Серия втора. Пич от класа.

[asthfghl]

- Бубе мааа? Ко праиш ма парцал! - още отдалече Станка зави като койот в цикъл.

Бубито май не я отрази. Още се беше втренчила в гъзаря с онзи изпитателно-изпиващ поглед, който казва и-още-нещо. И имаше защо - пичът определено хващаше окото. Изтупан, лачен, висок, тъмнокос. Обувките му крещяха "класа". Сигурно караше Бе Ем Ве, или поне излъскан тунингован Голф, от новите. Черен. Абе въобще Пич!

Имаше и ланци. Няколко.

Буба му хвърляше искрички с очите си, като старателно се опитваше да си втълпи, че към тях НЕ се носи едно подрънкващо от герданчета и обеци, неминуемо бедствие, което всеки момент щеше да се натресе по средата на ситуацията.

- Бубкеее! Ето къде си. - окрилена от ентусиазъм и от чувството за предстоящия шопинг катарзис, Станчето май още не осъзнаваше накъде клони работата.

Когато нашата мома доприпка до лавката за банички, потропвайки пронизително в нестроен ритъм с високите си токчета, пред Бубито нямаше друг избор, освен да зарегистрира присъствието й. Стори го с вяло "Добрутро!" Все пак Буби подаде муцка на Станчето, защото такъв си беше етикета. Но така и не откъсваше очи от Пича.

Пичът се изхрачи достолепно встрани.

"Е, това е истински мъж...", рече си Станка. И веднага съжали, че тази розова кукумявка е имала невероятния късмет да се окаже на местопроизшествието първа.

- Кой е твоят кавалер? - изчурулика някак дружелюбно Станка и примига няколко пъти.

- Ъ-ъ-ъ... - Бубито се замисли.

- А? Кочо се ка'ам. Ти?

- Станка съм, ма можеш да ми викаш Муци. - Станка изпърха с мигли и инстинктивно направи муцка.

- А, ху'бу. - Кочо не изглеждаше особено впечатлен.

Станка се опита да добави още нещо към темата, но задачата се оказа възтрудничка. Отказа се. В следващия миг Бубито и Кочо вече я загърбваха. Станка пристъпи неудобно от крак на крак. Изведнъж й стана студено.

- Вижте, вижте! Ще отварят вратите! Айде да влизаме в Мъгъзина.

Буба я изгледа.

- Амиии... Окей, влизай, Муцка. Ние идваме след малко.

Нямаше избор. Дори и останала внезапно без морална подкрепа, Станка трябваше да влезе първа в този Мъгъзин! Сигурно няма да има повече от две-три от ония чанти от черно-бялата крокодилска кожа, нали? Специално от Тайван са ги докарали, така пишеше вчера във Весника...

Принуди се да ги остави там, край лавката, и да се гмурне в безбрежното море от телеса, което се разбиваше като прибой току пред затворените стъклени врати. Напрежението сред множеството видимо бе нараснало. Чуваше се всепроникващо жужене на гласове, дуднещи, съскащи, изнервени, в очакване.

Селският часовник отброяваше последните секунди преди дванайсет.

Вратите се отвориха. И Адът слезе на Земята.