![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСега нека се върнем към Ватиканските музеи - това толкова богато на история място, а и толкова пренаселено с туристи. Това са осмите най-посещавани музеи в целия свят с близо 5.5 млн. посетители. И неслучайно - те притежават изключитено културно и историческо богатство - собственост само на 80 души. Целият комплекс наброява 11 музея с общо 5 галерии и над 1400 зали.
Сикстинската капела, разбира се, е основната притегателна точка за туристите, но Стаите на Рафаело са не по-малко впечатляващи. За мен пък като маниак по географията, Галерията на Картите си остава гвоздеят на програмата. Предходното помещение преди нея е Залата с Килимите, на които майсторите-тъкачи са изобразили библейски сцени като Възкресение и Възнесение Христово.
Богато украсената Галерия на Картите е дълга цели 120 м и включва изложба на изкусно изработени топографски карти на цяла Италия и земите, притежавани от Църквата по времето на Папа Григорий XIII. Разположена е откъм западната страна на Двора Белведере.
Правят впечатление картите на големите италиански острови Сицилия и Сардиния, на столичната област Лацио със самия Рим, алпийската област Медиоланум, средноввековна Венеция с всичките й канали и др.
Сикстинската капела е епицентърът на Ватикана. Тя е мястото, където протича изборът на нов папа. Известна е с архитектурата си и с фреските, дело на известните ренесансови художници Микеланджело, Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио, Доменико Гирландайо и др. Таванът с площ 1100 m2 е изрисуван от Микеланджело между 1508 и 1512 г. по поръчение на папа Юлий II и заедно със сцената Страшният съд (изрисувана между 1535 и 1541 г.) се смята за върха в творчеството на Микеланджело. Храмът дължи името си на папа Сикст IV, който поръчва възстановяване на старата Капела Магна. По негово поръчение между 1477 и 1480 г. художниците Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Доменико Гирландайо изрисуват по стените фрески с живота на Моисей и Христос. Работата приключва 1482 г. и на 15 август 1483 г. Сикст IV провежда първата литургия в обновения храм. Днес храмът се използва за конклави, а в наши дни е отворен и за туристи. Поради тясното пространство и изключително големия брой желаещи да я посетят, Сикстинската капела е винаги претъпкана с народ, а охраната бди зорко да не се правят снимки.
По-нататък маршрутът из Ватиканските музеи прави пълен кръг обратно към северния изход на папския град-държава, като преминава през поредица от галерии и коридори, събрали огромно богатство от ценни религиозни и научни артефакти.
Пищно украсени зали, препълнени с икони и статуи на видни папи и кардинали, се редуват с колекции от глобуси, географски карти, секстанти и други изследователски приспособления, останали от епохата на Ренесанса. И всичко това се къпе под лъчите на слънцето, които се процеждат през високите прозорци откъм градините на Белведере.
Входът към ватиканските архиви и библиотеката остава закрит за туристи.
Тук може да се разгледа и любопитна колекция от подаръци, направени на папите от местни и световни футболни отбори. Логично: футболът е другата религия на италианците освен католицизма.
След залетите от светлина и потънали в зеленина градини на Белведере, нашата тайфа се устремява към изхода на музеите надолу по вита стълба, изработена с изумителна математическа точност. Стъпалата са така разположени, че, гледайки отгоре, се създава зрителната измама, че вървиш по полегата рампа.
По предварителна информация някъде при Сикстинската капела има "таен" вход, който осигурява пряк достъп от Ватиканските музеи до вътрешността на базиликата Св. Петър. Сред туристическите наръчници битува мълва, че тя е достъпна само за организирани групи с гид, но и случайни посетители биха могли да се промъкнат с някоя група и да я използват. В суматохата при Сикстинската капела обаче на нас не се удаде да открием този проход, но и всяко зло за добро - така не пропуснахме останалата част от музейните галерии. Все пак пътят до площада Сан Пиетро не е кой знае колко дълъг - около петнайсетина минути покрай стените на Ватикана.
