![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПрез уикенда се поразходих из един от най-живописните райони на България - Искърския пролом. Избрах маршрут с леко спускане - в посока от Своге към Мездра и предвид доста голямата му дължина (70 км), определено не съжалих за това си решение. Старопланинският пролом на река Искър изобилства от красиви гледки, природни и исторически забележителности и многобройни любопитни малки гари, осеяли централната ж.п. линия, която свързва София със Северна България.
Маршрутът:
[ + ]
Всъщност Искърският пролом е дълъг общо 84 км и започва още от Нови Искър, но аз избрах именно Своге за начало на велопохода, защото оттук започва истински живописната част.
Искърският пролом разделя Софийска планина на две части и в този си участък служи за граница между планините Мала планина, Понор и Козница на запад и Голема планина на изток. Проломът е образуван в течение на милиони години след всичане на река Искър в бавно издигащата се Старопланинска верига.
Шосе №16 не е особено натоварено, тъй като основният поток от София към Северозападна България минава по магистрала Хемус - до Ботевград, откъдето се отклонява към Мездра и Враца. Затова пък тукашното шосе е прясно обновено и е изключително подходящо за вело-туризъм, както стана видно още в първите минути от пътешествието ми. Велосипедистите се щураха и в двете посоки през целия ден.
Този железопътен участък е сред най-старите в страната, а гарите, обслужващи накацалите по околните баири селца и махали, изглеждат като извадени от една друга, отдавна отминала епоха: Томпсън, Церово, Бов, Лакатник... По тези места се развива и сюжетът на Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа".
В тази си част река Искър е особено буйна - проправя си път сред завои и чукари, а успоредно с нея минава ж.п. линията, по която час по час профучава поредният влак.
При гара Бов правя отбивка на запад, нагоре по страничния път към махала Скакля. Недалеч оттук се намира известната Вазова пътека, а в отвесните скали над нея, точно под ръба, над който е кацнало с. Заселе, през сезоните с достатъчно пълноводие се процежда едноименният водопад.
В началото на екопътеката се намира хижа Скакля - реновирана и готова да приеме гости. Има ресторант, който предлага прясна пъстърва, както и голямо разнообразие от стаи на достъпни цени. А нагоре започва тучната зеленина, която радва окото и плакне погледа.
Из тези места някога често се е разхождал дядо Вазов - поемал е от свежия планински въздух, наслаждавал се е на чудесните гледки и е черпел вдъхновение за творбите си.
Пътеката се вие все по-нагоре покрай вирчета и образли каскади, докато не достигне наблюдателната площадка под водопада. По-нататък тя се катери по стръмните скали, докато не превали ръба в самото начало на с. Заселе.
В края на лятото водният приток е оскъден и водопадът Скакля представлява невзрачна кална вадичка. Затова пък гледките, които се откриват от площадката към Искърското дефиле, наистина си заслужават половинчасовото катерене.
Спускането обратно по пътеката е стръмно и натоварва коленете, но пък мисълта за топлата супа и прясната пъстърва, които ме чакат долу в хижата, ме кара да учестявам крачката.
След Бов реката значително забавя ход, отчасти заради ВЕЦ-овете, които следват след всеки няколко километра. Затова пък красотите наоколо сякаш се надпреварват коя ще впечатли повече пътника.
С наближаване на Лакатник, отляво над пътя надвисват урвите на природния резерват Врачански балкан. Оттук започват множество туристически и велопътеки, които опасват целия отсамен дял на Стара планина.
В подножието на достигащите главозамайващи висоти Лакатнишки скали се намират няколко интересни места за посещение - от пещерата Темната дупка, чийто вход се оглежда в малкото езерце долу в парка, през панорамната алпийска поляна горе, до звънливия горски водопад в подножието.
Между ЖП Школата и махала Свражен, Искър прави поредица от остри завои. Тучните гори се огласят от песента на птиците, които гнездят в настръхналите над реката скали, а в образуваните от ВЕЦ-овете езера често могат да се забележат жерави.
Беседка и място за отдих бележат началото на поредната туристическа пътека нагоре към Врачанския Балкан.
Високите плата са като отсечени с нож - толкова могъща и неумолима е силата на водата. А човекът е добавил своя щрих чрез безспирен наниз от железопътни мостове и тунели.
