![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
През последното десетилетие името Epica се превърна в синоним на “майсторство в симфоничния метъл” и това съвсем не е случайно. Композиторският талант на маестро Mark Jansen (който вече натрупа доста богат опит) и ангелският глас на чаровната Simone Simons, подкрепени от компанията на забележително компетентни музиканти, дадоха живот на някои от най-силните албуми, записвани в жанра изобщо. Започнали като дежурната група, носеща наследството на After Forever и творяща по шаблоните, създадени от величията Nightwish и Within Temptation, холандците от Epica постепенно си извоюваха собствена територия, която едва ли ще отстъпят на някого скоро. Музиката им придоби собствен почерк и ги издигна до почти институционалния ранг, на който са в момента. Според доста метъл почитатели, специфичното им звучене е мега-чийзи и още повече мега-претенциозно. Но именно смелото (или претенциозно, както някои от вас биха казали?) композиране извън поставените рамки на стила и дежурното потапяне в необятните води на прогресив метъла ги превърна в това, което чуваме днес в “The Holographic Principle” – един безспорно величествен запис.
През последното десетилетие името Epica се превърна в синоним на “майсторство в симфоничния метъл” и това съвсем не е случайно. Композиторският талант на маестро Mark Jansen (който вече натрупа доста богат опит) и ангелският глас на чаровната Simone Simons, подкрепени от компанията на забележително компетентни музиканти, дадоха живот на някои от най-силните албуми, записвани в жанра изобщо. Започнали като дежурната група, носеща наследството на After Forever и творяща по шаблоните, създадени от величията Nightwish и Within Temptation, холандците от Epica постепенно си извоюваха собствена територия, която едва ли ще отстъпят на някого скоро. Музиката им придоби собствен почерк и ги издигна до почти институционалния ранг, на който са в момента. Според доста метъл почитатели, специфичното им звучене е мега-чийзи и още повече мега-претенциозно. Но именно смелото (или претенциозно, както някои от вас биха казали?) композиране извън поставените рамки на стила и дежурното потапяне в необятните води на прогресив метъла ги превърна в това, което чуваме днес в “The Holographic Principle” – един безспорно величествен запис.
