Агресивното търпение - основната стратегия за спечелване на повече тенис мачове

[asthfghl]

На повечето нива в тениса ключът към спечелването на повече тенис мачове е да бъдеш разумен и да мислиш стратегически по време на играта.

За играчите, които искат да печелят повече мачове, тренировката трябва да е много повече от едно заучаване на някаква техника. Тя е и изграждане на стратегия, избор на тактика и намиране на подходящия психологически подход и нагласа за прилагането им. Може би най-подценяваният елемент от този вид подготовка е фазата, която условно можем да наречем „Агресивно търпение“.

Сигурно няма тенис аматьор, на който да не се е случвало да изпита разочарованието, когато просто се провалиш срещу равностоен играч, който очевидно има много подобно ниво на умения като твоето и технически способности, сходни с твоите. Би трябвало да сте поне равностойни и често да го побеждаваш, нали? Тогава защо по дяволите не се случва така?

Първата в списъка с най-вероятни причини е, че му подаряваш твърде много лесни точки, избираш грешните удари, опитваш се да удариш зрелищен уинър във възможно най-неподходящия момент, винаги търсиш най-добрата възможна топка... и в резултат от всичко това трупаш една непредизвикана грешка след друга - привидно безпричинно изкарваш топката в аут или пък я забиваш в мрежата отново и отново в състояние на необмислена агресия. Грешките се трупат, а ти започваш да изпитваш все по-силен и неконтролиран яд и накрая естествено губиш мача.

Нека сме наясно: агресията е необходима в тениса - да. Тя е от решаващо значение за победата - но премерената, използвана навреме агресия. С други думи, трябва да станеш по-търпелив в играта си. Озапти порива си да налагаш топката като хамалин, намали темпото, но все пак запази съзидателния, атакуващ характер на играта си. Тайната е в различната, по-осъзната форма на агресия. Да бъдеш хладнокръвен и спокоен, но и нападателен при всяка открила се възможност. Да държиш пръста готов на спусъка, но да не го натискаш постоянно. С други думи, да проявяваш "агресивно търпение".

Е, значи какво представлява агресивното търпение? По същество това е интелигентен, стратегически подход за спечелване на тенис мачове. Този подход е особено полезен срещу играчи на или над твоето ниво (т.е. това е чудесен начин да побеждаваш противници, които изглеждат по-добри от теб!)

Ефектът от агресивното търпение е да спре лошия подбор на удари и да сведе непредизвиканите грешки до минимум. Това е начин да контролираш атакуващите си инстинкти и да ги прилагаш по най-ефективния начин.

Но не става въпрос да бъдеш пасивен, или просто да блокираш топката и да поддържаш неутрален баланс в разиграването до безкрай, защото така рискуваш да вкараш играта в предпочитания от противника ритъм, той рано или късно ще се адаптира към играта ти и ще започне да доминира. Напротив, необходимо е поддържането на положително мислене, в смисъл съзидателно - да търсиш начини да държиш инициативата в свои ръце и да водиш играта в предпочитания от теб коловоз. Ти да избираш темпото, начина на разиграване, цялото настроение на мача, ако щеш. Това включва доверие в собствените ти умения и мислена самоподкрепа. Да направиш крачка назад, за да можеш после да сториш две напред. Става дума за това да бъдеш интелигентен и ефективен в играта си, фин и разумен. Да си наясно със силните си страни, да имаш доверие, че можеш да изпълниш любимите си удари - и да докараш нещата до положение, при което ще имаш възможност да ги използваш.

Всеки обича да удря красиви уинъри по правата, нали? Агресивното търпение съвсем не означава да ги премахнеш от играта си, а да създадеш предпоставките да се озовеш в правилната позиция, където да можеш да ги отиграеш - и това да стане в правилния момент.

Прилагане на агресивно търпение

Агресивното търпение е конкретна стратегия и затова практическите тактики за прилагането й разбира се ще варират от играч на играч, от гейм на гейм и дори от едно разиграване до следващото. Няма една точна рецепта за всички ситуации, но със сигурност има няколко типични сценария, които можем да разгледаме.

Ето няколко типични примера от практиката...

1) Разменяй повече удари в разиграването, но го прави с конкретна цел

Като основно правило за повечето играчи, около 80% от ударите трябва да преминават по диагонала. Така че не бързай да удариш зрелищния уинър. По-скоро трябва търпеливо да разиграваш по диагонала, като изпращаш топката най-общо казано натам, откъдето е дошла, като постепенно установяваш все повече контрол и фино маневрираш противника си все повече по ширината на корта, или пък го изтласкваш все по-дълбоко към дъното на корта, докато процентите започнат да натежават осезаемо в твоя полза и се озовеш в правилната позиция да удариш лелеяния завършващ удар - който на този етап вероятно вече трябва да е станал доста лесен за изпълнение и лишен от риск удар.

