![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМиналата седмица се поразходих с една голяма тайфа до Рим. Петте дни във Вечния град минаха неусетно, на един дъх. За нула време навъртяхме десетки километри по тесните калдъръмени улички на стария град, насладихме се на уникалната атмосфера на пиаците, обиколихме старинните хълмове, осеяни с древни руини, обиколихме лъскавите магазини, вкусихме от страхотната италианска кухня... и разбира се, опитахме се да посетим Папата. Той, разбира се, си имаше други задачи, вместо да си губи времето със заблудени туристи, но пък италианците ни очароваха с топлата си гостоприемност, с откритостта си и донякъде с това, че не са кой знае колко по-различни от нас, българите. Но за това ще стане въпрос по-нататък. Първо да си дойдем на думата. Какво ще е едно пътуване до Рим, без да посетиш Ватикана!
Маршрутът:
[ + ]
Като за начало, имахме далновидността да резервираме апартамент в непосредствена близост до Ватикана. Кварталът между площад Св. Петър и река Тибър се нарича Прати и се намира на пешеходно разстояние както от ватиканските музеи, така и до центъра на града.
Входът към Ватиканските музеи е откъм северната страна на най-малкия град-държава в света, разположен насред самия столичен град на Италия. До него се върви около един километър покрай непристъпните зидове на папските владения.
Опашките при музеите са винаги огромни, а сергиите с дрънкулки и сувенири са претъпкани с народ още от ранни зори. Ние, разбира се, си бяхме резервирали предварително билети онлайн, така че точно в набелязания час влязохме по експресния ред.
В началото на музеите има вита стълба, покрай която може да се види колекция от макети на първобитни канута, с които полинезийците и аборигените са заселили тихоокеанския басейн. Не става ясно откъде-накъде подобни артефакти от една толкова далечна култура ще красят входа към сърцето на католическия свят, но обиколката по този първи коридор е наистина любопитна.
Скоро след входа, тълпата излиза на широка тераса, от която се разкрива панорамна гледка към тучните градини на Ватикана. Тук изобилства от фонтани и сенчести пейки, а в далечината се издига и заветната цел - базиликата Св. Петър.
За мен, а може би и за повечето посетители, най-впечатляващото във Ватикана бяха таваните и стените, пищно украсени с фрески, фризове и стенописи.
Не липсваха и разнообразните колекции от артефакти, събирани, заграбвани или дарявани на Светия престол в течение на столетия - египетска, месопотамска, етруска, древногръцка и т.н.
Прави впечатление, че в пристъп на набожна целомъдреност, по някое време уредниците на музеите са решили да замаскират мъжкото достойнство на голите статуи - къде чрез някое и друго листо, къде чрез... ами, директна ампутация. Всъщност може би ако ги бяха оставили в първоначалния им вид, те нямаше да правят толкова впечатление.
Каквото и да си говорим, изяществото на изработката на скулптурите е също толкова поразителна, колкото и при стенописите.
Тук има дори отделна зала, изцяло изпълнена с изкусно изработени статуи на диви животни. На лова се е залагало много в древността - той е бил израз на заможност и висок социален статус.
Тук ренесансовите майстори, включително Микеланджело, са се трудили с години, за да изпълнят поръчките, възложени им от Светия престол. Благодарение тъкмо на тези творби те са се прочули по света и имената им са останали издълбани със златни букви в историята на изкуството.
Всичко във Ватикана е голямо - статуите и бюстовете, залите, коридорите и градините са огромни и свидетелстват за манията за величие на владетелите на Рим.
На всяка крачка и от всяка следваща галерия лъха на дълбока история, макар и да се оказва, че голяма част от тези произведения всъщност са доста скорошни възстановки на оригиналите. Времето наистина не прощава.
