![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПрез уикенда реших да се поразходя до Витоша, че привсе петгодишното си пребиваване в столицата, досега никога не бях стъпвал там. Срамота! Така че яхнах велосипеда, натоварих го на влака Пловдив-София и ето, че още преди обяд цъфнах при кабинковия лифт към Алеко. В този слънчев празничен ден опашката си беше сериозна, но аз вече си бях наумил, че нищо няма да е в състояние да вгорчи този поход. И ето, че красотите се заредиха още със старта!
Маршрутът:
[ + ]
Витоша планина, белите дробове на столицата, се виждат от всеки неин квартал - включително от Околовръстното.
Кабинковият лифт е при кв. Симеоново, а освен него има още няколко седалкови лифта, които обслужват целия северен склон на Витоша.
Симеоновският лифт се състои от две части - до междинната спирка Витошко лале и след това - до х. Алеко.
Кабинките са шестместни, а линията е дълга 6270 м. Преодолява денивелация 1074 м за около 30 мин.
Хижа Алеко се намира в местността Масловица в подножието на вр. Малък Резен. Това е най-старата хижа на Витоша - работи още от 30-те.
Оттук за около час и половина се стига до Черни връх. Най-прекият вариант на маршрута започва непосредствено зад голямата чешма при хижата, а в неделния ден по пътеката се ниже върволица от хора.
През зимата в този район гъмжи от скиори, а навред по склоновете са построени седалкови лифтове и влекове, както и множество по-малки хижи, почивни станции и подслони.
Гледките през северните склонове на Витоша са впечатляващи - вижда се цяла София от птичи поглед, а също Лозенската планина на изток.
Пътеката към резерват Бистрица е очевидно много сериозно утъпкана от по-непретенциозни туристи. Виждат се майки с колички, татковци с деца на раменете, пенсионери с планинарски щеки, дори кучета на разходка.
При няколкото импровизирани заведения може да се похапне вкусна шкембе-чорба с някоя и друга салатка - ей тъй, колкото да се подкрепиш преди голямото катерене.
В околностите на х. Алеко са устроени няколко екопътеки - маркировката е отлична, а над каменните морени са прехвърлени панорамни дървени мостове.
И ето, че идва моментът да се отправя нагоре по склона. Тъй като съм решил да изкачвам върха с велосипед (който предимно бутам по големия наклон), избирам по-обиколния път откъм запад. Настилката е трошено-каменна, а гледките към града - все така впечатляващи.
В подстъпите преди Черни връх нещата стават наистина екстремни като за велосипедист, така че се принуждавам да си набележа един стълб от зимната маркировка и да закатанча колелото там. Остават има-няма двайсетина стълба до горе, което ще рече петнайсетина минути катерене сред морени, ручеи и хвойна.
В далечината на изток се вижда вторият по височина връх във Витоша - Голям Резен, с обсерваторията.
И ето, че в ранния следобед достигам Черни връх. Височината е 2290 м, а въздухът - кристално чист и невероятно свеж.
Каменните грамади са осеяли площадката на билото, а народът все така пъпли насам-натам, разпъва софри, яде кебапчета, пие бира и поема кислород с пълни гърди.
Панорамните гледки във всички посоки спират дъха. При малко по-ясно време на юг се открояват и исполинските върхове на Рила.
Черни връх е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на туристическата чайна при метеоролгичната наблюдателница на върха.
Хапвам един сандвич и хубаво се наквасвам с вода, след което, без да се помайвам кой знае колко още, се отправям обратно надолу по склона, че ме чака главозамайващо спускане на две колела.
Вече възседнал велосипеда, внимателно си проправям път между пъплещите нагоре-надолу тълпи от окъснели туристи. София искри в нозете ми, обагрена в бяло и зелено.
Отбивката покрай Торфено бранище примамва, но за съжаление днес нямам време да усложнявам маршрута с отклонения към Златните мостове. Може би някой друг път.
Шосето надолу към Драгалевци е изцяло павирано и доста друса, което не ми позволява да развия голяма скорост. Затова пък се натъквам на любопитни гледки като например седалковия лифт.
Обратно в големия град, завръщането на столичани от родните им места започва да се усеща към края на неделния ден - булевардите отново са претъпкани, а по площадите и на Витошка кипи от глъчка.
