![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдна от най-ценните територии в България се намира само на 40 км от София. Уникалното съчетание от влажни зони и карстови хълмове е дом на редки растителни и животински видове. Подобно на повечето влажни зони в България Драгоманското блато е било унищожено през 50-те години на XX век, за да се използва земята за земеделски нужди. След 1990 г. отводнителните мероприятия спират и блатото постепенно се възстановява до предишния си облик.
Днес то е най-важното местообитание на водолюбиви птици в Софийско. Възстановяването, опазването и популяризирането на природната територия се дължи до голяма степен на работата на фондация Балкани от 1996 г. насам.
Драгоманското блато лежи на дъното на безотточна котловина, намираща се на около 1 км североизточно от гр. Драгоман (вдясно от пътя Драгоман – с. Голямо Малово). Надморската височина на блатото е 701 м и при пролетното пълноводие заема територия от около 400 ха. На север от него се издига стръмното варовиково възвишение Чепън, а на юг са полегатите склонове на хълма Три уши.
Преди блатото се намира посетителският център „Драгоманско блато”. Центърът разполага със зала за презентации на площ от 100 кв. м, в него е разположена и единствената в България експозиция за влажните зони. Посетителите на център „Драгоманско блато” могат да се запознаят с историята на местността чрез електронен интерактивен модул. Това е първият и единствен специализиран център около София, предназначен за срещи, уроци, лекции и семинари на ученици и природозащитници. За учениците има разработена специална образователна програма, която по интересен и любопитен начин представя влажните зони в България. В центъра се продават допълнителни информационни материали и сувенири.
Днес Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в България. Пъстрата мозайка от съобщества на езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и открити водни площи не само оформят естетически красивия пейзаж на котловината, но и създават разнообразни местообитания за редица редки и защитени от Европейското законодателство видове.
В блатото има специално направени дървени пътеки, по които посетителите могат да се разходят и да наблюдават живота в района. Тук има изградена и наблюдателна кула, от която се разкрива прекрасна панорама на цялата местност. Сред тръстиките има укрития, откъдето животните в блатото могат да бъдат снимани.
Непосредствената близост на блатото до Чепън планина предлага възможности за пешеходен туризъм. Варовиковата Чепън планина e с най-висок връх Петровски кръст (1206 м) и в нея се срещат редица редки и ендемични растения, като урумово лале (Tulipa urumoffii), сръбско звънче (Edraianthus serbicus) и др.
Маркираният маршрут за пешеходен преход по Чепън планина преминава през разнообразните местообитания на планината. Дължината му е 13 км, с продължителност около 5-6 часа и средна трудност.
Екопътека „Чепън планина“ е сравнително лесна и не много дълга екопътека, която започва от град Драгоман и се изкачва до Поповски връх. Началото на пътеката е в края на самия град в посока село Летница – малко преди табелата за изход от град Драгоман има отбивка вдясно. Тук има място, където може да оставите колата си (ако сте дошли с кола).
След своеобразния паркинг хващате лявото разклонение на черния път. След минута-две ще стигнете до същинското начало на пътеката – тук има и табела, която дава информация за планината, както и за растенията и животните, които се срещат в нея. Оттук нататък следва постепенно изкачване по черния път, който се вие нагоре. На няколко места има разклонения, но не е важно кое от тях ще хванете, тъй като скоро те се срещат отново. Маркировка няма, но не е и нужна. Като цяло самото изкачване е сравнително полегато и лесно – екопътеката е перфектна за лежерна разходка, подходяща е и за деца. Имайте предвид обаче, че е изцяло на открито и лятото със сигурност става много горещо. Не забравяйте да си вземете и вода – по пътя няма чешми.
Характерни за високите части на планината са степните растения. 6 балкански и 5 български ендемита са ясно доказателство за природозащитното и флористичното значение на тази територия. Стръмните отвеси, скалните козирки, дупките и пещерите са дом на богато разнообразие от скалолюбиви видове животни. Върху варовиковите зъбери гнездят и съжителстват агресивни хищници като бухала и белоопашатия мишелов. През деня пещерните дупки са прохладни жилища на прилепите, които използват нощта, за да се нахранят над спокойните води на Драгоманското блато. Комплексът на Драгоманското блато и Чепън планина е едно от последните убежища на застрашени от изчезване видове.
От най-долната точка до върха отнема около час-час и половина, в зависимост дали спирате да почивате по пътя. Ако сте с деца, разбира се вероятно ще отнеме повече. Точно преди върха има изграден параклис. Горе на самия връх пък има оброчен кръст и светилище на Сабазий. Открива се гледка към околните планини, а в долината се вижда и Драгоманското блато.
От тук може да се продължи нататък по билото и да се слезе от другата страна, с което да се направи кръгов маршрут. Не сме пробвали колко време отнема – ние решихме да се върнем по същия път, по който дойдохме.
На върха на планината – на Петровски кръст преди векове е имало тракийско оброчище. Гледката от върха на планината е величествена, навсякъде се простират огромни горски масиви. Преди много години този връх е бил определен за изграждане на телевизионна кула, но след това проектът е бил отменен, тъй като на върха нямало сигнал.
От върха на планината туристическа пътека води до село Големо Малово, както и в село Мало Малово, където има манастир Свети Никола. Заради камъните по планина Чепън и околността едно време този район е бил известен като Гладното поле, тъй като почвата не е била от най-плодородните. Местността е известна като едно от най-студените места в България.
