![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАко случайно или пък нарочно минавате прохода Котел-Омуртаг (някога известен като „Демир Капия“), то непременно се отбийте в Котел. Има какво да се види в малкото планинско градче. Тук може да видите едни от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане. Освен неповторима възрожденска архитектура, Котел дава на българския народ цяла плеяда от забележителни личности, записали собствените си имена със златни букви в родната история. Георги Стойков Раковски, Георги Мамарчев, Неофит Бозвели, Васил Берон, д-р Петър Берон, Софроний Врачански са само част от титаните на българския възрожденски дух, служили на отечеството с пушка или перо.
Една от забележителностите на гр. Котел е експозицията "Котленски възрожденци", която се помещава в сградата на Пантеона на Георги Стойков Раковски. Открита е през 1981г по случай честването на 1300 години от създаването на България и е разположена в 4 зали – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Представени са уникални експонати, които разкриват книжовната и просветителската дейност на котленските възрожденци.
В зала „Революционери” на експозицията „Котленски възрожденци” се проследява жизненият път на Раковски, неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и председател на легията в Белград. Един от най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение”. Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие и колекция от оръжие от Руско-турската освободителна война. В основната зала е експониран мраморният саркофаг на Г. С. Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите „Свобода или смърт” и копие от сабята на революционера.
Г.С.Раковски, Патриархът на българското националноосвободително движение, е роден в Котел през 1821г. Бащата на организираното българско националноосвободително движение разработва общо 3 плана за освобождението на България, като третият е истинският апогей на неговата организационна мисъл. Именно в този план се поставят идейните основи на новия облик на нашето националноосвободително движение и се защитава идеята, че за да се освободим, трябва да разчитаме на собствените си сили, а не на Русия или на останалите балкански народи. За съжаление на 9 октомври 1867г, само 10 месеца след като е съставил Третия си план за освобождението на България, той напуска този свят, покосен от туберкулоза. Така завинаги си отива не само първият идеолог, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение, но и един голям политик, дипломат, публицист, поет, писател, историк и етнограф. Днес паметникът му се намира на централния площад в родния му град - "Възраждане".
"Св. Св. Петър и Павел" е църква, построена е през 1836г на мястото на по-стара църква. Строител е бил майстор Димитър Сергьов, като конструкцията е била дървена и е имало стар иконостас. В пожара, обхванал целия град през 1894г, църквата е изгоряла. Сградата е възстановена през 1898г от габровския майстор-строител Христо Трънков, който я разширил и добавил нови архитектурни елементи. Иконостасът е изработен в началото на ХХв. Храмът е обновен по програма "Красива България".
Галата е малък централен квартал. Необходимо ви е не повече от половин час да го разгледате. Улица Шипка и улица Бенева са двете основни улици на стария град.
Този квартал дава представа за това как са изглеждали типичните котленски възрожденски къщи. Построени са изцяло от камък и дърво, с големи стрехи и дворове.
"Галатанското училище" е архитектурен паметник от 1869г и представлява двуетажна къща, която по време на Възраждането е била център на просветната дейност. Намира се в стария квартал на гр. Котел – Галата. "Галатанското училище" е единствената обществена сграда, оцеляла след пожара от 1894г и в нея през 1992г е уредена експозиция от прочутите котленски килими, които запознават с изкуство на котленските майсторки-тъкачки.
Килимарството в Котел има дълбоки исторически корени. Стъпвайки на българската традиция в домашното тъкачество, майсторките от Котел интерпретират по свой начин своя усет към живота и заобикалящия ги свят. Така възниква автентичната котленска килимотъкаческа школа. В онези далечни времена под сръчните ръце на килимарките се нижат ред по ред прекрасни геометрични орнаменти, цветя, животински и човешки фигури. Така през вековете се утвърждават няколко класически килимени образци: "Фучилата", "Огърлиците", "Динените кори", "Къдрявите звезди", "Таблите", "Паркетът" и др.
Кьорпеевата къща и открита за посещение през 1960г. В нея могат да бъдат видени голям брой предмети, свързани с бита, културата и изкуството през ХVІІІ и ХІХв. Тази експозиция представя националното ни самобитно присъствие и традициите, предавани от поколение на поколение. Празничните костюми и красивите народни тъкани са доказателство за умението на котленката да твори красота, да възпитава с хармонията от цветове и мотиви. Богатото етнографско наследство тук включва и характерните за котленския край народни обичаи, особената пластика в украсата на обредните хлябове, бисерите от словесния и музикално-певчески фолклор.
На 17 юли 1280г, в Старопланинския Котленски проход, при крепостта Диавена, българският цар Ивайло разбива 10 хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог. Посветеният на това събитие паметник, известен още като "Каменната стража", се намира на около 5км на югоизток от градчето.
