Що е то истински дебат?
3 Aug 2011 16:27![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПреди време преведох списък с някои избрани изречения от един международен политически форум, където съм съ-модератор. Тогава обясних огромната разлика между начина на водене на дебат в чуждестранните форуми (включително политическите) и положението в българските блогове и форуми. Мисля, че всички, които са прекарали известно време в първите, са съвсем наясно за неизмеримите разлики в манталитета, поведението и културата на техните обитатели и по-скоро пълната липса на такава у нас.
Всички знаем как е по нашето блого-пространство. Вземете Blog.bg, например. Колко често са ви псували, нагрубявали или обвинявали, че сте "платен драскач", само поради това, че сте изказали някакво различно мнение от събеседника си? Вече ви се губи бройката, нали? Не че в международния политически форум страстите не се разгарят. Разбира се, че и там има тролове и грубияни. Но разликата е, че те бързо биват поставяни на мястото им от останалите. На почит са тези, които са в състояние да изложат тезата си по обоснован начин, подкрепено със солидни факти и по начин, който не уронва достойнството на останалите. Все пак една дискусия е обмен на идеи и възгледи, а не масов словесен побой с цел "да остане само един жив".
А как е у нас? Обратно, по нашите форуми се тачат тези, които могат да псуват най-гръмогласно и на които "не им дреме" и публично ще ти се изакат на главата при първа възможност, просто защото могат. И защото са удобно укрити зад своята анонимност, иззад която барикада могат спокойно и безнаказано да мятат кал напосоки - просто за кеф.
Примери за състоянието на българския форум няма да давам. Не само за да не обидя незаслужено някого, ами и защото те са навсякъде около нас, виждаме ги всеки ден и лесно можем да се сетим поне за пет. Но пък мога да преведа някои примери за това какво точно представлява истинският диалог в чуждестранните форуми. Дори и най-напеченият спор по най-чувствителните политически теми, в повечето случаи изглежда ето така. (Това са думи, изказани от обикновени хора като нас, по време на обикновен разговор за обикновени неща):
- За "добро"-съседските отношения: "Любовта и омразата вървят ръка за ръка. Най-много страст и плам влагаш в своето отношение към този, с който си най-сроден. Към останалите си просто безразличен".
- За прекомерната толерантност: "Не съм съгласен с теб и затова искам да те наръгам в окото! Ако ми попречиш да те наръгам в окото, значи отказваш да участваш в открит диалог!"
- За прекалената партизанщина в политиката: "Ей така става, като си избереш да подкрепяш някой политически отбор. Принуден си да го защитаваш. Даже и да е в грешка. Все едно да откажеш да извикаш ченгетата да приберат пияния ти мъж, който редовно те пребива. Това никога не свършва добре. Той все така ще те пребива. Никога не подкрепяй някой политик или партия безрезервно! Никога. Това ще те превърне в удобния за употреба селски идиот".
- За сензационната журналистика: "Като журналист, имаш две възможности: да отразиш историята както трябва, или да я отразиш пръв. Колкото и зле да звучи, по ти е сигурно работното място, ако изпълниш второто. Първото не ти дава гаранция, че ще си още на работа".
- За гражданското общество: "Овцете, които еволюират дотам, че почват да ядат вълци, не са вече овце".
- За пъченето на Русия: "А ние тъкмо си мислехме, че след края на Студената война най-сетне ще можем да забравим за руснаците и само отвреме-навреме ще се позабавляваме с пълната им неспособност да постигнат каквото и да било..."
- За новинарските телевизии: "Ако имаш 2 минути, изпълнени с факти и общо 10 минути ефирно време, все с нещо ще трябва да запълниш останалите 8 минути".
- За милитаризма: "Добре, значи знаеш как да размахваш меча. Но хватката не е как да го размахаш, хватката е да се научиш как да НЕ го размахваш".
- За международното право: "Америка не се нуждае от честен процес. В края на краищата, правото (на куршума) е винаги на нейна страна".
- За религията: "Някак си ми е по-малко обидно, ако хората ми казват направо в очите, че един ден ще горя в Ада... отколкото, когато жизнерадостно ме питат: "Та значи твоята душа кога ще я спасяваме?" Странна работа..."
- За психологията: "Личните пристрастия на хората стават по-явни от това какви въпроси избират да ти зададат и за какво избират да те заговорят, отколкото какви отговори решават да дадат на твоите въпроси".
- За социализма: "Почти съм сигурен, че социализмът се е появил, когато група пещерняци се сетили как могат по-добре да се изхранват взаимно и да се защитават от зверовете".
- За късмета: "Даже и всичкият късмет на света (освен може би шестица от тотото) няма да ти е от полза, ако не си подготвен за него".
- За добрите намерения: "Решен съм да спася мира... Дори и да ми се наложи междувременно да строша няколко глави".
- За президента: "Може и да е тъпанар, но това си е нашият тъпанар!"
- За плагиатството: "Плагиатство = 90% мързел, 5% глупост, 5% невинна случайност, 100% предотвратимо".
- За сериозността: "Жал ми е за тези, които напълно са погребали детето в себе си, някъде между безграничното си его и желанието си да си придават вид, все едно животът им е най-важното нещо за тях".
- За гласоподавателите: "Да знаеш, страната ти е безвъзвратно прецакана, когато се усетиш, че съдиш за шансовете на този или онзи политик да бъде избран от нивото на невежество на потенциалните му гласоподаватели".
- За педантичността: "Правило 679 на Интернет - Ще прекараш 3 часа в композиране на блестящо и незабравимо есе, три пъти ще провериш надеждността на всичките си източници, ще прегледаш дали всички точки и запетайки са по местата си... И накрая целият ти труд ще бъде пратен по дяволите от някой многознайко, който няма да пропусне да ти посочи, че си написал 'нейн' вместо 'неин'".