Следва: част 5, Сливница и Гургулят.
Днес то е най-важното местообитание на водолюбиви птици в Софийско. Възстановяването, опазването и популяризирането на природната територия се дължи до голяма степен на работата на фондация Балкани от 1996 г. насам.
Драгоманското блато лежи на дъното на безотточна котловина, намираща се на около 1 км североизточно от гр. Драгоман (вдясно от пътя Драгоман – с. Голямо Малово). Надморската височина на блатото е 701 м и при пролетното пълноводие заема територия от около 400 ха. На север от него се издига стръмното варовиково възвишение Чепън, а на юг са полегатите склонове на хълма Три уши.
Преди блатото се намира посетителският център „Драгоманско блато”. Центърът разполага със зала за презентации на площ от 100 кв. м, в него е разположена и единствената в България експозиция за влажните зони. Посетителите на център „Драгоманско блато” могат да се запознаят с историята на местността чрез електронен интерактивен модул. Това е първият и единствен специализиран център около София, предназначен за срещи, уроци, лекции и семинари на ученици и природозащитници. За учениците има разработена специална образователна програма, която по интересен и любопитен начин представя влажните зони в България. В центъра се продават допълнителни информационни материали и сувенири.
Днес Драгоманското блато е най-голямата естествена карстова влажна зона в България. Пъстрата мозайка от съобщества на езерен камъш, острици, теснолист и широколист папур и открити водни площи не само оформят естетически красивия пейзаж на котловината, но и създават разнообразни местообитания за редица редки и защитени от Европейското законодателство видове.
В блатото има специално направени дървени пътеки, по които посетителите могат да се разходят и да наблюдават живота в района. Тук има изградена и наблюдателна кула, от която се разкрива прекрасна панорама на цялата местност. Сред тръстиките има укрития, откъдето животните в блатото могат да бъдат снимани.
Непосредствената близост на блатото до Чепън планина предлага възможности за пешеходен туризъм. Варовиковата Чепън планина e с най-висок връх Петровски кръст (1206 м) и в нея се срещат редица редки и ендемични растения, като урумово лале (Tulipa urumoffii), сръбско звънче (Edraianthus serbicus) и др.
Маркираният маршрут за пешеходен преход по Чепън планина преминава през разнообразните местообитания на планината. Дължината му е 13 км, с продължителност около 5-6 часа и средна трудност.
Екопътека „Чепън планина“ е сравнително лесна и не много дълга екопътека, която започва от град Драгоман и се изкачва до Поповски връх. Началото на пътеката е в края на самия град в посока село Летница – малко преди табелата за изход от град Драгоман има отбивка вдясно. Тук има място, където може да оставите колата си (ако сте дошли с кола).
След своеобразния паркинг хващате лявото разклонение на черния път. След минута-две ще стигнете до същинското начало на пътеката – тук има и табела, която дава информация за планината, както и за растенията и животните, които се срещат в нея. Оттук нататък следва постепенно изкачване по черния път, който се вие нагоре. На няколко места има разклонения, но не е важно кое от тях ще хванете, тъй като скоро те се срещат отново. Маркировка няма, но не е и нужна. Като цяло самото изкачване е сравнително полегато и лесно – екопътеката е перфектна за лежерна разходка, подходяща е и за деца. Имайте предвид обаче, че е изцяло на открито и лятото със сигурност става много горещо. Не забравяйте да си вземете и вода – по пътя няма чешми.
Характерни за високите части на планината са степните растения. 6 балкански и 5 български ендемита са ясно доказателство за природозащитното и флористичното значение на тази територия. Стръмните отвеси, скалните козирки, дупките и пещерите са дом на богато разнообразие от скалолюбиви видове животни. Върху варовиковите зъбери гнездят и съжителстват агресивни хищници като бухала и белоопашатия мишелов. През деня пещерните дупки са прохладни жилища на прилепите, които използват нощта, за да се нахранят над спокойните води на Драгоманското блато. Комплексът на Драгоманското блато и Чепън планина е едно от последните убежища на застрашени от изчезване видове.
От най-долната точка до върха отнема около час-час и половина, в зависимост дали спирате да почивате по пътя. Ако сте с деца, разбира се вероятно ще отнеме повече. Точно преди върха има изграден параклис. Горе на самия връх пък има оброчен кръст и светилище на Сабазий. Открива се гледка към околните планини, а в долината се вижда и Драгоманското блато.
От тук може да се продължи нататък по билото и да се слезе от другата страна, с което да се направи кръгов маршрут. Не сме пробвали колко време отнема – ние решихме да се върнем по същия път, по който дойдохме.
На върха на планината – на Петровски кръст преди векове е имало тракийско оброчище. Гледката от върха на планината е величествена, навсякъде се простират огромни горски масиви. Преди много години този връх е бил определен за изграждане на телевизионна кула, но след това проектът е бил отменен, тъй като на върха нямало сигнал.
От върха на планината туристическа пътека води до село Големо Малово, както и в село Мало Малово, където има манастир Свети Никола. Заради камъните по планина Чепън и околността едно време този район е бил известен като Гладното поле, тъй като почвата не е била от най-плодородните. Местността е известна като едно от най-студените места в България.
Следва: част 5, Сливница и Гургулят.
