Войната срещу науката

[asthfghl]

Под "война срещу науката" се разбира най-общо казано културният сблъсък, при който едно непропорционално гласовито антинаучно малцинство директно атакува развитието и разпространението на науката, като се опитва да регулира образователната програма така, че да подкопае и дискредитира научния метод и принципите на обективността. В много случаи зад тези атаки се крие първичен страх от непознатото, както и вяра, че науката активно се опитва да опровергае и унищожи религията и по-конкретно християнството в общества като САЩ и Европа и следователно тя трябва на всяка цена да бъде възспирана, за да бъде защитена вярата.

 

Някои конкретни примери включват опитите да се забрани изучаването на еволюцията, да се разпространи отричането на климатичните промени, както и по-рано споменатата съпротива срещу ваксинацията. Има хора, които се отнасят с недоверие към всяко твърдение на учените и които биха сторили всичко по силите си, за да ги дискредитират.

ИЗВЪРШИТЕЛИ

Войната срещу науката се води от няколко различни групи, всяка от които има свои специфични мотиви.

Религиозните фундаменталисти

В съвременния свят голяма част от нападките срещу науката идват от ултраконсервативни християни, които са убедени, че е техен морален дълг да се борят срещу въображаемите злини на света, към които често причисляват научни дисциплини, чийто предмет на интерес отчасти или изцяло се припокрива с аспекти на фундаменталистката вяра, за които вярващите считат, че разполагат с окончателните "отговори" на всички мистерии на света. В този смисъл, войната срещу науката може да се разглежда и като последствие от закостенялото схващане, че науката не само че не се припокрива с религията, но и няма никакво право да се докосва до нищо, което "принадлежи" на религията (техните опасения са да не би случайно някой елемент от тяхната вяра да бъде опроверган посредством научния метод).

В днешни дни антинаучното движение до голяма степен получи тласък по време на управлението на Джордж Буш Младши в САЩ, който бе първият президент в американската история, срещу чиято кандидатура се обяви цяла група нобелови лауреати (и то не без основание). Контрастът с неговия предшественик Бил Клинтън, който активно работеше за развитието на науката, е наистина фрапиращ. С идването на Барак Обама на власт, нещата отново донякъде се нормализираха. Донякъде.

В този религиозен контекст, войната срещу науката носи някои белези на т.нар. "Война срещу Коледа" - в смисъл, че понятието "война" се използва само от хората, които й се противопоставят. Всъщност атеистите и светски настроените хуманисти никога не са водели "война срещу Коледа", въпреки твърденията за обратното от страна на религиозните консерватори. По сходен начин тези, които се борят срещу влиянието на науката над обществения живот, не биха използвали понятието "война срещу науката", а по-скоро "отстояване на нашето право" (...да поставим нашите свещени писания и вярвания над обективните наблюдения). Основната разлика между двете е наличието на съществени свидетелства за действителна кампания срещу науката, а именно силната съпротива срещу медицината, срещу климатичните изследвания и т.н., както и изключително активните опити да се премахне възможността на учителите да преподават еволюцията. Отпорът срещу Войната срещу Коледа, от друга страна, се заключава в ежегодно постване на статии в блогове и колонки с мнения по форумите относно събития, които или са силно преувеличени (като например използването напоследък на по-широкообхватния поздрав "Весели празници" вместо по-традиционния християнски "Весела Коледа"), или са си чиста проба градска легенда.

Индустриални лобисти

Една втора, по-малка група, е съставена от хора, свързани с петролната индустрия, с хилядите заводи, които бълват замърсители във въздуха, с автомобилната индустрия и др. Мнозина от тях не осъзнават, че хвърлянето на сянка на съмнение върху науката е нож с две остриета: от една страна те спонсорират онези, които активно отричат климатичните промени и другите проблеми на околната среда - а същевременно самите те изцяло разчитат на същата тази наука, за да убедят потребителите, че именно техните продукти са най-сигурните и че са ненадминати в качественото почистване, превозване, летене, убиване, поддържане на ниско тегло и т.н.

Природозащитниците

Откъм другия фланг на барикадата, макар и също по политически причини, присъства една все по-нарастваща група участници в тази битка. Мотивите им: "зеленото" се счита за природно, естествено, здравословно, следователно по дефиниция е и по-добро (сякаш безбройните подобрения в живота на хората, които е внесла науката, никога не са се случвали). За този тип хора науката се отъждествява с технологиите, а технологиите замърсяват и разрушават. Сред тази група има противници на ядрената енергетика, противници на генното инженерство, както и всевъзможни хипита, битници, натуралисти и лудити. Те се опитват да обрисуват науката като враг на природата, тъй като самата наука за тях е същото като технологиите, които тя носи. Те избирателно цитират ситуации, при които научни експерименти са излезли от контрол и са предизвикали страдание и разрушение или в които науката не е съумяла да предпази, предупреди или спаси потребителя от ужасните заплахи, свързани с технологиите, или в които според техните разбирания науката се е отнесла "нехуманно" с хора или животни.