Следва: (3) Медвен.
Една от забележителностите на гр. Котел е експозицията "Котленски възрожденци", която се помещава в сградата на Пантеона на Георги Стойков Раковски. Открита е през 1981г по случай честването на 1300 години от създаването на България и е разположена в 4 зали – Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Представени са уникални експонати, които разкриват книжовната и просветителската дейност на котленските възрожденци.
В зала „Революционери” на експозицията „Котленски възрожденци” се проследява жизненият път на Раковски, неговата публицистична и революционна дейност. Снимки, документи и факсимилета отразяват дейността му като народен войвода и председател на легията в Белград. Един от най-интересните експонати е бронзовата скулптура „Възкресение”. Интерес представляват ковчежето, в което са пренесени костите на Раковски, личният дневник на великия българин, личното му оръжие и колекция от оръжие от Руско-турската освободителна война. В основната зала е експониран мраморният саркофаг на Г. С. Раковски. Върху него са поставени бронзово знаме с думите „Свобода или смърт” и копие от сабята на революционера.
Г.С.Раковски, Патриархът на българското националноосвободително движение, е роден в Котел през 1821г. Бащата на организираното българско националноосвободително движение разработва общо 3 плана за освобождението на България, като третият е истинският апогей на неговата организационна мисъл. Именно в този план се поставят идейните основи на новия облик на нашето националноосвободително движение и се защитава идеята, че за да се освободим, трябва да разчитаме на собствените си сили, а не на Русия или на останалите балкански народи. За съжаление на 9 октомври 1867г, само 10 месеца след като е съставил Третия си план за освобождението на България, той напуска този свят, покосен от туберкулоза. Така завинаги си отива не само първият идеолог, организатор и ръководител на българското националноосвободително движение, но и един голям политик, дипломат, публицист, поет, писател, историк и етнограф. Днес паметникът му се намира на централния площад в родния му град - "Възраждане".
"Св. Св. Петър и Павел" е църква, построена е през 1836г на мястото на по-стара църква. Строител е бил майстор Димитър Сергьов, като конструкцията е била дървена и е имало стар иконостас. В пожара, обхванал целия град през 1894г, църквата е изгоряла. Сградата е възстановена през 1898г от габровския майстор-строител Христо Трънков, който я разширил и добавил нови архитектурни елементи. Иконостасът е изработен в началото на ХХв. Храмът е обновен по програма "Красива България".
Галата е малък централен квартал. Необходимо ви е не повече от половин час да го разгледате. Улица Шипка и улица Бенева са двете основни улици на стария град.
Този квартал дава представа за това как са изглеждали типичните котленски възрожденски къщи. Построени са изцяло от камък и дърво, с големи стрехи и дворове.
"Галатанското училище" е архитектурен паметник от 1869г и представлява двуетажна къща, която по време на Възраждането е била център на просветната дейност. Намира се в стария квартал на гр. Котел – Галата. "Галатанското училище" е единствената обществена сграда, оцеляла след пожара от 1894г и в нея през 1992г е уредена експозиция от прочутите котленски килими, които запознават с изкуство на котленските майсторки-тъкачки.
Килимарството в Котел има дълбоки исторически корени. Стъпвайки на българската традиция в домашното тъкачество, майсторките от Котел интерпретират по свой начин своя усет към живота и заобикалящия ги свят. Така възниква автентичната котленска килимотъкаческа школа. В онези далечни времена под сръчните ръце на килимарките се нижат ред по ред прекрасни геометрични орнаменти, цветя, животински и човешки фигури. Така през вековете се утвърждават няколко класически килимени образци: "Фучилата", "Огърлиците", "Динените кори", "Къдрявите звезди", "Таблите", "Паркетът" и др.
Кьорпеевата къща и открита за посещение през 1960г. В нея могат да бъдат видени голям брой предмети, свързани с бита, културата и изкуството през ХVІІІ и ХІХв. Тази експозиция представя националното ни самобитно присъствие и традициите, предавани от поколение на поколение. Празничните костюми и красивите народни тъкани са доказателство за умението на котленката да твори красота, да възпитава с хармонията от цветове и мотиви. Богатото етнографско наследство тук включва и характерните за котленския край народни обичаи, особената пластика в украсата на обредните хлябове, бисерите от словесния и музикално-певчески фолклор.
На 17 юли 1280г, в Старопланинския Котленски проход, при крепостта Диавена, българският цар Ивайло разбива 10 хилядна византийска армия на император Михаил VIII Палеолог. Посветеният на това събитие паметник, известен още като "Каменната стража", се намира на около 5км на югоизток от градчето.
Следва: (3) Медвен.
