![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЧувам едни призиви за гражданска война напоследък. Викам си, "е, чак пък толкова". Но явно има хора, които си вярват. И каква е идеята на това занимание? Ами явно, следната:
> Война срещу правителството ще ни спести няколко години агония и немотия. Да ги изринем! Цялата политическа класа!
Само няколко години? Ами после?
Е, хубаво де. Ще карам по-сериозно. Та значи, нещо много бързо забравяме, че политиците всъщност идват измежду нас. Мнозина от нас влизат в политиката и стават мекерета, осъзнали, че това е единственият начин да се облажат и да прокопсат.
Тогава промяната не трябва ли да почне от самите нас? Защото иначе като ги "изметем" тези (както гласи предложението), на тяхно място веднага ще дойдат същите мекерета, ако не и по-изгладнели и озверели. Просто такъв е материала, от който политическата класа черпи нови попълнения за редиците си.
И така - все едно да ни предлагат сами да ампутираме собствения си гангренясал крак, а после на негово място да порасне нов такъв, също толкова гангренясал крайник. Не ми звучи като решение на проблема, а само отлагане и отежняване.
Чувам също и следния довод:
> Но след 1 гражданска война народът би трябвало да се осъзнае малко!
Няма гаранция. За мен дълбоките промени не могат да настъпят за два дни, след някакъв катаклизъм. Драстичните събития само водят до прекатурване на статуквото и бързо установяване на ново статукво, което като се замислиш, по почти нищо не се различава от предишното. Просто защото същите процеси, които са били налице преди събитието, са си още там и след него. Само управляващите са се подменили.
Твърде лесно е да си представим, че някакво екстремно събитие ще промени всичко. И така забравяме простия факт, че хубавите неща стават бавно, много бавно. С много усилие, осъзнато усилие. С мъки и пот. Не с метафоричното (или действително) отсичане на няколко знатни глави на гилотината.
> Война срещу правителството ще ни спести няколко години агония и немотия. Да ги изринем! Цялата политическа класа!
Само няколко години? Ами после?
Е, хубаво де. Ще карам по-сериозно. Та значи, нещо много бързо забравяме, че политиците всъщност идват измежду нас. Мнозина от нас влизат в политиката и стават мекерета, осъзнали, че това е единственият начин да се облажат и да прокопсат.
Тогава промяната не трябва ли да почне от самите нас? Защото иначе като ги "изметем" тези (както гласи предложението), на тяхно място веднага ще дойдат същите мекерета, ако не и по-изгладнели и озверели. Просто такъв е материала, от който политическата класа черпи нови попълнения за редиците си.
И така - все едно да ни предлагат сами да ампутираме собствения си гангренясал крак, а после на негово място да порасне нов такъв, също толкова гангренясал крайник. Не ми звучи като решение на проблема, а само отлагане и отежняване.
Чувам също и следния довод:
> Но след 1 гражданска война народът би трябвало да се осъзнае малко!
Няма гаранция. За мен дълбоките промени не могат да настъпят за два дни, след някакъв катаклизъм. Драстичните събития само водят до прекатурване на статуквото и бързо установяване на ново статукво, което като се замислиш, по почти нищо не се различава от предишното. Просто защото същите процеси, които са били налице преди събитието, са си още там и след него. Само управляващите са се подменили.
Твърде лесно е да си представим, че някакво екстремно събитие ще промени всичко. И така забравяме простия факт, че хубавите неща стават бавно, много бавно. С много усилие, осъзнато усилие. С мъки и пот. Не с метафоричното (или действително) отсичане на няколко знатни глави на гилотината.