В края на краищата всички тези групи подхранват нарастващо недоверие у огромното мнозинство лаици срещу науката и учените като цяло.

МЕТОДИ И ЕФИКАСНОСТ

Най-ефективните методи, използвани във войната срещу науката, всъщност не са директните атаки срещу нея като например откритият дебат (защото там рискът те да бъдат опровергани е твърде висок) или откровеното изменяне съдържанието на учебниците (защото тук вмешателството на религията в политиката е твърде очебийно). Вместо това, най-ефективните методи са по-прикрити, почти неразличими от същинските качествени научни разработки - но вместо да внасят разяснения и да допринасят с нови знания, те имат за цел да внасят объркване и съмнение. Така например те заявяват, че "еволюцията е просто една теория" (което е вярно - теория е, но и подкрепена от огромни масиви потвърждаващи я данни). След което напомнят, че всички теории могат и следва да бъдат атакувани и опровергани, понеже тъкмо така се предполага да действа науката (което е особено любопитно, предвид истеричния им отказ техните догматични вярвания да бъдат подложени на същата проверка). Или пък представят науката като безчувствена, а учените - като безжалостни и нечовечни, особено когато тяхната дейност е пряко свързана със съдбата на хората. "Науката се опитва да ни втълпи, че ние сме просто едни животни; но ние сме повече от животни" - това е едно често срещано твърдение сред противниците на науката, което е характерен риторичен похват, известен като "позоваване на емоцията". Такива хора са склонни да преувеличават грешките на науката и да им приписват умисъл и безспирно да натякват за най-актуалните научни измами, като така се стремят да вкарат всичко научно в един общ стереотип и да засеят семето на недоверието у иначе толкова доверчивия и лекомислен средностатистически страничен наблюдател.

Една от причините атаките срещу науката, особено по-прикритите, да са толкова ефикасни е, че науката в най-общия случай е сложна, трудна за разбиране, следователно плашеща за мнозина. В известен смисъл, възползвайки се от факта, че много деца по начало са изпитвали ужас от науката в училище (за което до голяма степен вина има и самата образователна система), нейните противници се стремят да развият човешката склонност да се страхуват от всичко, което не разбират. А когато погледнеш на широкия свят през очите на страха и недоверието, ти неминуемо ще започнеш да откриваш невидими заплахи навсякъде около себе си. Повечето хора малко или много са способни да се справят с тези страхове, ако те не са в особено напреднала форма - но фактът, че те присъстват в подсъзнанието им, си остава благотворно поле за изява на всякакви антинаучни тенденции и реакционни начини на мислене.

За жалост, този метод наистина има ефект. В документалния филм на BBC "Науката под Обсада", Пол Нърс, президент на Кралското Научно Общество, показва как всеобщата тенденция на недоверие към науката е обхванала уж модерното британско общество. Паралелите от другата страна на океана също не са никак малко. Ядрена енергетика, генетично модифицирани храни, климатични промени - всички те безспирно са обект на атака от страна на невежи, вярващи или просто благовидно "загрижени" граждани.

ОСЕЗАЕМИ ПОСЛЕДСТВИЯ

За жалост в иначе уж толкова напреднали държави като САЩ се наблюдават някои сериозни ефекти от войната срещу науката, която се разразява далеч отвъд класната стая:

- Бюджетът на НАСА (който иначе представлява една нищожна част от федералния бюджет и е пренебрежимо малък, особено в сравнение с огромния бюджет за отбрана) бива непрестанно орязван през последните четири десетилетия, а броят широкообхватни и потенциално значими проекти по него все повече се свива. Сега държави като Китай вървят по стъпките, отдавна прокарани (и сега изоставени) от САЩ.

- Тази тенденция се простира и отвъд космическите изследвания - неслучайно най-големите открития в съвременната физика се извършват в места като CERN, вместо в Америка. Прословутите ускорители на елементарни частици Теватрон и Фермилаб, които са частично спонсорирани от държавата, затвориха врати през 2011 г. поради неконкурентоспособността им спрямо LHC. Само по себе си това не би било проблем - само дето плановете да се заменят тези съоръжения с по-модерни и по-мощни удариха на камък по въпроса с финансирането (бе използван доводът "Наистина ли е нужно да хвърляме пари за нещо, което не разбираме"). Дотам е стигнала днешната политика в уж най-напредналата страна на света. Започналото в Тексас през 80-те изграждане на нов, още по-голям от LHC ускорител, бе прекратено - също поради недостиг на средства.

