Псевдонауката астрология

[asthfghl]

"Не вярвам в астрологията - ние Стрелците сме си доста скептични." -- Артър Кларк

 

Астрологията е масова културна заблуда, че видимото разположение на Слънцето и планетите от Слънчевата система спрямо произволно определена конфигурация от небесни ориентири към момента на раждането на даден индивид по някакъв начин предопределя характера на индивида през целия му живот.

Според Факултета по Астрологически Науки, астрологията "изследва значението на връзката между човечеството и широкия космос, както и връзката между движението на планетите с вътрешния свят на човешкото съзнание и мотивация". Някои поддръжници на астрологията обичат да наблягат на факта, че тя е сложна наука и се простира отвъд простите "слънчеви знаци", с които хората са свикнали да я свързват. Други пък имат навика да добавят всевъзможни забавни и отвлечени извинения като например, "Всяко човешко същество носи в себе си всеки зодиакален знак и всяка планета".

Като отстраним цялата тази плява от завъртяни псевдонаучни термини, отдолу лъсва простият факт, че по същество астрологията представлява убеждението, че огромни топки от скали, течности и газове и реакции на ядрен синтез, протичащи на милиони и милиарди километри от Земята, са в състояние да въздействат на финансови, сексуални, емоционални и професионални ситуации с участието на отделни въглеродни форми на живот, които живеят на една определена планета. Като поставим така ребром нещата, цялата абсурдност на астрологията веднага лъсва на показ. И въпреки това, за разлика от много практикуващи алтернативна медицина, които се стремят всячески да прикриват цялата абсурдност на своите практики зад същински потоп от сложно и научно звучаща терминология и недоказани твърдения за мистериозни енергии, дори и най-"напредналата" астрология е съвсем непреклонна по отношение на факта, че по своята същност тя се стреми да предсказва бъдещето възоснова на продължително взиране в небето.

Проблемът е там, че тази широко разпространена идея досега нито веднъж не е довела до стойностни и недвусмислени прогнози, въпреки неизменното й присъствие в ред световни култури от различни епохи. Тъй като астрологията представя прогнози, които лесно могат да бъдат манипулирани, тя не би могла да представлява нещо повече от налучкване напосоки. Тъй като всичките предполагаеми "доказателства" за истинността й са анекдотични, избирателни или направо скалъпени, тя може да се разглежда като един от най-типичните примери за псевдо-обяснение на напълно тривиални явления.

Дефиниция

Бидейки една от най-древните псевдонауки, древната форма на астрологията може и да се различава от нейната съвременна версия. В действителност съществуват много и разнообразни астрологични учения, които са различни в различните култури, а и много от тях са преплетени със съответните местни религии. Все пак са извеждани и по-общи дефиниции от историците и антрополозите. Патрик Къри например определя астрологията най-общо като:

"Практиката небесните тела да бъдат обвързвани с живота и събитията на Земята, както и съответната традиция, породена от нея".

Днес астрологията представлява цялостна система от препратки и изчисления, използвани от астролозите, за да обясняват типовете човешки характер и текущи и предстоящи явления чрез движението на планетите и разположението им из астрологичната координатна система. Тази практика е малко по-усложнена от използването на рождения месец (както се прави в хороскопите, с които мнозина от нас са запознати), макар че то не я прави ни най-малко по-надеждна. При все това, тя позволява на астролозите да правят персонални прогнози и да създават впечатлението, че влагат някакво допълнително усилие в цялата работа.

Научната гледна точка

От гледна точка на науката и казано възможно най-прямо, астрологията е набор от древни суеверия, които в днешни времена се разпространяват от невежи наивници или от онези, които се стремят да използват хорската доверчивост. Поради липса на по-изразителна дума, тя е една голяма глупост. Но за да не бъда голословен, нека разгледаме този въпрос в повече подробности.

Потенциалните сили

По същността си, астрологията се основава на твърдението, че нещата, които се случват в Космоса, ни засягат тук долу на Земята. Астролозите твърдят, че космически събития, изцяло подчиняващи се на физичните закони, им позволяват да правят прогнози. Така че да видим дали такава зависимост въобще може да съществува.

