![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСлед като прочетох втората книга на Лиу Цъсин от неговата трилогия "Земното минало" - "Тъмната гора", попаднах на следното възможно обяснение на парадокса на Ферми:
Хипотеза за тъмната гора - https://en.wikipedia.org/wiki/Dark_forest_hypothesis
Хипотезата за тъмната гора е идеята, че множество извънземни цивилизации вероятно съществуват във Вселената, но те си траят заради оправдана параноя. Тази хипотеза предполага, че всяка космическа цивилизация би гледала на всяка друга интелигентна форма на живот като на неизбежна заплаха и затова би се стремила да унищожи всеки зараждащ се живот, който дръзне да разкрие присъствието си. В резултат на това електромагнитният спектър би следвало да остане сравнително тих, без свидетелства за какъвто и да е интелигентен извънземен живот, все едно сме в "тъмна гора", пълна с въоръжени ловци, дебнещи из сенките на дърветата подобно на призраци.
Има и доста интересно видео на Kurzgesagt по тази тема (техните клипчета винаги са били страхотни) - https://www.youtube.com/watch?v=xAUJYP8tnRE
Със сигурност сте чували за известния Парадокс на Ферми: имайки предвид колко голяма е вероятността извънземен живот да съществува във Вселената (предвид необятността на космоса и факта, че нови екзопланети продължават да се появяват всеки ден, много от които са в обитаемите зони на техните звезди), естествено възниква въпросът защо все още никой не се е свързал с нас? Ако в космоса наистина има толкова много цивилизации, вероятно някои от тях на много по-напреднал етап на развитие от нас поради невъобразимата възраст на Вселената, със сигурност поне няколко от тях досега отдавна щяха да са изпратили съобщения или сонди и да са се опитали да установят контакт с нас, нали?
Възможните обяснения за този парадокс обикновено варират от оптимистични до откровено плашещи. От една страна, може да се окаже, че просто все още не сме търсили достатъчно дълго, нито пък сме имали достатъчно време да излъчим свои собствени проследими съобщения в посока, където евентуален получател би могъл да ги засече. Или може да се окаже, че извънземни цивилизации никога няма да стигнат до етап на развитие, на който да могат да осъществят контакт с други видове. Да не говорим и за способността на всяка достатъчно развита цивилизация чисто и просто да се самоунищожи по безброй ужасяващи начини, много преди да е достигнала до етап на развитие, който да позволи подобна междузвездна комуникация.
Както и да е, на единия екстремен край на страховитата скала на вероятностите попада хипотезата на Тъмната гора на автора Лиу Цъсин. Един от героите му твърди, че е присъщо на живота да се стреми да оцелее на всяка цена и просто няма никакъв начин да предугадим намеренията на другите извънземни видове спрямо такива като нас. Някои от тях може и да са добронамерени, други може да са враждебни, но никога не можем да знаем със сигурност, преди да сме установили контакт - а тогава вече може да е твърде късно. Дори ако животът от другата страна наистина не е враждебен, той все пак ще се стреми да се разширява в една Вселена с ограничени ресурси, което разбира се увеличава вероятността от конфликт с други подобни цивилизации в борба за тези ресурси.
Като се имат предвид тези фактори, предполага авторът, за всеки интелигентен живот остава най-безопасният възможен начин на действие: да унищожиш всички други форми на живот, преди те да са успели да направят същото с теб. Страшно е, но звучи правдоподобно.
Всъщност той си го казва направо: "Вселената е като тъмна гора. Всяка цивилизация е въоръжен ловец, който дебне между дърветата като призрак, леко отмества клоните, които препречват пътя му, и се опитва да пристъпва безшумно. Дори дишането му е внимателно. Ловецът трябва да внимава, защото навсякъде из гората има други спотаени ловци като него. Ако открие друг живот - друг ловец, бил той ангел или демон, крехко бебе или олюляващ се старец, ангел или полубог - има само едно нещо, което той може да направи: да открие огън и да ги елиминира".
И още: "В тази гора адът - това са другите хора. Над всички висне вечната заплаха, че всеки живот, който разкрива собственото си съществуване, ще бъде бързо унищожен. Това е картината на космическата цивилизация. Това е обяснението за парадокса на Ферми."
Имайте предвид, че това не означава, че ако досега не сме чули ни вест, ни кост от други цивилизации, това е защото всички те са били вече унищожени, добавя той. Просто ако дори един вид действа по горния начин, логично има смисъл всички останали също да си мълчат и да не обявяват съществуването си на всеослушание, защото рисковете от това са много по-големи от ползите от установяването на контакт.
Въпреки това има един фактор, който авторът разглежда по-обстойно: макар и унищожаването на другите, преди те да са сторили същото с вас, да е най-рационалният начин на действие, извънземните може да не го правят по чисто практически причини. Да кажем, че изпращате космическа фотилия от разрушители да атакува друга звездна система. Докато флотилията стигне дотам, тя ще остане на същото технологично ниво, на което е била в момента, в който сте я изпратили, докато цивилизацията, която атакувате, междувременно ще е напреднала с векове или дори хилядолетия. Така че има голяма вероятност в крайна сметка да сте пропилели всичкия този ресурс нахалост, защото атаката ви ще бъде отблъсната с лекота.
Оказва се, че най-рационалният начин на действие от гледна точка на повечето интелигентни цивилизации най-вероятно е просто да си седят там, където са, подобно на много други миролюбиви форми на живот, и всички упорито да се спотайват из сенките в Тъмната гора, треперейки от страх. А в момента ние сме като едно малко дете, което е седнало насред гората, напалило е огромен лагерен огън и вдига врява до небесата. Дали това е най-мъдрият начин на поведение?