Наближавам гара Елисейна - средата на моето пътешествие. За жалост време не остава за 10-километровото отклонение вдясно към манастира Седемте престола. Може би някой друг път ще уважа и него. Сега обаче предстои вторият етап от моето спускане. Но за него ще разкажа в следващата част.
Следва: Част 2/2
Маршрутът:
[ + ]
Всъщност Искърският пролом е дълъг общо 84 км и започва още от Нови Искър, но аз избрах именно Своге за начало на велопохода, защото оттук започва истински живописната част.
Искърският пролом разделя Софийска планина на две части и в този си участък служи за граница между планините Мала планина, Понор и Козница на запад и Голема планина на изток. Проломът е образуван в течение на милиони години след всичане на река Искър в бавно издигащата се Старопланинска верига.
Шосе №16 не е особено натоварено, тъй като основният поток от София към Северозападна България минава по магистрала Хемус - до Ботевград, откъдето се отклонява към Мездра и Враца. Затова пък тукашното шосе е прясно обновено и е изключително подходящо за вело-туризъм, както стана видно още в първите минути от пътешествието ми. Велосипедистите се щураха и в двете посоки през целия ден.
Този железопътен участък е сред най-старите в страната, а гарите, обслужващи накацалите по околните баири селца и махали, изглеждат като извадени от една друга, отдавна отминала епоха: Томпсън, Церово, Бов, Лакатник... По тези места се развива и сюжетът на Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа".
В тази си част река Искър е особено буйна - проправя си път сред завои и чукари, а успоредно с нея минава ж.п. линията, по която час по час профучава поредният влак.
При гара Бов правя отбивка на запад, нагоре по страничния път към махала Скакля. Недалеч оттук се намира известната Вазова пътека, а в отвесните скали над нея, точно под ръба, над който е кацнало с. Заселе, през сезоните с достатъчно пълноводие се процежда едноименният водопад.
В началото на екопътеката се намира хижа Скакля - реновирана и готова да приеме гости. Има ресторант, който предлага прясна пъстърва, както и голямо разнообразие от стаи на достъпни цени. А нагоре започва тучната зеленина, която радва окото и плакне погледа.
Из тези места някога често се е разхождал дядо Вазов - поемал е от свежия планински въздух, наслаждавал се е на чудесните гледки и е черпел вдъхновение за творбите си.
Пътеката се вие все по-нагоре покрай вирчета и образли каскади, докато не достигне наблюдателната площадка под водопада. По-нататък тя се катери по стръмните скали, докато не превали ръба в самото начало на с. Заселе.
В края на лятото водният приток е оскъден и водопадът Скакля представлява невзрачна кална вадичка. Затова пък гледките, които се откриват от площадката към Искърското дефиле, наистина си заслужават половинчасовото катерене.
Спускането обратно по пътеката е стръмно и натоварва коленете, но пък мисълта за топлата супа и прясната пъстърва, които ме чакат долу в хижата, ме кара да учестявам крачката.
След Бов реката значително забавя ход, отчасти заради ВЕЦ-овете, които следват след всеки няколко километра. Затова пък красотите наоколо сякаш се надпреварват коя ще впечатли повече пътника.
С наближаване на Лакатник, отляво над пътя надвисват урвите на природния резерват Врачански балкан. Оттук започват множество туристически и велопътеки, които опасват целия отсамен дял на Стара планина.
В подножието на достигащите главозамайващи висоти Лакатнишки скали се намират няколко интересни места за посещение - от пещерата Темната дупка, чийто вход се оглежда в малкото езерце долу в парка, през панорамната алпийска поляна горе, до звънливия горски водопад в подножието.
Между ЖП Школата и махала Свражен, Искър прави поредица от остри завои. Тучните гори се огласят от песента на птиците, които гнездят в настръхналите над реката скали, а в образуваните от ВЕЦ-овете езера често могат да се забележат жерави.
Беседка и място за отдих бележат началото на поредната туристическа пътека нагоре към Врачанския Балкан.
Високите плата са като отсечени с нож - толкова могъща и неумолима е силата на водата. А човекът е добавил своя щрих чрез безспирен наниз от железопътни мостове и тунели.
Наближавам гара Елисейна - средата на моето пътешествие. За жалост време не остава за 10-километровото отклонение вдясно към манастира Седемте престола. Може би някой друг път ще уважа и него. Сега обаче предстои вторият етап от моето спускане. Но за него ще разкажа в следващата част.
Следва: Част 2/2