Всички наблюдения показват, че в действителност не съществува нито един известен механизъм, по който даден индивид може да бъде дори бегло повлиян от кое да е небесно тяло. Психологическо обяснение, според което любопитно изглеждащи въображаеми фигури в небето могат подсъзнателно да променят настроенията, възприятията и желанията на хората, подобно на някаква форма на реклама или промиване на мозъците, е малко вероятно, тъй като звездите и небесните обекти не се виждат през деня и с изключение на извънредно драматични събития като слънчево затъмнение или избухване на свръхнова, те всички изглеждат еднакво за нетренираното човешко око. Освен това, наблюдаването на звездите (за да можеш да бъдеш психологически повлиян от тях) така или иначе не се счита за предпоставка за успеха на предсказанията на астрологията.

Други "физични" обяснения са също толкова малко вероятни - те изискват да разгледаме физиката, която би могла да подкрепи астрологията.

Основните сили в природата са силната ядрена, слабата ядрена, електромагнитната сила и гравитацията. Силната и слабата са ядрени сили, които не могат да влияят на взаимоотношенията между хората и на обекти като планетите и звездите - тяхната сила драматично намалява извън атомното ядро, да не говорим пък за макроскопичния свят. По подобен начин и електромагнитната сила, макар и да действа на по-големи разстояния, става напълно безполезна дори при скромни дистанции в макроскопичния свят и не играе никаква роля в астрономичен мащаб.

Така остава единствената "дългообхватна" сила, гравитацията. Само че, макар и да действа в огромни мащаби, все пак е невъзможно звезди да въздействат забележимо на Земята от такива разстояния. Гравитацията се подчинява на закона на обратния квадрат, т.е. силата на гравитацията е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието между телата. С увеличаване на разстоянието, гравитационното привличане спада много рязко; обект, който се намира два пъти по-далеч, оказва само една четвърт от първоначалното гравитационно въздействие, а обект, разположен три пъти по-далеч - една девета.

Законът на Нютон за гравитацията може да се използва, за да се онагледи този феномен. Например при най-близкото си преминаване край Земята, планетата Марс оказва приблизително същата гравитационна сила върху един човек, колкото и 50-тонов танк, разположен на 13.7 m от същия човек. Звездата Алфа Кентавър А има маса 1.1 слънчеви маси и е една от трите най-близки до Земята звезди. И въпреки това, гравитационното й въздействие върху един човек е сравнимо с това на 100-грамов мобилен телефон, разположен на 9 m от същия човек. Луната и Слънцето, които са по-близки, оказват неимоверно повече въздействие на Земята. Луната предизвиква приливите и отливите (макар че цялата система е малко по-сложна от това "Луната придърпва водните маси към себе си", с което всички сме свикнали). Астрологията често не се ограничава само до тези три обекта (Слънце, Земя, Луна) с най-висока степен на гравитационно влияние върху човека. И дори и да вземем само тях предвид, то не би ли следвало те да влияят еднакво на всички човеци?

Не само това, ами огромните разстояния между тези обекти водят и до друг един проблем. Тяхното влияние върху нас е приблизително същото както върху Земята като цяло. Това им въздействие се изразява в приливната сила и се изчислява като обратно пропорционална на куба от разстоянието. Така че не бива да ни учудва, че приливните сили са дори още по-слаби от общата гравитационна сила. Марс например причинява толкова незначителен приливен ефект върху нас, колкото и една песъчинка (с диаметър 0.1 mm), разположена на разстояние 1 m. А Алфа Кентавър - колкото един отделен вирус (диаметър 30 nm) на същото разстояние.

Същевременно се твърди, че "астрологичните сили" (каквото и да представляват) са достатъчно мощни, че да не могат да бъдат избегнати или блокирани. Макар че е възможно да се предпазим от електромагнитна радиация (радио-вълни, инфрачервена или ултравиолетова радиация, видима светлина, рентгенови лъчи) и от йонизираща радиация, посредством специални екрани или пък ако слезем под земята, астрологическите "сили" явно могат да преминават дори през дебели оловни стени или десетки метри скала и стотици метри вода - като всяка от тези прегради не изменя по никакъв начин въпросните астрологични ефекти. Дори и да влезем в някоя дълбока мина, тунел, пещера или подводница в опит да избегнем "неблагоприятните" въздействия на хороскопа си, изглежда няма да постигнем нищо (не че влизането в мини, тунели, пещери или подводници само по себе си не е свързано с редица рискове).

