Анти-интелектуализмът

[asthfghl]

"Анти-интелектуализмът беше постоянна заплаха, която си проправяше път през нашия политически и културен живот. Той беше подхранван от фалшивото твърдение, че демокрацията означава, че „моето невежество е толкова добро, колкото твоето познание". -- Айзък Азимов

 

Анти-интелектуализмът е подход, който омаловажава значението на интелекта и познанието. Анти-интелектуалистите вярват, че науката е просто "книжно знание" и е по-малоценна от "уличната мъдрост" и "здравия разум".

Прояви

Анти-интелектуализмът е особено ясно забележим сред почитателите на Креационизма, които вярват дословно в Библията и в това, че Земята е на възраст 6000 години. За тях Библията е самодостатъчно доказателство за всичките им убеждения, а емпиричните данни просто нямат значение.

Съответно, анти-интелектуализмът е дълбоко залегнал в определени политически идеологии. Радикални групи както в крайното ляво, така и в крайното дясно, често са възприемали идеите на анти-интелектуализма, тъй като самите интелектуалци по дефиниция проявяват склонност да подлагат на критика догматичните политически философии. Различни популисти също прибягват до анти-интелектуални подходи, тъй като разглеждат образованието като проява на "елитизъм". Например един от най-престъпните анти-интелектуалци в историята е бил маоистът Пол Пот, който по време на камбоджанския геноцид е нареждал екзекуцията на хора, които знаели чужд език или носели очила (понеже изглеждали като образовани хора).

Днес на Запад анти-интелектуализмът обикновено се свързва с политическата десница, като например крайното крило на Републиканската партия в САЩ, Партията на Независимостта във Великобритания, Коалицията на Тони Абът в Австралия или някои членове на Консервативната партия на Стивън Харпър в Канада.

Тези анти-интелектуални политически течения рядко или почти никога не прибягват до насилие, освен в отделни случаи. Вместо това, те предпочитат да използват "интелектуално" като обиден епитет и да обрисуват интелектуалците и учените като "либерали всезнайковци". Една от любимите теории на конспирацията на ирационалните политически екстремисти е тази, че университетите действат като "светски" и "марксистки" развъдници - едно твърдение, което не издържа на проверката при един по-щателен преглед на преобладаващите политически възгледи на студентите и академиците. По ирония, отявлени крайнодясно ориентирани "университети" (например Liberty University, Bob Jones University и др.) действат точно по начина, обичайно приписван от конспиративните теоретици на нормалните университети - вкарвайки политическа пропаганда в учебната си програма и възспирайки всяка изява на несъгласие от така налаганата им партизанска доктрина.

Същевременно се забелязва тенденция някои анти-интелектуалци да нямат никакъв проблем с учени или интелектуалци, чиито заключения съвпадат с техните предубеждения. Някои дори стигат дотам, че поощряват такива учени и ги цитират на всяка крачка, стига те да подкрепят партизанската им доктрина.

Видове анти-интелектуализъм

Изследователите на това явление Ричард Хофщедер, Дабийл Ригни и Даян Клаусен описват три вида анти-интелектуализъм:

1. Религиозен анти-интелектуализъм, при който емоциите се считат за топли, добри и хуманни, докато разумът се счита за студен, лош и роботизиран.

2. Популистки анти-интелектуализъм, който се изразява в мнителност към политици и общественици, които са наследили високото си социално и образователно положение благодарение на потеклото си.

3. Неразсъдлив анти-интелектуализъм, при който значимостта на учението и знанието се свеждат до непосредствени материални ползи под формата на по-високи приходи и заплати. В случая на висшето образование, в резултат на това се получава потискане на етичните дискусии, натиск срещу професионализма в хуманитарните и социални науки, както и настояване за ограничаване автономността на образованието.

Признаци за анти-интелектуализъм

- Убеждението, че учените (дори в собствената си експертна област) нямат какво стойностно да предложат, понеже им липсва "здрав разум" и са загубили "връзка с реалността".

- Убежденито, че учените са "другите" и не се интересуват от обикновения човек. (В такъв случай бихме се зачудили защо въобще са се заели с наука).

- Прокарването на теории на конспирацията относно образователните институции и науката като цяло.

- Убеждението, че учените са "елитисти".

- Убеждението, че учените прокарват "порочни" практики и като цяло са застъпници за "греховността" и "моралния упадък".

- Залагане на "шестото чувство", въпреки съвета и заключенията, направени от учените възоснова на щателни и професионални наблюдения и изследвания и събиране на емпирични доказателства - понеже "шестото чувство не може да те подведе" и е по-полезно от някакви си сухи данни.

 

Какво НЕ е анти-интелектуализмът

- Да изразиш несъгласие с учен или с дадено научно заключение, особено когато разполагаш с оборващи го аргументи или данни.

- Да изразиш мнение, различно от преобладаващото становище на учените по дадена тема, особено когато разполагаш с доказателства, подкрепящи твоята хипотеза.

- Да изобличиш фалшиво учебно заведение, програма или образователна практика като шарлатанство и средство за политическа индоктринация.

- Да посочиш случаи на подвеждащо позоваване на общопризнати авторитети като единствен довод за истинността на дадено твърдение.

- Да си на мнение, че даден учен или интелектуалец е идиот, особено когато той многократно е демонстрирал, че греши на всяко едно ниво от своите възгледи - било то погледнати като цяло или в подробности.