Разбира се, крайната цел на всеки посетител на Ватиканските музеи е Сикстинската капела, където Микеланджело е оставил душата си и е надминал себе си. Там тълпата е най-голяма, а полицаите зорко бдят да не се правят снимки. В Сикстинската капела протича и конклавът - изборът на нов папа. От камината в края на залата през комина се издига белият пушек, който оповестява на тълпата, струпана в очакване отвън на огромния площад, кога кардиналите са приключили успешно с избора.
В следващата част ще излезем на площада Св. Петър и ще се гмурнем в грандиозните дебри на едноименната базилика.
Следва: Част II - Св. Петър
Маршрутът:
[ + ]
Като за начало, имахме далновидността да резервираме апартамент в непосредствена близост до Ватикана. Кварталът между площад Св. Петър и река Тибър се нарича Прати и се намира на пешеходно разстояние както от ватиканските музеи, така и до центъра на града.
Входът към Ватиканските музеи е откъм северната страна на най-малкия град-държава в света, разположен насред самия столичен град на Италия. До него се върви около един километър покрай непристъпните зидове на папските владения.
Опашките при музеите са винаги огромни, а сергиите с дрънкулки и сувенири са претъпкани с народ още от ранни зори. Ние, разбира се, си бяхме резервирали предварително билети онлайн, така че точно в набелязания час влязохме по експресния ред.
В началото на музеите има вита стълба, покрай която може да се види колекция от макети на първобитни канута, с които полинезийците и аборигените са заселили тихоокеанския басейн. Не става ясно откъде-накъде подобни артефакти от една толкова далечна култура ще красят входа към сърцето на католическия свят, но обиколката по този първи коридор е наистина любопитна.
Скоро след входа, тълпата излиза на широка тераса, от която се разкрива панорамна гледка към тучните градини на Ватикана. Тук изобилства от фонтани и сенчести пейки, а в далечината се издига и заветната цел - базиликата Св. Петър.
За мен, а може би и за повечето посетители, най-впечатляващото във Ватикана бяха таваните и стените, пищно украсени с фрески, фризове и стенописи.
Не липсваха и разнообразните колекции от артефакти, събирани, заграбвани или дарявани на Светия престол в течение на столетия - египетска, месопотамска, етруска, древногръцка и т.н.
Прави впечатление, че в пристъп на набожна целомъдреност, по някое време уредниците на музеите са решили да замаскират мъжкото достойнство на голите статуи - къде чрез някое и друго листо, къде чрез... ами, директна ампутация. Всъщност може би ако ги бяха оставили в първоначалния им вид, те нямаше да правят толкова впечатление.
Каквото и да си говорим, изяществото на изработката на скулптурите е също толкова поразителна, колкото и при стенописите.
Тук има дори отделна зала, изцяло изпълнена с изкусно изработени статуи на диви животни. На лова се е залагало много в древността - той е бил израз на заможност и висок социален статус.
Тук ренесансовите майстори, включително Микеланджело, са се трудили с години, за да изпълнят поръчките, възложени им от Светия престол. Благодарение тъкмо на тези творби те са се прочули по света и имената им са останали издълбани със златни букви в историята на изкуството.
Всичко във Ватикана е голямо - статуите и бюстовете, залите, коридорите и градините са огромни и свидетелстват за манията за величие на владетелите на Рим.
На всяка крачка и от всяка следваща галерия лъха на дълбока история, макар и да се оказва, че голяма част от тези произведения всъщност са доста скорошни възстановки на оригиналите. Времето наистина не прощава.
Разбира се, крайната цел на всеки посетител на Ватиканските музеи е Сикстинската капела, където Микеланджело е оставил душата си и е надминал себе си. Там тълпата е най-голяма, а полицаите зорко бдят да не се правят снимки. В Сикстинската капела протича и конклавът - изборът на нов папа. От камината в края на залата през комина се издига белият пушек, който оповестява на тълпата, струпана в очакване отвън на огромния площад, кога кардиналите са приключили успешно с избора.
В следващата част ще излезем на площада Св. Петър и ще се гмурнем в грандиозните дебри на едноименната базилика.
Следва: Част II - Св. Петър