Каквато и да е тази мистериозна сила, която според астролозите кара разположението и движението на небесните тела да въздействат върху човешката физиология, психология и поведение, съвсем ясно е, че тя не е подкрепяна от никакви настоящи или минали свидетелства, познания или изследвания. Ако наистина имаше такава сила, то тя явно не може да бъде засечена с никой инструмент. И това разбира се много допада на ирационалните, суеверни шарлатани. Но и повдига един много важен въпрос. Ако няма никакъв начин да се засече, тогава как би могла да въздейства на каквото и да било?

И все пак, за целите на нашето разследване, нека останем отворени към така наречените "свръхестествени" обяснения и просто се фокусираме върху ефикасността на астрологията, като я разгледаме като чисто емпиричен въпрос.

Рождената дата и други естествени взаимовръзки

Една сила, която със сигурност оказва ефект върху хората, е рожденият им месец - макар и да няма нищо общо със Слънцето или звездните знаци. Едно изследване на Университета на Куийнсланд показва, че в Лигата по Австралийски Футбол (AFL) има с 33% повече играчи, родени през януари от средното и с 25% по-малко, родени през декември. Това знак ли е, че слънчевите цикли могат да влияят на спортните ни умения? Не съвсем! Просто е показателно... кога започва австралийската учебна година. Родените през януари са почти 12 месеца по-възрастни от своите съученици, родени през следващия декември, но те попадат в един и същи клас - а на такава ранна възраст по-възрастните имат значително предимство в спорта. Когато повторим изследването в страни с различно разпределение на учебната година, тенденцията с месеците се изменя доста забележимо.

Този пример подчертава някои (доста естествени) ефекти, които би следвало да се взимат предвид, когато оценяваме явления като астрологията. Някои тенденции са колкото лесни за предвиждане, толкова и лесни за погрешно тълкуване. В горния случай, относителният ефект на възрастовите различия има видими резултати върху културните различия на местно ниво, които обаче нямат нищо общо с астрологическите предвиждания, които се основават на звездите.

Сложните взаимовръзки, които наблюдавани в сезонните цикли на атмосферното време, в слънчевите петна и в производството на храни, означават, че времето и датата почти със сигурност ще са свързани с множество фактори, които могат да се проявят като реални и съвсем забележими тенденции. Астрологията може и да се възползва от тези наблюдения, но тя погрешно приписва ефектите от тези явления на фактори, които въобще не съществуват.

Оценка на силата на прогнозиране

Дори да приемем, че астрологията работи, ще се наложи да дадем разумна дефиниция какво точно означава "да работи". Тя трябва да е в състояние да представи верни прогнози и заключения, които да не са просто произволно налучкване (да не кажем нагаждане) на резултатите от въпросните прогнози. Това е важен аспект от проверката на астрологията, тъй като е твърде вероятно голяма част от астролозите да бият отбой, когато проверката се постави в такава плоскост. Американската Федерация на Астролозите твърди, че всичко в астрологията опира до "точния момент", което може да се разчете като негласно допускане, че прогноза, която се случи да бъде погрешна, е просто направена в грешния момент и следователно не се брои. Една от причините на суеверните псевдонауки се дължи на умението им да убеждават хората, че подобни пропуски са несъществени и следва да не им се обръща внимание и че дадена техника работи винаги - освен в случаите, когато не работи. Тъй като подобно отношение е присъщо за налучкването, астрологията (бидейки техника на налучкването) много удобно пасва на тези стандарти на проверка. Но не и на научните.

