![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдна любопитна хипотеза за еволюцията на Вселената, изказана тук наскоро. Тя разглежда Вселената като произлязла от черна дупка - всъщност всяка Вселена в Мултивселената би могла да произлиза от съответна черна дупка, в известен смисъл да се "съдържа" в нея. Да си представим Вселената като един вид чорап, който непрестанно се преобръща от лицевата към обратната страна и пак обратно, като преходът става през сингулярността. От едната страна тази сингурлярност изглежда като черна дупка (вътре време и пространство се смачкват и изчезват и всичко изглежда, сякаш се точи безкрайно дълго), а от другата изглежда като голям взрив (отвътре изскачат време и пространство, а всичко изглежда, сякаш става в един миг).
Така всяка черна дупка е потенциална нова Вселена.
Специален поздрав към raders за тази идея.
Друга хипотеза (тази пък си е лично моя):
Представете си пространствената решетка на Мултивселената като един глобус. В единия му край (условно казано) се проявява квантова флуктуация, която поражда времето и пространството (случва се непрестанно на микро-ниво с виртуалните частици). Материята и енергията започват да се разширяват във всички посоки. Но глобусът, макар и огромен, има някакви крайни размери. В крайна сметка всичко протича по повърхността му като един вид вълна, а на обратната страна спрямо точката на "раждане" отново всичко се събира.
Няма как да го докажа, разбира се. Но според мен си е интересна хипотеза, макар и в случая изсмукана между пръстите. :)
Така всяка черна дупка е потенциална нова Вселена.
Специален поздрав към raders за тази идея.
Друга хипотеза (тази пък си е лично моя):
Представете си пространствената решетка на Мултивселената като един глобус. В единия му край (условно казано) се проявява квантова флуктуация, която поражда времето и пространството (случва се непрестанно на микро-ниво с виртуалните частици). Материята и енергията започват да се разширяват във всички посоки. Но глобусът, макар и огромен, има някакви крайни размери. В крайна сметка всичко протича по повърхността му като един вид вълна, а на обратната страна спрямо точката на "раждане" отново всичко се събира.
Няма как да го докажа, разбира се. Но според мен си е интересна хипотеза, макар и в случая изсмукана между пръстите. :)
