Псевдонауката нумерология

[asthfghl]

Нумерологията представлява изучаването, или убеждението в значението на различните числа, свързани с хората и събитията от живота им. Съществуват множество специфични форми на нумерология. Някои се опитват да превърнат букви в числа и да ги събират; други пък се опитват да припишат свойства и въздействия върху околния свят на всяко число.

 

Важността на числата

За да разберем целия замисъл на нумерологията, ще трябва да помислим малко за числата и за концепцията на "всемирната цялостност" (кардиналност). В индоевропейските езици, числата се описват по десетичната система. Т.е., когато ни свършат пръстите на ръцете, за да представим следващото число, започваме пръстите отначало, добавяйки по едно допълнително понятие, с което да обозначим предходната десетица.

Става ясно, че цялата "теория" се основава на този сравнително произволен избор на бройна система, който явно се дължи на факта, че човекът има по пет пръста на всяка от двете си ръце. Нумерологията на насекомите например би следвало да изглежда по различен начин: хипотетично, едно интелигентно насекомо би могло да развие шестична бройна система. Компютрите пък използват двоична система, където единствените възможни цифри са 0 и 1.

Вселената обаче не борави с числата по този начин. Ако въобще "борави" е точната дума. Също както тя няма определена концепция за "животински видове". Вселената е напълно безразлична към тези неща. В нея от значение са физичните закони и математическите закономерности. В резултат на това, всяка избрана от който и да било бройна система си остава напълно произволна и зависи единствено от физиологичните особености и културните норми на броящия. И следователно може да бъде лесно манипулирана, за да означава каквото е угодно на този, който я използва.

Един прочут пример за това е абсурдното заключение, достигнато от една особена машина след дълго търсене на смисъла на Вселената и всичко останало в "Пътеводител на галактическия стопаджия". Там крайният отговор бил 42. И една от възможните интерпретации на възможния въпрос, довел до този странен отговор, била "колко прави 6 по 9?" - само че изчислено в тринайсетична бройна система (а 13 си е едно доста специално число, откъдето и да го погледнеш!)

Друг един абсурд в опита да се припише значение на числата произтича от много популярното заиграване с цифрите в календарните дати. Датите са друго едно произволно творение на човека. Технически погледнато, "нулевата" година по нашия календар например е една изцяло произволна точка от календара, която с годините и вековете се е наложила като централна отправна точка в нашата традиция (но тя дори не важи за всички представители на нашия биологичен вид). Друг произволен елемент в календара е добавянето на високосен ден, което има за цел да компенсира поне отчасти разминаването между дължината на астрономическата и календарната година (на практика освен високосна година, има и високосен ден, минута, секунди и т.н.).

В основни линии, цялото значение на нумерологията е в постигането на чувство за страхопочитание пред "мощта" на числата, когато на наивния потребител бъде демонстрирано как цифрите в рождената им дата и буквите в името им, след съответната подходяща манипулация, могат да покажат на човек колко значим е той за цялостната схема на нещата във Вселената.

Това е психологическа потребност, която в днешно време до голяма степен е последствие от все по-ясно разкриващия се факт, че човечеството населява една незначителна планета, която от своя страна е просто една прашинка в необятния безкрай на Космоса - и произтичащия от това все по-засилващ се комплекс за малоценност и копнеж за възвръщане на усещането за величие. Действително, със загубата на статута на "център на Вселената", Земята и нейните самомнителни жители са срещали все по-големи затруднения в намирането на подходящото си място в "генералната схема на нещата". Но това е по-скоро един философски и психологически въпрос, отколкото научен.

Нумерологията в еврейската култура

Дори и бегъл поглед върху Стария завет веднага показва, че числата са имали голямо значение за евреите. Неслучайно Сътворението траяло 7 дена, тъй като 7 е сбор от свещените числа 3 и 4 (по същия начин 12 е тяхното произведение). 40 пък е било число, с което евреите са указвали просто "много много": много дълго време (40 години), много неща (40 броя) и т.н. По същия начин днес използваме понятия като "стотици" и "хиляди". "Валяло в продължение на 40 дни и 40 нощи" означавало "леле човече, тоя дъжд валял ли, валял и не спирал". Убийството на "четирийсет и двете" деца, които се подиграли на Исай, също е повторение на свещеното неопределено множество. Макар и да не се среща толкова често, 120 също имало значение на "много" (макар и повече от "обикновеното много", тъй като 120 е три пъти по "много"). В смисъл на "неизброимо много".