Неслучайно централните улици на София са така проектирани, та да може от всяка точка да се вижда Витоша. Ако застанеш на бул. Черни връх, едноименната шапка на белите дробове на столицата може да се види съвсем ясно. Дори при наскоро обновения Лъвов мост се подава късче от планината. А аз бързам да хвана влака обратно към къщи, като си обещавам да вербувам още неколцина ентусиасти за едно последващо посещение на прекрасната Витоша.
Маршрутът:
[ + ]
Витоша планина, белите дробове на столицата, се виждат от всеки неин квартал - включително от Околовръстното.
Кабинковият лифт е при кв. Симеоново, а освен него има още няколко седалкови лифта, които обслужват целия северен склон на Витоша.
Симеоновският лифт се състои от две части - до междинната спирка Витошко лале и след това - до х. Алеко.
Кабинките са шестместни, а линията е дълга 6270 м. Преодолява денивелация 1074 м за около 30 мин.
Хижа Алеко се намира в местността Масловица в подножието на вр. Малък Резен. Това е най-старата хижа на Витоша - работи още от 30-те.
Оттук за около час и половина се стига до Черни връх. Най-прекият вариант на маршрута започва непосредствено зад голямата чешма при хижата, а в неделния ден по пътеката се ниже върволица от хора.
През зимата в този район гъмжи от скиори, а навред по склоновете са построени седалкови лифтове и влекове, както и множество по-малки хижи, почивни станции и подслони.
Гледките през северните склонове на Витоша са впечатляващи - вижда се цяла София от птичи поглед, а също Лозенската планина на изток.
Пътеката към резерват Бистрица е очевидно много сериозно утъпкана от по-непретенциозни туристи. Виждат се майки с колички, татковци с деца на раменете, пенсионери с планинарски щеки, дори кучета на разходка.
При няколкото импровизирани заведения може да се похапне вкусна шкембе-чорба с някоя и друга салатка - ей тъй, колкото да се подкрепиш преди голямото катерене.
В околностите на х. Алеко са устроени няколко екопътеки - маркировката е отлична, а над каменните морени са прехвърлени панорамни дървени мостове.
И ето, че идва моментът да се отправя нагоре по склона. Тъй като съм решил да изкачвам върха с велосипед (който предимно бутам по големия наклон), избирам по-обиколния път откъм запад. Настилката е трошено-каменна, а гледките към града - все така впечатляващи.
В подстъпите преди Черни връх нещата стават наистина екстремни като за велосипедист, така че се принуждавам да си набележа един стълб от зимната маркировка и да закатанча колелото там. Остават има-няма двайсетина стълба до горе, което ще рече петнайсетина минути катерене сред морени, ручеи и хвойна.
В далечината на изток се вижда вторият по височина връх във Витоша - Голям Резен, с обсерваторията.
И ето, че в ранния следобед достигам Черни връх. Височината е 2290 м, а въздухът - кристално чист и невероятно свеж.
Каменните грамади са осеяли площадката на билото, а народът все така пъпли насам-натам, разпъва софри, яде кебапчета, пие бира и поема кислород с пълни гърди.
Панорамните гледки във всички посоки спират дъха. При малко по-ясно време на юг се открояват и исполинските върхове на Рила.
Черни връх е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Има печат на туристическата чайна при метеоролгичната наблюдателница на върха.
Хапвам един сандвич и хубаво се наквасвам с вода, след което, без да се помайвам кой знае колко още, се отправям обратно надолу по склона, че ме чака главозамайващо спускане на две колела.
Вече възседнал велосипеда, внимателно си проправям път между пъплещите нагоре-надолу тълпи от окъснели туристи. София искри в нозете ми, обагрена в бяло и зелено.
Отбивката покрай Торфено бранище примамва, но за съжаление днес нямам време да усложнявам маршрута с отклонения към Златните мостове. Може би някой друг път.
Шосето надолу към Драгалевци е изцяло павирано и доста друса, което не ми позволява да развия голяма скорост. Затова пък се натъквам на любопитни гледки като например седалковия лифт.
Обратно в големия град, завръщането на столичани от родните им места започва да се усеща към края на неделния ден - булевардите отново са претъпкани, а по площадите и на Витошка кипи от глъчка.
Неслучайно централните улици на София са така проектирани, та да може от всяка точка да се вижда Витоша. Ако застанеш на бул. Черни връх, едноименната шапка на белите дробове на столицата може да се види съвсем ясно. Дори при наскоро обновения Лъвов мост се подава късче от планината. А аз бързам да хвана влака обратно към къщи, като си обещавам да вербувам още неколцина ентусиасти за едно последващо посещение на прекрасната Витоша.