Хороскопите могат лесно да се тестват, като се отделят прогнозите им и се разбъркат астрологичните знаци, към които се отнасят. Или като се помолят астролозите да напаснат описанието на съответния хороскоп към съответния знак. Тъй като хората с готовност ще подберат като подходящи които изявления в иначе твърде общо звучащия хороскоп им се сторят най-достоверни, подобен подход никога не би работил в полза на астролозите. Което е и причината те така упорито да бягат от подобен вид тестове. Един тест, озаглавен "Научно изследване на валидността на астрологията" съвсем ясно демонстрира това в своето заключение:

"Използвайки методите на двойно-слепия експеримент, шест ескперти астролози са опитали независимо един от друг да напаснат 23 астрологически таблици към съответните профили на 4 мъже и 19 жени доброволци. Всяко досие включвало информация за житейската история на дадения доброволец, лични снимки и пълен персонален профил по методиката на Стронг-Кембъл. Астролозите не постигнали по-високи резултати от статистическата случайност или от резултатите на не-експертите астролози при опитите им да напаснат таблиците с рождените дати към личните данни. Този резултат е получен въпреки убеждението на самите астролози в собственото им ниво на успеваемост. Самите резултати на отделните астролози не постигнали никакво значимо съответствие помежду си".

Колкото и астролозите и техните почитатели да обвиняват науката в догматизъм по въпроса, всъщност астрологията е била тествана с научни методи многократно. Ако тя наистина беше толкова силно средство, колкото те твърдят, резултатите дори от ограничени по мащаб тестове щяха да бъдат недвусмислено положителни.

Едно от най-известните и добре контролирани изследвания е извършено от Шон Карлсън и е публикувано в сп. Nature през 1985 г. В този случай на астрологията били дадени "всички налични шансове да успее", но тя тотално се провалила. На астролозите била дадена задачата да напасне таблици с рождени дати към различни типове характер - една елементарна задача за област, която именно претендира, че астрологичната таблица на всеки от нас е "уникална колкото самия индивид" и "разкрива нашия потенциал през житейския ни път и посоката на този път". И наистина, какво ли биха могли да означават тези красиви фрази, ако един астролог не можеше да изпълни заявеното си обещание? И въпреки това, въпросните астролози никак не били очаровани от тотално отрицателния резултат, който неминуемо се получил от теста. Излизали с всевъзможни оправдания, търсели недостатъци в иначе доста простия тест. Например една статия в Astrology News Service е нагледен пример за тази глупава логика, тъй като едновременно твърди, че тестът е нечестен и изопачен и едва ли е в състояние да даде някакви ясни отговори... и че повторният анализ на данните сочи, че астролозите всъщност са били прави.

Мъглявост

Предвижданията на астролозите могат драстично да варират от общото до максимално конкретното. Макар че в повечето случаи са умишлено крайно мъгляви, или поне бегло се доближават до общоприетите схващания на хората за света около тях (но не и за небесните явления). Пример: едно предсказание гласи, че "С навлизането на Нептун в Риби през 2024 г., ще станем свидетели на политически проблеми, свързани с водата. Ще има повече наводнения от преди, неочаквани урагани, торнадо, тайфуни и бури; цели градове ще изчезнат за един миг". Повечето климатолози биха предположили, че всичко това ще се случи поради глобално затопляне или нещо подобно. Други споменати в това предсказание събития включват "повече продукти, използващи нанотехнологии" - сякаш зачестялото подхвърляне на научни термини от този тип означава, че тези явления са единствено предвидими чрез разчитане на звездите. Изявления от типа на "ще станем свидетели на огромен ръст на дигиталните информационни облаци; на даден етап ще можем да споделяме всичката музика, телевизия, филми и книги чрез абонаментни услуги; ще започнем да се свързваме помежду си по съвсем нови начини и така ще научим повече един за друг" звучат направо като самопародия.

Като цяло, колкото по-мъглява е една прогноза, по-голям е и шансът тя да се сбъдне. И по-точно, толкова по-висока е възможността тя да се интерпретира като вярна, едва след като събитието се е случило. Или впоследствие то да се разгледа като случило се именно по прищявка на някаква висша сила.