- Най-модерните и големи наземни телескопи в света вече не принадлежат на САЩ.

- Новият проект на Фермилаб, NoVA, претърпя драстично орязване на бюджета до скромните 52 млн. долара (1/3 от разходите за самото му построяване), което забави проекта с 2 години и зачеркна редица други проекти от програмата на Фермилаб. За щастие, въпреки всичките тези спънки, днес NoVA вече функционира, макар и със значително подкастрен капацитет.

- Най-добрите и най-обещаващите млади учени вече не се стремят да постъпват в американските университети, защото там просто средствата не достигат, отвсякъде има политически натиск поради различни религиозно-идеологически съображения и вмешателство в академичния избор какво да се изследва и разработва (например по противоречивия въпрос със стволовите клетки, който отдавна е престанал да бъде чисто научен проблем, а сега се е превърнал в политически казус).

- Наскоро космическата совалка Атлантис прекрати дългогодишните си мисии. Също като Теватрон, тази технология бе страшно изостанала, неподдържана и занемарена, така че самото й спиране не е проблем. Проблемът е, че няма никакви планове тя да бъде заменена и осъвременена (било то директно или чрез въвеждане на друга технология). В това отношение, НАСА е принудена да отстъпи от традиционната си позиция на флагман на съвременната космическа наука и да освободи място на все по-гладния частен сектор. Което може и да се окаже спасението на този дял от научните изследвания. Но и така ще е необходимо много време, за да се навакса изоставането.

Ред други нации също имат сходни проблеми. Докато отделни учени са били принудени да се молят за средства за своите изследвания, самите лидери на съответните научни институти са стигали до какви ли не крайности, за да убедят своите правителства да подпомогнат развитието на науката, или поне да спрат да му пречат. За жалост и до ден днешен науката си остава заложник на моментните прищевки на политиците. Така например сегашното правителство на Великобритания през 2011 г. реши да съсече бюджета за наука с 1/4.

 

 

НЯКОИ ПРИМЕРИ

- Сляпата подкрепа за религиозно насочени програми по сексуално въздържание, дори при положение, че те доказано водят до безобразно слаби резултати в сравнение с конвенционалните методи на сексуално образование.

- Стикери, прикачени към някои учебници в щати като Тексас, които напомнят на децата, че "Еволюцията е просто една теория" и че "трябва да се съмняваме във всяка теория" (удобно обаче се пропуска да се отбележи, че застъпваният от религиозните фундаменталисти Креационизъм е не просто теория, а система от нагласени твърдения, за които няма дори бегло доказателство).

- До не толкова отдавна - пълно незачитане на усилията на международната общност да се облекчат ефектите от антропогенния компонент в климатичните промени.

- Демонизация, дискредитиране и очерняне на еволюционната биология и поставяне на всевъзможни спънки пред нейното изучаване в обществените училища. Агресивно налагане на Креационизма като предполагаемо равностойна доктрина на теорията на еволюцията с крайна цел нейното окончателно изместване от учебната програма.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНИЦИАТИВИ ЗА ОТБРАНА

Всичко това поставя въпроса как да се отвърне на тази война срещу науката и как науката да запази (или да си върне) полагаемото й се място като "най-доброто средство за отговор на въпросите за мирозданието", а и как тези отговори да послужат на човечеството. Един от най-добрите отговори на този въпрос е изказан от Карл Сейгън и е доразвит от бележити фигури като Дейвид Атънбъро, Брайън Кокс, Джим Ал-Халили, Маркъс Дю Сатоа, както и Мичио Каку, Бил Най, Нийл деГрас Тайсън и др.: да направим науката популярна, достъпна и разбираема, да я направим забавна, пленителна и интересна. Модерните компютърни графични технологии могат да бъдат един много добър помощник в онагледяването на иначе сложни научни концепции.

От една по-педантична, но не по-маловажна гледна точка, институциите, отговорни за развитието на науката и образованието, заедно с родители и въобще разумни граждани, би следвало да останат бдителни, да вземат мерки с оглед запазването на статута на науката като значим, дори жизненоважен аспект от обществения живот. Защото едно добре осведомено общество е трудно за манипулиране - то е в състояние да взема разумни решения по съществени въпроси.

Важно е също да се напомня на обществото, че влагането на усилия и средства за развитието на науката, били те финансови или под формата на личния избор да се занимаваш с наука, може да ни отведе до неподозирани висини. И да, също до забележителни открития и разбира се - изобретения, които да са от полза за всички - както за човечеството като цяло, така и лично за техните откриватели. Историята изобилства от примери, които потвърждават, че дори теоретични дисциплини като квантовата физика и космологията в крайна сметка рано или късно намират своето приложение в ежедневието, подобряват живота на хората и дърпат нагоре развитието на човечеството като цяло.