![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПосветено на баща ми, който днес щеше да навърши 60. Написано от един от най-добрите му приятели.
Толкова години минаха, а сетя ли се за него, винаги е като за жив човек.
Беше симпатяга. Пушеше с мерак, водката я пиеше с такава сладост, че само като го гледаш, да ти се допие. Обичаше риболова, но в някакъв си негов народен вариант, с най-обикновена лескова пръчка или с рачилото, но винаги с любов и табиет. Обичаше природата, беше голям патриот и истински българин. Свиреше на китара за настроение на компанията, на студентската ни компания и след време, като се срещахме. При Жоро всичко беше изтимарено. Какво означава тази дума и има ли я въобще, не зная. От друг човек не съм я чувал, но интуитивно разбирах смисъла, който Жоро влагаше. Той така и живееше -изтимарено. Караше трабито с кеф, пушеше с мерак, пиеше водката със сладост, режеше пръчка за риболова от дърветата край реката, свиреше на стара китара за удоволствие и за настроение на компанията, обичаше хората, природата и България. Като ученик бе тренирал баскетбол, но заради сърцето играеше само за удоволствие. Сърцето...
Пет години, пет прекрасни студентски години. Нашите най-хубави години от времето, отредено ни да бъдем ТУК.
Тогава нищо не можах да кажа.
Помня, че беше топло, но в душите ни бе мрачно и студено. Всички гледаха с празен поглед в краката си. Изпращахме Жоро.
Какъв е всъщност смисълът на човешкият живот?
И от живота въобще?
И в какво се състои този смисъл, след като краят е един и същ?
Любов и омраза, добро и зло, охолство и мизерия, вери и изневери - какъв е вашият смисъл?
Коварства, братоубийства и отцеубийства за власт, за пари, за земя, за жени - какъв е вашият смисъл?
Човеколюбие, благородство, саможертва за другите - какъв е смисълът?
Има ли въобще някакъв смисъл от целия напън?
Аз ОБИЧАМ живота! Обичам го във всичките му проявления, но има ли нормален човек, който да не си е задавал въпроса за смисъла и безсмислието. Та нали, по-рано или по-късно, краят е един и същ. При това не само за хората, животните и растенията, но и за земята, слънчевата система, нашата галактика - млечния път, за всичките галактики и за цялата вселена. Каква гениалност и съвършенство - само с една тухличка, наречена атом, и с една сила, наречена гравитация, да създадеш цялата вселена! И още в зародиша на съзиданието, да заложиш края на всичко. Как да проумее човек всичко това?
Ето, Жоро си отива на петдесет и три. Защо?
Господ може и да го има, може и да го няма, но ти живей така, все едно, че го има.
Това го е казал един шаман на Радичков. Приемам го, но ако става въпрос за моя господ, а не за оня от религията. Религията, според мен, е създадена за успокоение на човешката душа - за да не се пита човек има ли смисъл, или не. После е изкривена, за да държи хората в подчинение и заблуда.
Всичко е жалко и безсмислено, освен раждането на човека и неговата смърт. Това го прочетох много отдавна в една книга на Радослав Михайлов - “зима без сняг”. Заби се в съзнанието ми, без да мога да си отговоря така ли е или не. От тази мисъл излиза, че животът е жалък и безсмислен. Всъщност на тези въпроси никой не е намерил отговор.
Може би смисълът е в това да се опиташ да се запазиш като ЧОВЕК. “Смъртни сме всички, но днес ние сме тук. “
Йордане, кажи нещо за Жоро!
Това ми пронизва мозъка, след няколко секунди слизам на земята и разбирам, че това е гласът на Наско.
Бях като препълнен съд и само толкова ми трябваше, за да прелея. Разревах се и нищо не можеше да ме спре. През сълзи казах няколко думи, но по-скоро ги изревах.
Това ме преследва през годините и ми тежи, като някаква вина пред Жоро.
И как никой не се сети да му изпеем “ КОЙ РАЗПЛАКА ДОБРОТО МОМИЧЕ “. Сигурен съм, че Жоро щеше да е на седмото небе.
След около две години, на сватбата на сина си, посветих на Жоро едно изпълнение кларинетско на уста пред микрофон, но нещо не се получи.
Жоре, като дойда при теб, ще ти изпълня онова на уста, а ти ще ми изпееш, дрънкайки на китарата изтимарено, “ кой разплака доброто момиче “ и ще бъдем на седмото небе.
