построен в единия край на долната площадка.



А встрани, досами полуоткрития навес с камината и барбекю зоната се простира цял парк с възпоменателни социалистически барелефи, изсечени направо в облите скали.



Вечерта бързо се спуска над Средна гора и последните слънчеви лъчи къпят в златисто-бронзови багри дова приказно кътче от родината.



Историческата тема присъства и в интериорното оформление на хижата.



Стаята е удобна - парното бълва топли вълни, а горещата баня чака уморените ми нозе. Следва вечеря и ранно лягане, че ме чака още един дълъг ден, изпълнен с интересни приключения!

(will be screened)
(will be screened if not validated)
If you don't have an account you can create one now.
No Subject Icon Selected
More info about formatting
Page generated 29 Aug 2025 16:27
Powered by Dreamwidth Studios