Надявам се, че всичките запетайки са били по местата им тук! Хубав ден и нека бъдем по-малко блеещи овце и повече мислещи хора! :-)
Всички знаем как е по нашето блого-пространство. Вземете Blog.bg, например. Колко често са ви псували, нагрубявали или обвинявали, че сте "платен драскач", само поради това, че сте изказали някакво различно мнение от събеседника си? Вече ви се губи бройката, нали? Не че в международния политически форум страстите не се разгарят. Разбира се, че и там има тролове и грубияни. Но разликата е, че те бързо биват поставяни на мястото им от останалите. На почит са тези, които са в състояние да изложат тезата си по обоснован начин, подкрепено със солидни факти и по начин, който не уронва достойнството на останалите. Все пак една дискусия е обмен на идеи и възгледи, а не масов словесен побой с цел "да остане само един жив".
А как е у нас? Обратно, по нашите форуми се тачат тези, които могат да псуват най-гръмогласно и на които "не им дреме" и публично ще ти се изакат на главата при първа възможност, просто защото могат. И защото са удобно укрити зад своята анонимност, иззад която барикада могат спокойно и безнаказано да мятат кал напосоки - просто за кеф.
Примери за състоянието на българския форум няма да давам. Не само за да не обидя незаслужено някого, ами и защото те са навсякъде около нас, виждаме ги всеки ден и лесно можем да се сетим поне за пет. Но пък мога да преведа някои примери за това какво точно представлява истинският диалог в чуждестранните форуми. Дори и най-напеченият спор по най-чувствителните политически теми, в повечето случаи изглежда ето така. (Това са думи, изказани от обикновени хора като нас, по време на обикновен разговор за обикновени неща):
- За "добро"-съседските отношения: "Любовта и омразата вървят ръка за ръка. Най-много страст и плам влагаш в своето отношение към този, с който си най-сроден. Към останалите си просто безразличен".
- За прекомерната толерантност: "Не съм съгласен с теб и затова искам да те наръгам в окото! Ако ми попречиш да те наръгам в окото, значи отказваш да участваш в открит диалог!"
- За прекалената партизанщина в политиката: "Ей така става, като си избереш да подкрепяш някой политически отбор. Принуден си да го защитаваш. Даже и да е в грешка. Все едно да откажеш да извикаш ченгетата да приберат пияния ти мъж, който редовно те пребива. Това никога не свършва добре. Той все така ще те пребива. Никога не подкрепяй някой политик или партия безрезервно! Никога. Това ще те превърне в удобния за употреба селски идиот".
- За сензационната журналистика: "Като журналист, имаш две възможности: да отразиш историята както трябва, или да я отразиш пръв. Колкото и зле да звучи, по ти е сигурно работното място, ако изпълниш второто. Първото не ти дава гаранция, че ще си още на работа".
- За гражданското общество: "Овцете, които еволюират дотам, че почват да ядат вълци, не са вече овце".
- За пъченето на Русия: "А ние тъкмо си мислехме, че след края на Студената война най-сетне ще можем да забравим за руснаците и само отвреме-навреме ще се позабавляваме с пълната им неспособност да постигнат каквото и да било..."
- За новинарските телевизии: "Ако имаш 2 минути, изпълнени с факти и общо 10 минути ефирно време, все с нещо ще трябва да запълниш останалите 8 минути".
- За милитаризма: "Добре, значи знаеш как да размахваш меча. Но хватката не е как да го размахаш, хватката е да се научиш как да НЕ го размахваш".
- За международното право: "Америка не се нуждае от честен процес. В края на краищата, правото (на куршума) е винаги на нейна страна".
- За религията: "Някак си ми е по-малко обидно, ако хората ми казват направо в очите, че един ден ще горя в Ада... отколкото, когато жизнерадостно ме питат: "Та значи твоята душа кога ще я спасяваме?" Странна работа..."
- За психологията: "Личните пристрастия на хората стават по-явни от това какви въпроси избират да ти зададат и за какво избират да те заговорят, отколкото какви отговори решават да дадат на твоите въпроси".
- За социализма: "Почти съм сигурен, че социализмът се е появил, когато група пещерняци се сетили как могат по-добре да се изхранват взаимно и да се защитават от зверовете".
- За късмета: "Даже и всичкият късмет на света (освен може би шестица от тотото) няма да ти е от полза, ако не си подготвен за него".
- За добрите намерения: "Решен съм да спася мира... Дори и да ми се наложи междувременно да строша няколко глави".
- За президента: "Може и да е тъпанар, но това си е нашият тъпанар!"
- За плагиатството: "Плагиатство = 90% мързел, 5% глупост, 5% невинна случайност, 100% предотвратимо".
- За сериозността: "Жал ми е за тези, които напълно са погребали детето в себе си, някъде между безграничното си его и желанието си да си придават вид, все едно животът им е най-важното нещо за тях".
- За гласоподавателите: "Да знаеш, страната ти е безвъзвратно прецакана, когато се усетиш, че съдиш за шансовете на този или онзи политик да бъде избран от нивото на невежество на потенциалните му гласоподаватели".
- За педантичността: "Правило 679 на Интернет - Ще прекараш 3 часа в композиране на блестящо и незабравимо есе, три пъти ще провериш надеждността на всичките си източници, ще прегледаш дали всички точки и запетайки са по местата си... И накрая целият ти труд ще бъде пратен по дяволите от някой многознайко, който няма да пропусне да ти посочи, че си написал 'нейн' вместо 'неин'".
Надявам се, че всичките запетайки са били по местата им тук! Хубав ден и нека бъдем по-малко блеещи овце и повече мислещи хора! :-)