ОБЕЩАВАМ !
Толкова години минаха, а сетя ли се за него, винаги е като за жив човек.
Беше симпатяга. Пушеше с мерак, водката я пиеше с такава сладост, че само като го гледаш, да ти се допие. Обичаше риболова, но в някакъв си негов народен вариант, с най-обикновена лескова пръчка или с рачилото, но винаги с любов и табиет. Обичаше природата, беше голям патриот и истински българин. Свиреше на китара за настроение на компанията, на студентската ни компания и след време, като се срещахме. При Жоро всичко беше изтимарено. Какво означава тази дума и има ли я въобще, не зная. От друг човек не съм я чувал, но интуитивно разбирах смисъла, който Жоро влагаше. Той така и живееше -изтимарено. Караше трабито с кеф, пушеше с мерак, пиеше водката със сладост, режеше пръчка за риболова от дърветата край реката, свиреше на стара китара за удоволствие и за настроение на компанията, обичаше хората, природата и България. Като ученик бе тренирал баскетбол, но заради сърцето играеше само за удоволствие. Сърцето...
Пет години, пет прекрасни студентски години. Нашите най-хубави години от времето, отредено ни да бъдем ТУК.
Тогава нищо не можах да кажа.
Помня, че беше топло, но в душите ни бе мрачно и студено. Всички гледаха с празен поглед в краката си. Изпращахме Жоро.
Какъв е всъщност смисълът на човешкият живот?
И от живота въобще?
И в какво се състои този смисъл, след като краят е един и същ?
Любов и омраза, добро и зло, охолство и мизерия, вери и изневери - какъв е вашият смисъл?
Коварства, братоубийства и отцеубийства за власт, за пари, за земя, за жени - какъв е вашият смисъл?
Човеколюбие, благородство, саможертва за другите - какъв е смисълът?
Има ли въобще някакъв смисъл от целия напън?
Аз ОБИЧАМ живота! Обичам го във всичките му проявления, но има ли нормален човек, който да не си е задавал въпроса за смисъла и безсмислието. Та нали, по-рано или по-късно, краят е един и същ. При това не само за хората, животните и растенията, но и за земята, слънчевата система, нашата галактика - млечния път, за всичките галактики и за цялата вселена. Каква гениалност и съвършенство - само с една тухличка, наречена атом, и с една сила, наречена гравитация, да създадеш цялата вселена! И още в зародиша на съзиданието, да заложиш края на всичко. Как да проумее човек всичко това?
Ето, Жоро си отива на петдесет и три. Защо?
Господ може и да го има, може и да го няма, но ти живей така, все едно, че го има.
Това го е казал един шаман на Радичков. Приемам го, но ако става въпрос за моя господ, а не за оня от религията. Религията, според мен, е създадена за успокоение на човешката душа - за да не се пита човек има ли смисъл, или не. После е изкривена, за да държи хората в подчинение и заблуда.
Всичко е жалко и безсмислено, освен раждането на човека и неговата смърт. Това го прочетох много отдавна в една книга на Радослав Михайлов - “зима без сняг”. Заби се в съзнанието ми, без да мога да си отговоря така ли е или не. От тази мисъл излиза, че животът е жалък и безсмислен. Всъщност на тези въпроси никой не е намерил отговор.
Може би смисълът е в това да се опиташ да се запазиш като ЧОВЕК. “Смъртни сме всички, но днес ние сме тук. “
Йордане, кажи нещо за Жоро!
Това ми пронизва мозъка, след няколко секунди слизам на земята и разбирам, че това е гласът на Наско.
Бях като препълнен съд и само толкова ми трябваше, за да прелея. Разревах се и нищо не можеше да ме спре. През сълзи казах няколко думи, но по-скоро ги изревах.
Това ме преследва през годините и ми тежи, като някаква вина пред Жоро.
И как никой не се сети да му изпеем “ КОЙ РАЗПЛАКА ДОБРОТО МОМИЧЕ “. Сигурен съм, че Жоро щеше да е на седмото небе.
След около две години, на сватбата на сина си, посветих на Жоро едно изпълнение кларинетско на уста пред микрофон, но нещо не се получи.
Жоре, като дойда при теб, ще ти изпълня онова на уста, а ти ще ми изпееш, дрънкайки на китарата изтимарено, “ кой разплака доброто момиче “ и ще бъдем на седмото небе.
ОБЕЩАВАМ !
