![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
През уикенда имах удоволствието да се потопя в прохладата на долината на р. Бели Искър. Сърцето на Рила планина предлага едни от най-чудесните и спокойни кътчета за отмора от летните августовски горещини.
Районът:

[ + ]
Еко-хижите "Орловите скали" са сравнително нова придобивка на национален парк Рила. Комплексът се състои от три обновени четириетажни къщи с просторен двор и ресторант, закътани сред боровата гора край брега на пенливия Бели Искър, тъкмо преди началото на вододайната зона на ВЕЦ Бели Искър.




Горното течение на Бели Искър предлага бистра бързотечна вода, в която гъмжи от дива пъстърва. Тучните полянки край каменливите брегове на ледения поток са идеални за устройване на пикник.



В подстъпите към яз. Бели Искър се забелязват руините на стар пионерски лагер. Говори се, че в най-скоро време той ще бъде преобразуван в модерен комплекс за отдих. На входа към вододайната зона е изградено КПП, а нагоре планината е строго охранявана поради стратегическото значение на обекта. От едната страна на дълбокия каньон са надвиснали непристъпните чукари на вр. Пчелина, от другата се чумери вр. Алеко, а още по на юг се извисява исполинската грамада на балканския първенец Мусала.





Няколкочасова разходка на двайсетина километра западно ни отвежда в съседното поречие - това на Черни Искър. Тук над с. Говедарци се намира популярната туристическа зона в подножието на вр. Мальовица. Едноименната стара станция все още работи, а на просторната Меча поляна при входа на националния парк Рила, край ски-влековете е устроен малък крайречен бивак. И разбира се, един планинар за нищо на света не би пропуснал да изсърба една гореща шкембе-чорба на фона на далечните зъбери на Мальовица!





Обратно при Бели Искър, непосредствено зад еко-хижите "Орловите скали", отвъд просеката на ВЕЦ-а, ромолят ручеите на Тошов дол, където сред почти отвесните скали и ронливи морени изобилства от безименни водопади.





Разбира се, за повечето посетители на този живописен район, основна атракция си остава наскоро устроената екопътека "Орловите скали". Тук еврофондовете са били усвоени с размах - над реката са прехвърлени 7 големи моста; уредени са дори пътеки и площадки за хора в неравностойно положение, а обособените места за отдих и барбекю са многобройни.





Изминаването на цялата екопътека отнема около 2 ч., а интересното е, че тя върви успоредно на шосето и във всеки момент посетителите могат да я напуснат и да се върнат в изходната точка.




След тридневно събиране на хлад сред боровите гори на Рила (през които не ни бе спестен и среднощният потоп, придружен с канонада от гръмотевици), бе време да си кажем довиждане с местните четириноги пазачи и да се гмурнем обратно в смазващия задух на големия град.

Рила неизменно очарова с необятната си красота и свежия дъх на ледени потоци и борови шишарки. Непременно ще се върнем тук час по-скоро!
Районът:

[ + ]
Еко-хижите "Орловите скали" са сравнително нова придобивка на национален парк Рила. Комплексът се състои от три обновени четириетажни къщи с просторен двор и ресторант, закътани сред боровата гора край брега на пенливия Бели Искър, тъкмо преди началото на вододайната зона на ВЕЦ Бели Искър.




Горното течение на Бели Искър предлага бистра бързотечна вода, в която гъмжи от дива пъстърва. Тучните полянки край каменливите брегове на ледения поток са идеални за устройване на пикник.



В подстъпите към яз. Бели Искър се забелязват руините на стар пионерски лагер. Говори се, че в най-скоро време той ще бъде преобразуван в модерен комплекс за отдих. На входа към вододайната зона е изградено КПП, а нагоре планината е строго охранявана поради стратегическото значение на обекта. От едната страна на дълбокия каньон са надвиснали непристъпните чукари на вр. Пчелина, от другата се чумери вр. Алеко, а още по на юг се извисява исполинската грамада на балканския първенец Мусала.





Няколкочасова разходка на двайсетина километра западно ни отвежда в съседното поречие - това на Черни Искър. Тук над с. Говедарци се намира популярната туристическа зона в подножието на вр. Мальовица. Едноименната стара станция все още работи, а на просторната Меча поляна при входа на националния парк Рила, край ски-влековете е устроен малък крайречен бивак. И разбира се, един планинар за нищо на света не би пропуснал да изсърба една гореща шкембе-чорба на фона на далечните зъбери на Мальовица!





Обратно при Бели Искър, непосредствено зад еко-хижите "Орловите скали", отвъд просеката на ВЕЦ-а, ромолят ручеите на Тошов дол, където сред почти отвесните скали и ронливи морени изобилства от безименни водопади.





Разбира се, за повечето посетители на този живописен район, основна атракция си остава наскоро устроената екопътека "Орловите скали". Тук еврофондовете са били усвоени с размах - над реката са прехвърлени 7 големи моста; уредени са дори пътеки и площадки за хора в неравностойно положение, а обособените места за отдих и барбекю са многобройни.





Изминаването на цялата екопътека отнема около 2 ч., а интересното е, че тя върви успоредно на шосето и във всеки момент посетителите могат да я напуснат и да се върнат в изходната точка.




След тридневно събиране на хлад сред боровите гори на Рила (през които не ни бе спестен и среднощният потоп, придружен с канонада от гръмотевици), бе време да си кажем довиждане с местните четириноги пазачи и да се гмурнем обратно в смазващия задух на големия град.

Рила неизменно очарова с необятната си красота и свежия дъх на ледени потоци и борови шишарки. Непременно ще се върнем тук час по-скоро!