Повечето изследователи на Библията са на мнение, че тези числа в библейския текст никога не са били замислени да означават конкретен брой нещо. 12 например е друго едно много свещено число, макар и произходът му далеч да предхожда Библията. Гръцката култура също е силно повлияна от него, оттам и римската, а оттам - и Средновековната. Всъщност едва ли някой от ранните християни буквално е вярвал, че "дванайсет апостоли" означавало тъкмо, че точно 12 мъже с определени имена, рождени дати и т.н. са се мъкнели след Христос. По онова време "12" се е използвало в смисъл на "неколцина". Като се спрем на конкретното (и разбира се, доста свещено) число 12, само добавяме тежест и свещеност на цялата история. А това очевидно е много важно за вярващите, за да вярват още повече.

Така стигаме до такива любопитни ситуации, където, макар и да са имали по 10 пръста на двете си ръце и 13 лунни цикъла в годината (а да не забравяме, че календарът им е лунен), евреите всъщност имат 12 месеца. Това е директно взаимствано и от страна на гърците и положението се е запазило така, когато в края на краищата в християнския свят бил наложен Григорианският календар. С което кашата станала наистина пълна.

Нумерологията в християнството

"За Св. Августин, числата трябвало да идват от Бог, защото те не се починяват на никакви закони, що людете биха могли да сътворят". -- Дюсатоа, "Кодът".

Св. Августин изписал доста страници по въпроса за божествеността на числата. Той вярвал, че седмицата е "толкова свещена, че тя представлява цялата Вселена" и че "обхваща всички живи неща". Според Августин, 10 представлявало свещената седмица плюс "трите аспекта на Светата Троица".

Гематрия

Гематрията е кабалистичното изследване на еврейските думи и приписването на числена стойност на всяка буква от азбуката (от 1 до 10, след това през десет от 10 до 100, а после през сто от 100 до 900). Например chai, еврейската дума за "живот", се изписва chet-yod, което й отрежда числена стойност 18. При все това, гематрията на думите често е по-скоро резултат на случайност и би могла да се използва за доказване на кое да е твърдение.

Нумерологията в други древни култури

Египтяните

Небезизвестното Око на Хор не само е изображение на бог Хор (уджат), но е и прецизна скица на съотношението между числата 1/2 + 1/4 + 1/8 + 1/16 + 1/32 + 1/64. Макар и да е израз на високи познания по геометрия, освен символичното си значение за геометричната красота, то няма никакъв друг ефект.

Китайците

Бидейки една от най-суеверните култури, китайците са развили цяла система за гаданене възоснова на числата, наречена i-Дзин. Не само, че всяко число си има специфично значение в нея (например 1 символизира "началото"), но практикуващите използват сложна формула, за да сформират триади от числа (триадата е друго много важно нещо в китайската култура), с които после изчисляват най-благоприятните действия, които човек трябва да извърши.

Нумерологията и събитията

Някои самозвани медиуми като Ури Гелер твърдят, че нумерологията им помага да разбират и предсказват събития като терористичните атаки на 11-ти септември 2001 г.

Други като Матю Гудуин, по ирония, продукт на Масачузетския Институт по Технология, твърдят, че "науката за числата" може да ни помогне "да видим всички различни части от човешката индивидуалност и как те са свързани по уникален начин, за да се получи уникалният индивид у всеки от нас". Според него нумерологията "позволява на човек да открие силните си страни по начин, който никоя друга наука не е постигала".

По какви точно закони на природата един набор от цифри, произволно свързани с буквите от личното име или също толкова произволно дефинираната рождена дата на индивида, определят най-подходящия житейски път на въпросния индивид, остава също толкова мистерия, колкото и въпросът как точно този "експерт нумеролог" е съзрял именно тези закономерности. Единственото, което хора като г-н Гудуин очакват от притаилата дъх публика, е просто да им вярват. Те си знаят работата. Твърденията им са надлежно описани в дебели книги с много интересни схеми в тях, които датират "отпреди векове" - следователно може да им се вярва. Очевидно нумеролозите, подобно на астролозите, могат да разчитат закономерности по-добре от биолозите, медиците, химиците, физиците, астрономите и математиците, взети заедно. И техните интерпретации неизменно са в пъти по-точни! Това, че нивото на избирателната вяра на "клиента" е достигнало до връхната си точка, в случая явно няма никакво значение.

Избирателната интерпретация

Мнозина, когато получат нумерологичния си резултат, проявяват склонност без да се замислят да игнорират онези части, които не "пасват" на предварително изградената им представа за себе си и да се фокусират именно върху онези, които звучат достоверно. С други думи, те избират да вярват на онази част, която поддържа въображаемия им образ за себе си, който вярват, че е действителен, или за когото копнеят да бъде реалният. Подобно на астрологията, нумерологията умело борави с изявления, звучащи достатъчно обобщено, че да постигнат максимално възможно съответствие с очакванията на хората. Методът е добре познат на психолозите като confirmation bias.

