asthfghl: (Me = idiot.)
[personal profile] asthfghl
http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcROveKTn7EN_szCLMCSUp_yV_4irzdhZdIB2HVjSWNsztDu0qvI_Q
- Бубе мааа? Ко праиш ма парцал! - още отдалече Станка зави като койот в цикъл.

Бубито май не я отрази. Още се беше втренчила в гъзаря с онзи изпитателно-изпиващ поглед, който казва и-още-нещо. И имаше защо - пичът определено хващаше окото. Изтупан, лачен, висок, тъмнокос. Обувките му крещяха "класа". Сигурно караше Бе Ем Ве, или поне излъскан тунингован Голф, от новите. Черен. Абе въобще Пич!

Имаше и ланци. Няколко.

Буба му хвърляше искрички с очите си, като старателно се опитваше да си втълпи, че към тях НЕ се носи едно подрънкващо от герданчета и обеци, неминуемо бедствие, което всеки момент щеше да се натресе по средата на ситуацията.

- Бубкеее! Ето къде си. - окрилена от ентусиазъм и от чувството за предстоящия шопинг катарзис, Станчето май още не осъзнаваше накъде клони работата.

Когато нашата мома доприпка до лавката за банички, потропвайки пронизително в нестроен ритъм с високите си токчета, пред Бубито нямаше друг избор, освен да зарегистрира присъствието й. Стори го с вяло "Добрутро!" Все пак Буби подаде муцка на Станчето, защото такъв си беше етикета. Но така и не откъсваше очи от Пича.

Пичът се изхрачи достолепно встрани.

"Е, това е истински мъж...", рече си Станка. И веднага съжали, че тази розова кукумявка е имала невероятния късмет да се окаже на местопроизшествието първа.

- Кой е твоят кавалер? - изчурулика някак дружелюбно Станка и примига няколко пъти.

- Ъ-ъ-ъ... - Бубито се замисли.

- А? Кочо се ка'ам. Ти?

- Станка съм, ма можеш да ми викаш Муци. - Станка изпърха с мигли и инстинктивно направи муцка.

- А, ху'бу. - Кочо не изглеждаше особено впечатлен.

Станка се опита да добави още нещо към темата, но задачата се оказа възтрудничка. Отказа се. В следващия миг Бубито и Кочо вече я загърбваха. Станка пристъпи неудобно от крак на крак. Изведнъж й стана студено.

- Вижте, вижте! Ще отварят вратите! Айде да влизаме в Мъгъзина.

Буба я изгледа.

- Амиии... Окей, влизай, Муцка. Ние идваме след малко.

Нямаше избор. Дори и останала внезапно без морална подкрепа, Станка трябваше да влезе първа в този Мъгъзин! Сигурно няма да има повече от две-три от ония чанти от черно-бялата крокодилска кожа, нали? Специално от Тайван са ги докарали, така пишеше вчера във Весника...

Принуди се да ги остави там, край лавката, и да се гмурне в безбрежното море от телеса, което се разбиваше като прибой току пред затворените стъклени врати. Напрежението сред множеството видимо бе нараснало. Чуваше се всепроникващо жужене на гласове, дуднещи, съскащи, изнервени, в очакване.

Селският часовник отброяваше последните секунди преди дванайсет.

Вратите се отвориха. И Адът слезе на Земята.
(will be screened)
(will be screened if not validated)
If you don't have an account you can create one now.
No Subject Icon Selected
More info about formatting
Page generated 23 Jul 2025 19:44
Powered by Dreamwidth Studios