Това най-ясно личи от най-популярния продукт на астрологията, с която всички сме запознати: а именно хороскопът. Той е прогноза или съвет, основан единствено на датата на раждане на индивида, или по-често (според колонките във вестниците и списанията) - на техния зодиакален знак. (Знаците са 12, въпреки че зодиакалните съзвездия всъщност са 13, а и продължителността на "престоя" на Слънцето във всеки от тях не е еднаква - но това е една съвсем друга, отделна тема). Тъй като на Земята има 6 млрд. души, статистически, поне един хороскоп от всяка публикация ще е едновременно валиден за повече от 500 млн. души. Това удобно дава повече от достатъчно свободно пространство за лавиране дори на възможно най-конкретните предсказания. Но логически погледнато, едно уж "конкретно" твърдение, което има универсалност в такива мащаби, губи всякакъв смисъл.

(Освен Плутон, астрологията въобще не отчита съществуването на редица планети-джуджета и планетоиди - тяхната гравитация има минимални отклоняващи ефекти върху орбитите на останалите планети и върху самото Слънце)...

Ефектът на Форер

Ефектът, изследван от психолога Бертрам Форер, се проявява, когато едно твърде обобщено звучащо заключение едновременно се тълкува като вярно от голям брой хора. Такива заключения могат да бъдат много ласкателни, но те често съдържат и скрита критика или несигурност, за която тълкуващите хора може и да подозират или да изпитват, но биха предпочели да игнорират. Чрез включване на съждения като "вие се опитвате да сте смели, но се страхувате какво другите могат да си мислят за вашите действия и затова се колебаете", астрологът може да създаде впечатление, че наистина е проникнал в някаква съкровена тайна.

По-рано споменатият тук Джеймс Ранди обича да повтаря един експеримент, с който нагледно демонстрира как хората могат да бъдат заблудени да си мислят, че хороскопите са верни. Той попитал група студенти каква зодия са и им дал да четат хороскопите си. След това ги помолил да поставят оценки колко верни са им се сторили те. Значителна част, да не кажем мнозинството, дали оценка 4 или максималната 5. След това били помолени да дадат персоналния си хороскоп на съседа си. Оценките се повторили. И тогава "трикът" бил разкрит. Това демонстрира ефекта на Форер и как използването на достатъчно мъгляв език в хороскопите може да се отнася за всякакви групи хора и същевременно да създава заблудата, че е достатъчно конкретен. Чрез внимателно подбиране на фрази и тон, почти е невъзможно кой да е хороскоп да НЕ бъде приложим за всекиго.

Значение за науката

Подобно на ред други прото-науки, астрологията безспорно е положила основите на модерната наука, в това число и астрономията. С напредването на познанията на учените в опита им да проумеят какво представлявали ярките точици по небето, къде се намират, какви са отношенията помежду им, астрологията предоставяла наблюдения в помощ на хипотезите им в продължение на хилядолетия. В края на краищата, мистиците са прекарвали толкова дълго време във взиране в небето, че неминуемо някаква полезна информация се е прокраднала в масивите човешко познание.

В по-малка степен хороскопите, които са съдържали някаква що-годе прецизна астрономическа информация (поне за тогавашното ниво на технологиите), дори са дали възможност на съвременните учени да датират определени исторически събития, като ги сравнят със забележителни небесни явления. Но каквото и да правим, НЕ бива да бъркаме астрологията с астрономията. И когато говорим за астрономия с изразните средства на астрологията, рискуваме да бъдем опровергани и направени за посмешище. Което за доста хора може да се окаже обидно и още повече да ги настрои против науката.

Социални последствия от астрологическите поверия

Пример: в Китай има случаи на дискриминация срещу хора от определени зодии. Ако си Скорпион например, ще ти е доста по-трудно да си намериш работа в Китай. Ще ми се това да не беше просто някакъв смешен анекдот, но се оказва, че е истина.

В заключение...

"Колко налудничаво от страна на тези астролози - да наблюдават ефекта от огромните, бавни движения и промени в небесата и да си въобразяват, че дъждът и вятърът нямат ефект в момента на раждане!" -- Марк Тулий Цицерон, 44 г. пр.н.е.

А ето и линк към едно от най-тъпоумните творения в историята на астрологията:

"Книга на Световните Хороскопи" - хороскоп за всяка страна по света.