Психологически ефекти

Част от привлекателността на нумерологията произтича от желанието да намерим някой, който да ни потвърди колко много скрити заложби има у нас. Някой, който да откликне на нашите съкровени нужди и емоции. Психологическият ефект от това някой друг да ти каже колко си велик и изключителен (нещо, което дълбоко в себе си отдавна си подозирал, или за което поне си се надявал), наистина не е за подценяване. Все пак тази толкова окуражителна информация идва от напълно непознат човек - значи трябва да е безпристрастна и напълно достоверна! Това, че този напълно непознат няма начин да знае каквото и да било за характера или миналото ти и няма как да подкрепи така конкретно звучащите си изводи с никакви доказателства, е факт, който някак остава на съвсем заден план.

Склонността на хората да остават пасивни и да чакат някой друг да им каже какво е добро за тях и как трябва да постъпят в живота, е една друга психологическа особеност, която не е за пренебрегване. И псевдонауки като нумерологията (а и не само тя) много умело се възползват от това, за да продават своя продукт.

Но истинската привлекателност на нумерологията и нейното предимство пред гадаенето на ръка или четенето по кристали например е, че числата придават на тази специфична форма на шарлатания аурата на "научност" и мистична достоверност, особено когато е въвлечен някакъв сложно звучащ механизъм на изчисление.

Криворазбраната научност

Нумеролозите често обичат да привикват науката на своя страна, като цитират Питагор като основател на тяхната псевдонаука. Последователите на Питагорейската школа със сигурност са били култ с езотерични и окултни представи за мястото на числата във Вселената, включително и прочутата идея за "хармонията на сферите". Без съмнение те са виждали нещо мистично в съотношенията между страните в триъгълника например (известно като Питагорова теорема). Но не съществува доказателство, че Питагорейците наистина са вярвали, че могат да анализират характера на когото и да било, като лепнат числа на буквите от името му, или като съберат цифрите от рождената му дата. Ако не друго, дори да бяха направили опит да го сторят, водени от собствените си научни принципи, те щяха да установят несъстоятелността на подобна идея.

Причината е много проста. Различните езици ползват различни азбуки. Различните култури имат различни календари. Достатъчно нелепо е да се вярва, че Вселената специално се е подредила така, че да пасне на цифровите изражения на човешките имена. А да се вярва, че съществуват няколко еквивалентни транскрибции на думите, имената и датите, подредени така, че да пасват на всички възможни културни различия по света, направо излиза далеч извън пределите на разумната правдоподобност. Дори и да приемем, че Вселената наистина е конструирана толкова невероятно човекоцентрично, как бихме могли да знаем кой точно нумерологичен "резултат" е верният за даден човек? По коя точно система? Самата концепция за "универсално верен резултат" въобще има ли някакъв смисъл в цялата тази така наречена "научна" дициплина?

Едно е да признаваш факта, че много неща във Вселената наистина могат да бъдат описани и обяснени чрез математически формули. Самите формули подлежат на тест, който да демонстрира дали те са верни или не. Но съвсем друго е да твърдиш, че рожденото ти име по някакъв начин е било предопределено да съвпада с датата ти на раждане и да съответства на определени числа, които да определят характеристики на човека и събития от неговия живот. При това - все закономерности, които са достъпни за разчитане само от определени "специални" хора (нумеролозите!), които единствени имат достъп до всемирната мъдрост, благодарение на боравенето с древни таблици! Те единствени от цялото човечество имат квалификацията да изчислят точно кой си, какъв си, какъв ще станеш, какво ще чувстваш и от какво ще се нуждаеш и какво трябва да сториш.

Наистина, доста е дълъг пътят от препоръката на Платон към новопостъпващите в неговата Академия, че трябва да научат геометрията, през съждението на Галилей, че Природата е "написана на езика на математиката" - до идеята, че числата, свързани с моето име или рождена дата, са ключът към това кой съм аз и кой ми е предначертано да бъда. И е явно изопачаване на историята да се цитират математически мистици или учени, които, наред с куп други любопитни неща, са били завладени от преклонение пред силата на математиката, като довод в полза на псевдонауката нумерология.

Във всеки случай, дори ако Питагор, Платон, Кеплер, Галилео и Айнщайн са се увличали по нумерологията, това не би я направило нито грам по-достоверна. Позоваването на авторитети в полза на даден аргумент само заради тяхната авторитетност ("appeal to authority") може и да е един от най-често срещаните трикове на софизма, но той сам по себе си не добавя никаква стойност към същината на аргумента, който се опитва да подкрепи. Това, което е необходимо, са ясни и проверуеми ДОКАЗАТЕЛСТВА. А както може да се очаква, нумерологията, подобно на ред други псевдонауки, до ден днешен не е съумяла да представи нещо, което дори бегло да напомня за доказателство.