Ако са ти необходими няколко допълнителни удара във всяко разиграване, за да стигнеш до този момент, не се колебай да ги изпълниш. Ако печелиш 60% от точките, след като си изпълнил пет удара по време на разиграване, но само 50% от разиграванията с четири твои удара, тогава разумният избор е да изпълниш този допълнителен удар и да вдигнеш процентите в своя полза.

Търпеливата неутрална размяна за известно време също ти дава възможност да тестваш нивото на постоянство на противника си и да набележиш конкретни слабости в играта му. Дали изпитва затруднения с по-дълбоките топки? Може ли да отвърне на твои десет удара със свои десет, или играта му се разпада след седмия удар? Проявява ли склонност да губи търпение при дълги разигравания? Наблюдавай за такива сигнали и си изгради цялостна картина, след което ще е лесно да измислиш план на противодействие.

2) Старай се да изпълняваш "изграждащи" удари, вместо завършващи

Когато успешно си построил разиграването и смяташ, че наистина е настъпил моментът да приключиш точката, не е задължително да удариш някаква зрелищна бомба, която тотално да препарира противника. Всъщност изборът на удар със 70% от максималния ти капацитет, който би създал условия за лесно завършващо воле, може да се окаже по-печеливш, защото така свеждаш риска за себе си почти до нула.

3) Вдигни процента на вкаран първи сервис

Ако имаш лош ден при сервисите и те никак не влизат, не се страхувай да намалиш силата на първия сервис, може би добави малко повече топспин и вдигни процента на успеваемост за сметка на скоростта. Дори изпълнявай първия сервис като втори (кик-сервис). Има голяма психологическа полза от това просто да вкарваш голямата част от първите си сервиси, тъй като така вече няма да чувстваш психологическия натиск при втория сервис, който естествено трябва да влезе на всяка цена. И противникът ще е по-склонен да отвърне по-отбранително на първите ти сервиси, дори когато те вече са далеч под максималната скорост, на която си способен.

Важна забележка

НО... Имай предвид, че агресивното търпение не е някаква твърда тактическа формула, която трябва да следваш безропотно и във всяка ситуация.

Нуждаеш се от непредубедена преценка на това, което се случва в мача: да забележиш какво не е наред и да имаш търпението и самосъзнанието да се върнеш към простичката основа на играта, без излишно усложняване на техника и тактика - просто да си изградиш един по-ефективен подход към мача.

Ако имаш ден и всичко ти се получава, разбира се не е нужно да се притесняваш за агресивното търпение - в такъв момент си в "зоната", летиш на крилете на вдъхновението и си 100% сигурен в успеха си - дотолкова, че можеш да си позволиш да експериментираш, а самоувереността ти струи от теб и още повече обезсърчава противника. Но ако изпитваш проблеми в мача или ако си се изправил срещу очевидно по-талантлив съперник, подходът на агресивното търпение може да те измъкне от дълбока дупка и да ти даде най-добрия възможен шанс за победа.

Как да придобием нагласата за агресивно търпение?

Когато по време на игра всичко се обърка, отдели малко време да забавиш нещата, поеми дълбоко въздух няколко пъти и прекарай няколко секунди в размисъл. Паузата между геймовете е подходящ момент за такъв самоанализ. Задай си следните въпроси:

- В момента не се ли бия сам с всичките тези непредизвикани грешки, вместо противникът ми реално да ме надиграва с някакви особено добри изпълнения?
- Провалям ли се в задачата да си създавам възможности да използвам силните си страни? Наясно ли съм изобщо кои са силните ми оръжия в тази игра?
- В пълно неведение ли съм за слабостите на противника си?
- Подборът ми на удари куца ли?
- Предприемам ли неоправдано големи рискове, опитвам ли се да завърша разиграването твърде рано?
- Чувствам ли се объркан, в безизходица и имам ли усещането, че сякаш нещата се изплъзват от контрол?

Ако отговорът е "да" на някой или на повечето от тези въпроси, време е да направиш крачка назад, да се огледаш отстрани, да се довериш на изпитаните оръжия в играта си, за които си сигурен, че действат... и да заиграеш интелигентен тенис с по-малко риск, когато си под натиск, с постепенно надграждане на натиска, когато ти имаш инициативата, с избор на подходящия момент за атака и изобщо с повече мисъл - и така постепенно да си проправиш път обратно към победата.

Ето това е агресивното търпение!