За площада и базиликата вече стана дума в предходната част.
Следва: Част IV - Стария град
Сикстинската капела, разбира се, е основната притегателна точка за туристите, но Стаите на Рафаело са не по-малко впечатляващи. За мен пък като маниак по географията, Галерията на Картите си остава гвоздеят на програмата. Предходното помещение преди нея е Залата с Килимите, на които майсторите-тъкачи са изобразили библейски сцени като Възкресение и Възнесение Христово.
Богато украсената Галерия на Картите е дълга цели 120 м и включва изложба на изкусно изработени топографски карти на цяла Италия и земите, притежавани от Църквата по времето на Папа Григорий XIII. Разположена е откъм западната страна на Двора Белведере.
Правят впечатление картите на големите италиански острови Сицилия и Сардиния, на столичната област Лацио със самия Рим, алпийската област Медиоланум, средноввековна Венеция с всичките й канали и др.
Сикстинската капела е епицентърът на Ватикана. Тя е мястото, където протича изборът на нов папа. Известна е с архитектурата си и с фреските, дело на известните ренесансови художници Микеланджело, Сандро Ботичели, Пиетро Перуджино, Пинтурикио, Доменико Гирландайо и др. Таванът с площ 1100 m2 е изрисуван от Микеланджело между 1508 и 1512 г. по поръчение на папа Юлий II и заедно със сцената Страшният съд (изрисувана между 1535 и 1541 г.) се смята за върха в творчеството на Микеланджело. Храмът дължи името си на папа Сикст IV, който поръчва възстановяване на старата Капела Магна. По негово поръчение между 1477 и 1480 г. художниците Пиетро Перуджино, Сандро Ботичели и Доменико Гирландайо изрисуват по стените фрески с живота на Моисей и Христос. Работата приключва 1482 г. и на 15 август 1483 г. Сикст IV провежда първата литургия в обновения храм. Днес храмът се използва за конклави, а в наши дни е отворен и за туристи. Поради тясното пространство и изключително големия брой желаещи да я посетят, Сикстинската капела е винаги претъпкана с народ, а охраната бди зорко да не се правят снимки.
По-нататък маршрутът из Ватиканските музеи прави пълен кръг обратно към северния изход на папския град-държава, като преминава през поредица от галерии и коридори, събрали огромно богатство от ценни религиозни и научни артефакти.
Пищно украсени зали, препълнени с икони и статуи на видни папи и кардинали, се редуват с колекции от глобуси, географски карти, секстанти и други изследователски приспособления, останали от епохата на Ренесанса. И всичко това се къпе под лъчите на слънцето, които се процеждат през високите прозорци откъм градините на Белведере.
Входът към ватиканските архиви и библиотеката остава закрит за туристи.
Тук може да се разгледа и любопитна колекция от подаръци, направени на папите от местни и световни футболни отбори. Логично: футболът е другата религия на италианците освен католицизма.
След залетите от светлина и потънали в зеленина градини на Белведере, нашата тайфа се устремява към изхода на музеите надолу по вита стълба, изработена с изумителна математическа точност. Стъпалата са така разположени, че, гледайки отгоре, се създава зрителната измама, че вървиш по полегата рампа.
По предварителна информация някъде при Сикстинската капела има "таен" вход, който осигурява пряк достъп от Ватиканските музеи до вътрешността на базиликата Св. Петър. Сред туристическите наръчници битува мълва, че тя е достъпна само за организирани групи с гид, но и случайни посетители биха могли да се промъкнат с някоя група и да я използват. В суматохата при Сикстинската капела обаче на нас не се удаде да открием този проход, но и всяко зло за добро - така не пропуснахме останалата част от музейните галерии. Все пак пътят до площада Сан Пиетро не е кой знае колко дълъг - около петнайсетина минути покрай стените на Ватикана.
За площада и базиликата вече стана дума в предходната част.
Следва: Част IV - Стария град
