![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПрез уикенда врътнах едни 40 км с велосипед из друмищата и пътеките над с. Кошарица. Гледките към Несебърската низина и бетонната джунгла на Слънчев бряг бяха наистина впечатляващи. Първата ми задача бе да посетя един забутан вход на ж.п. тунел, който така и останал неосъществен навремето, когато през социализма се е строяло с размах и на килограм.
Маршрутът:
[ + ]
Пътят до Кошарица е доста натоварен - вилната зона там е прераснала в наниз от комплекси, кой от кой по-луксозен и претенциозен. Немалко са обаче и изоставените и наполовина построени имоти, очевидно застигнати от внезапната световна криза.
Точно преди входа на с. Кошарица, вдясно към Балкана се отклонява едно каменисто и доста обрасло дере, покрай което се вие и планински път. След около 2 км се достига до задънено място, където именно над пресъхналата река е прехвърлен масивен каменен мост, а непосредствено зад него сивее входът към започнатия, но недовършен ж.п. тунел.
Предполагало се е оттук да минава прекият железен път, свързващ Бургас с Варна, но освен двата входа откъм двете страни на Балкана, плюс по няколкостотин метра прокопана земна маса навътре в недрата на планината, от този проект не е останало нищо. В днешно време мястото се използва единствено за поселение на ята прилепи, а какви още твари се спотайват из хладните води на образувалото се подземно езеро, изобщо не ми се мисли.
Село Кошарица е разположено в полите на планината, на около 6 км от Слънчев бряг. Някога черкезко село, сега покрайнините на Кошарица са осеяни с модерни комплекси от затворен тип, в това число и Сънсет.
Над селото пътят продължава в посока към върха, а край него могат да се видят кошари, пчелини, както и някоя по-изчанчена арт-инсталация.
Гледките към Несебър и Поморие спират дъха. От някои точки по маршрута, като например връх Лесковата чука, се открива страхотна панорама в три посоки.
Село Плазовец е почти напълно обезлюдено и изоставено. Допреди няколко години тук все още е липсвало електроснабдяване. Освен няколкото кошари и изоставени постройки (като например тази барака със забавното име Sun City, чийто двор е единствено населяван от едно измършавяло прасе), тук единствените посетители са няколкото местни чичовци, поседнали под сянката на караваните си на по една биричка.
Със своята височина от 520 м, вр. Гьозтепе се извисява над околните била на Източния Балкан и поради това е избран за най-подходящото място за изграждане на телевизионната кула Еделвайс. Тя може да бъде видяна от десетки километри околовръст от двете страни на Балкана.
Оттук минава и международният туристически маршрут Алпи-Карпати-Черно море, част от който, разбира се, е и Ком-Емине. Малко под село Плазовец, маркировката напуска междуселското шосе и се отправя на изток по билото на планината.
Горската пътека е добре маркирана с червено, а аз все така я следвам в източна посока в продължение на 4-5 км, докато достигна отбивката обратно към Кошарица. Спускането с велосипеда е стремглаво, а морската гледка става все по-широка и бляскава.
Обратно в равнината, вече набрал инерция, се търкалям надолу по селските друмища между Кошарица и Слънчев бряг, изпълнени с лозя, царевичаци и слънчогледови насаждения.
Тук е и защитената местност Калината, за която съм писал преди време. През късния летен сезон достъпът за външни лица е забранен, тъй като тече ловният период и авджиите пуцат на поразия.
След още няколко километра през осеяни с посеви и пчелини поля и покрай обрасли с папур блата, най-сетне се добирам обратно до Слънчев бряг - уморен, но и доволен от една презареждаща разходка из неутъпканите пътеки в непосредствената вътрешност на страната, за които малцина туристи изобщо са чували.
Маршрутът:
[ + ]
Пътят до Кошарица е доста натоварен - вилната зона там е прераснала в наниз от комплекси, кой от кой по-луксозен и претенциозен. Немалко са обаче и изоставените и наполовина построени имоти, очевидно застигнати от внезапната световна криза.
Точно преди входа на с. Кошарица, вдясно към Балкана се отклонява едно каменисто и доста обрасло дере, покрай което се вие и планински път. След около 2 км се достига до задънено място, където именно над пресъхналата река е прехвърлен масивен каменен мост, а непосредствено зад него сивее входът към започнатия, но недовършен ж.п. тунел.
Предполагало се е оттук да минава прекият железен път, свързващ Бургас с Варна, но освен двата входа откъм двете страни на Балкана, плюс по няколкостотин метра прокопана земна маса навътре в недрата на планината, от този проект не е останало нищо. В днешно време мястото се използва единствено за поселение на ята прилепи, а какви още твари се спотайват из хладните води на образувалото се подземно езеро, изобщо не ми се мисли.
Село Кошарица е разположено в полите на планината, на около 6 км от Слънчев бряг. Някога черкезко село, сега покрайнините на Кошарица са осеяни с модерни комплекси от затворен тип, в това число и Сънсет.
Над селото пътят продължава в посока към върха, а край него могат да се видят кошари, пчелини, както и някоя по-изчанчена арт-инсталация.
Гледките към Несебър и Поморие спират дъха. От някои точки по маршрута, като например връх Лесковата чука, се открива страхотна панорама в три посоки.
Село Плазовец е почти напълно обезлюдено и изоставено. Допреди няколко години тук все още е липсвало електроснабдяване. Освен няколкото кошари и изоставени постройки (като например тази барака със забавното име Sun City, чийто двор е единствено населяван от едно измършавяло прасе), тук единствените посетители са няколкото местни чичовци, поседнали под сянката на караваните си на по една биричка.
Със своята височина от 520 м, вр. Гьозтепе се извисява над околните била на Източния Балкан и поради това е избран за най-подходящото място за изграждане на телевизионната кула Еделвайс. Тя може да бъде видяна от десетки километри околовръст от двете страни на Балкана.
Оттук минава и международният туристически маршрут Алпи-Карпати-Черно море, част от който, разбира се, е и Ком-Емине. Малко под село Плазовец, маркировката напуска междуселското шосе и се отправя на изток по билото на планината.
Горската пътека е добре маркирана с червено, а аз все така я следвам в източна посока в продължение на 4-5 км, докато достигна отбивката обратно към Кошарица. Спускането с велосипеда е стремглаво, а морската гледка става все по-широка и бляскава.
Обратно в равнината, вече набрал инерция, се търкалям надолу по селските друмища между Кошарица и Слънчев бряг, изпълнени с лозя, царевичаци и слънчогледови насаждения.
Тук е и защитената местност Калината, за която съм писал преди време. През късния летен сезон достъпът за външни лица е забранен, тъй като тече ловният период и авджиите пуцат на поразия.
След още няколко километра през осеяни с посеви и пчелини поля и покрай обрасли с папур блата, най-сетне се добирам обратно до Слънчев бряг - уморен, но и доволен от една презареждаща разходка из неутъпканите пътеки в непосредствената вътрешност на страната, за които малцина туристи изобщо са чували.
