![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдна стара каменна църква се появява като красиво привидение във водите на язовир Жребчево и след половин година изчезва. Шест месеца в годината до църквата не може да се стигне пеша, а единствено по вода, защото тя лежи под водите на язовира. Магията продължава вече половин век, откакто през 1962 г. църквата и къщите на някогашното село Запалня остават под новостроящия се язовир Жребчево. Популярната забележителност привлича все повече хора, a природата около самия язовир e много живописна и зареждаща, затова мястото е препоръчително за посещение - още повече, че е леснодостъпно с автомобил.
Под язовир Копринка лежат основите на три заличени села – Запалня, Жребчево и Долно Паничарево. Въпреки молбите и несъгласието на жителите им, селата са потопени, а жителите - разселени в околните населени места. Част от олтара на църквата е спасен в Копринка, а църковната камбана е преместена в Твърдица. Винаги, когато почине жител от някое от потопените села, камбаната бие в негова чест.
Пред нас е "Жребчево" - един от най-големите язовири в страната. 25 квадратни километра по поречието на Тунджа. Потопената църква се издига край самия бряг. Всъщност е построена на възвишение - така че да се вижда от цялата околност. Именно затова, при наводняването на района, храмът остава над водата.
Из руините са пръснати монети, икони, парчета керамика и какво ли още не. Някои находки вероятно са оставени от туристи. Други със сигурност помнят момента, когато през 70-те години на миналия век трите села - Запалня, "Жребчево" и Долно Паничерево безвъзвратно потъват под вода в името на новия голям язовир. Хората изоставят родните си къщи, цветните розови градини и се изселват из околните села и градове.
Всъщност църквата не е потопена целогодишно – през пролетта водите на язовира достигат почти до половината й, а в края на лятото водата се отдръпва напълно и тя е достъпна по сушата. На близко до църквата възвишение се намира старо гробище, до което е поставена паметна плоча за селото гласяща – Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.
Църквата е построена от тревненски майстори през 1895 г. на мястото на по-стар храм от 4-9 век. Наречена е на небесния покровител на българския народ св. Иван Рилски. Всеки от селото е помагал за построяването на храма – с труд, с материали и средства. Едни даряват земята си за изграждането на църквата, други помагат с работа, трети отиват да намерят човек за свещеник от съседно градче. Идва средата на 20-и век. Централната власт взима решение на това масто да построи язовир Жребчево, който да събира водите на р. Тунджа. За целта трябва да потопи под водите му съществуващите три села Жребчево, Запалня и Долно Паничарево. В началото местните хора не вярват на ушите си, после недоумяват, но въпреки молбите и протестите им, трите села са потопени, а жителите им – изселени в близките населени места. Разрешават им сами да си разрушат къщите и да пренесат тухлите, за да си построят къщи в съседните села.
При всяко пролетно пълноводие потопеният храм на село Запалня е впечатляваща атракция. По бреговете на язовира се тълпят туристи и фотографи. Някои търсят нещо повече, в опит да усетят специалната енергия на това място. Човек изпитва респект, уважение пред това, което са направили хората преди много години със собствени средства. Неподвластна на годините и метеорологичните условия, тя е там, само на 50 метра от брега на язовира. Потопената църква “Свети Иван Рилски” в изчезналото завинаги село Запалня.
Край.
Под язовир Копринка лежат основите на три заличени села – Запалня, Жребчево и Долно Паничарево. Въпреки молбите и несъгласието на жителите им, селата са потопени, а жителите - разселени в околните населени места. Част от олтара на църквата е спасен в Копринка, а църковната камбана е преместена в Твърдица. Винаги, когато почине жител от някое от потопените села, камбаната бие в негова чест.
Пред нас е "Жребчево" - един от най-големите язовири в страната. 25 квадратни километра по поречието на Тунджа. Потопената църква се издига край самия бряг. Всъщност е построена на възвишение - така че да се вижда от цялата околност. Именно затова, при наводняването на района, храмът остава над водата.
Из руините са пръснати монети, икони, парчета керамика и какво ли още не. Някои находки вероятно са оставени от туристи. Други със сигурност помнят момента, когато през 70-те години на миналия век трите села - Запалня, "Жребчево" и Долно Паничерево безвъзвратно потъват под вода в името на новия голям язовир. Хората изоставят родните си къщи, цветните розови градини и се изселват из околните села и градове.
Всъщност църквата не е потопена целогодишно – през пролетта водите на язовира достигат почти до половината й, а в края на лятото водата се отдръпва напълно и тя е достъпна по сушата. На близко до църквата възвишение се намира старо гробище, до което е поставена паметна плоча за селото гласяща – Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г.
Църквата е построена от тревненски майстори през 1895 г. на мястото на по-стар храм от 4-9 век. Наречена е на небесния покровител на българския народ св. Иван Рилски. Всеки от селото е помагал за построяването на храма – с труд, с материали и средства. Едни даряват земята си за изграждането на църквата, други помагат с работа, трети отиват да намерят човек за свещеник от съседно градче. Идва средата на 20-и век. Централната власт взима решение на това масто да построи язовир Жребчево, който да събира водите на р. Тунджа. За целта трябва да потопи под водите му съществуващите три села Жребчево, Запалня и Долно Паничарево. В началото местните хора не вярват на ушите си, после недоумяват, но въпреки молбите и протестите им, трите села са потопени, а жителите им – изселени в близките населени места. Разрешават им сами да си разрушат къщите и да пренесат тухлите, за да си построят къщи в съседните села.
При всяко пролетно пълноводие потопеният храм на село Запалня е впечатляваща атракция. По бреговете на язовира се тълпят туристи и фотографи. Някои търсят нещо повече, в опит да усетят специалната енергия на това място. Човек изпитва респект, уважение пред това, което са направили хората преди много години със собствени средства. Неподвластна на годините и метеорологичните условия, тя е там, само на 50 метра от брега на язовира. Потопената църква “Свети Иван Рилски” в изчезналото завинаги село Запалня.
Край.