Хипотеза за тъмната гора - https://en.wikipedia.org/wiki/Dark_forest_hypothesis
Хипотезата за тъмната гора е идеята, че множество извънземни цивилизации вероятно съществуват във Вселената, но те си траят заради оправдана параноя. Тази хипотеза предполага, че всяка космическа цивилизация би гледала на всяка друга интелигентна форма на живот като на неизбежна заплаха и затова би се стремила да унищожи всеки зараждащ се живот, който дръзне да разкрие присъствието си. В резултат на това електромагнитният спектър би следвало да остане сравнително тих, без свидетелства за какъвто и да е интелигентен извънземен живот, все едно сме в "тъмна гора", пълна с въоръжени ловци, дебнещи из сенките на дърветата подобно на призраци.
Има и доста интересно видео на Kurzgesagt по тази тема (техните клипчета винаги са били страхотни) - https://www.youtube.com/watch?v=xAUJYP8tnRE
Със сигурност сте чували за известния Парадокс на Ферми: имайки предвид колко голяма е вероятността извънземен живот да съществува във Вселената (предвид необятността на космоса и факта, че нови екзопланети продължават да се появяват всеки ден, много от които са в обитаемите зони на техните звезди), естествено възниква въпросът защо все още никой не се е свързал с нас? Ако в космоса наистина има толкова много цивилизации, вероятно някои от тях на много по-напреднал етап на развитие от нас поради невъобразимата възраст на Вселената, със сигурност поне няколко от тях досега отдавна щяха да са изпратили съобщения или сонди и да са се опитали да установят контакт с нас, нали?
Възможните обяснения за този парадокс обикновено варират от оптимистични до откровено плашещи. От една страна, може да се окаже, че просто все още не сме търсили достатъчно дълго, нито пък сме имали достатъчно време да излъчим свои собствени проследими съобщения в посока, където евентуален получател би могъл да ги засече. Или може да се окаже, че извънземни цивилизации никога няма да стигнат до етап на развитие, на който да могат да осъществят контакт с други видове. Да не говорим и за способността на всяка достатъчно развита цивилизация чисто и просто да се самоунищожи по безброй ужасяващи начини, много преди да е достигнала до етап на развитие, който да позволи подобна междузвездна комуникация.
Както и да е, на единия екстремен край на страховитата скала на вероятностите попада хипотезата на Тъмната гора на автора Лиу Цъсин. Един от героите му твърди, че е присъщо на живота да се стреми да оцелее на всяка цена и просто няма никакъв начин да предугадим намеренията на другите извънземни видове спрямо такива като нас. Някои от тях може и да са добронамерени, други може да са враждебни, но никога не можем да знаем със сигурност, преди да сме установили контакт - а тогава вече може да е твърде късно. Дори ако животът от другата страна наистина не е враждебен, той все пак ще се стреми да се разширява в една Вселена с ограничени ресурси, което разбира се увеличава вероятността от конфликт с други подобни цивилизации в борба за тези ресурси.
Като се имат предвид тези фактори, предполага авторът, за всеки интелигентен живот остава най-безопасният възможен начин на действие: да унищожиш всички други форми на живот, преди те да са успели да направят същото с теб. Страшно е, но звучи правдоподобно.
Всъщност той си го казва направо: "Вселената е като тъмна гора. Всяка цивилизация е въоръжен ловец, който дебне между дърветата като призрак, леко отмества клоните, които препречват пътя му, и се опитва да пристъпва безшумно. Дори дишането му е внимателно. Ловецът трябва да внимава, защото навсякъде из гората има други спотаени ловци като него. Ако открие друг живот - друг ловец, бил той ангел или демон, крехко бебе или олюляващ се старец, ангел или полубог - има само едно нещо, което той може да направи: да открие огън и да ги елиминира".
И още: "В тази гора адът - това са другите хора. Над всички висне вечната заплаха, че всеки живот, който разкрива собственото си съществуване, ще бъде бързо унищожен. Това е картината на космическата цивилизация. Това е обяснението за парадокса на Ферми."
Имайте предвид, че това не означава, че ако досега не сме чули ни вест, ни кост от други цивилизации, това е защото всички те са били вече унищожени, добавя той. Просто ако дори един вид действа по горния начин, логично има смисъл всички останали също да си мълчат и да не обявяват съществуването си на всеослушание, защото рисковете от това са много по-големи от ползите от установяването на контакт.
Въпреки това има един фактор, който авторът разглежда по-обстойно: макар и унищожаването на другите, преди те да са сторили същото с вас, да е най-рационалният начин на действие, извънземните може да не го правят по чисто практически причини. Да кажем, че изпращате космическа фотилия от разрушители да атакува друга звездна система. Докато флотилията стигне дотам, тя ще остане на същото технологично ниво, на което е била в момента, в който сте я изпратили, докато цивилизацията, която атакувате, междувременно ще е напреднала с векове или дори хилядолетия. Така че има голяма вероятност в крайна сметка да сте пропилели всичкия този ресурс нахалост, защото атаката ви ще бъде отблъсната с лекота.
Оказва се, че най-рационалният начин на действие от гледна точка на повечето интелигентни цивилизации най-вероятно е просто да си седят там, където са, подобно на много други миролюбиви форми на живот, и всички упорито да се спотайват из сенките в Тъмната гора, треперейки от страх. А в момента ние сме като едно малко дете, което е седнало насред гората, напалило е огромен лагерен огън и вдига врява до небесата. Дали това е най-мъдрият начин на поведение?
