![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlБукоровският манастир Св.Георги близо до село Разбоище и недалеч от Годеч е любопитно място, много подходящо за кратка неделна разходка. Намира се на по-малко от час път с кола от София. Той е уникален заради петте си църкви, залепени една за друга. Действаща е само първата църква – Св.Георги, носеща името на манастира.
Манастирът се намира близо до село Разбоище. От София трябва да се тръгне по пътя за Годеч. В самото градче Годеч се поема по пътя за Драгоман. Отбивката е вляво от главния път – има добре отличима указателна табелка.
Преди „Демокрацията“ манастирът е бил занемарен. През 1994 г. е започнало неговото възстановяване, благодарение на различни дарители. Най-големият от тях по думите на човека, стопанисващ манастира, е Венцислав Стефанов, президентът на ФК „Славия“.
В днешни дни стопанинът на манастира често урежда детски лагери, по време на които малчуганите се занимават с разнообразни творчески дейности.
В землището на Букоровския манастир е намерен най-старият календар в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката".
Само на 5км оттук е и живописнияр Разбоишки манастир с църква, сгушена в скалите на дефилето на река Нишава.
Късата разходка до Разбоишкия манастир „Въведение Богородично“ със скалната църква е една малка магия. Долината на река Нишава го прегръща и го кара да изглежда сякаш изваден от приказка.
Започваме нашата разходка до Разбоишкия манастир от изхода на село Разбоище по черен път, който започва да се вие плавно надолу. Има табела в началото. След 5-10 минутки сме на първия и единствен разклон по маршрута. Пътят се разклонява и единият ръкав продължава вляво в гората, а другият тръгва надолу по периферията ѝ. Ние сме по десния надолу. За кратко се превръща в хубава горска пътека, преди да излезем над долината на река Нишава. Тук вече сме замаяни. Гледката пред нас ни оставя без думи. Разбоишкият манастир лежи на обширна зелена ливада, а над него е прословутата скална църква „Въведение Богородично“. Цялата долина е обвита от възвишения и скали, между които се провират река Нишава и железопътната линия към въгледобивната мина „Станянци“. Спокойно можем да поседнем, защото това е чудесна спирка по нашия маршрут.
Известно е, че през Средновековието пещерите в района са били обитавани от монаси-отшелници. Някои автори смятат, че светата обител като скален манастирски комплекс възниква още по времето на Първото българско царство, а други – по време на Втората българска държава. Твърди се, че в тукашните пещери Свети Сава е прекарал 40 дни в пост и молитва на път към мисията му в Йерусалим, за която се знае, че се е състояла в периода 1232–1235 г.
Знае се, че манастирът дълго време се е наричал Куржиловски по името на близкото село Куржиловци, което било опожарено от башибозушки отряд през 16-ти век. По време на турското робство манастирът бил опустошаван няколко пъти. При едно от нападенията монасите били изклани, само един се спасил, който по-късно възстановил манастира. При едно от възстановяванията сградите били преместени от левия на десния бряг на река Нишава, където са и днес. Така църквичката останала извън оградата на манастира.
Към 1860 г. светата обител е опожарена за сетен път, а година по-късно е била възстановена от Йовчо, роднина на Филип Тотю. В годините след това в манастира е бил произвеждан барут за оръжието на български четници, които често са се приютявали тук. В светата обител са пребивавали Левски и отец Матей Преображенски Миткалото.
Пътеката слиза надолу по скалистия склон и скоро се озоваваме на ж.п. линията. Тръгваме наляво по нея за кратко, докато не видим вляво входа на Разбоишкия манастир. Минаваме през него, за да достигнем до хубави ливади с изградени маси за пикник. Там има и мост над река Нишава. От другата му страна се изкачваме до скалната църква, под която дори има една малка пещера бонус. Разглеждаме я, палим свещичка и завършваме нашата разходка на масите за пикник.
Някои смятат, че църквата в скалите и първите манастирски сгради са построени през 14-ти век по времето на цар Иван Александър, като манастирът тогава е бил част от Софийската Мала Света гора. Повод за това дават останките от стари стенописи в църквата. С построяването на църквата е свързана легенда, която има няколко варианта. Първоначално монасите решили да построят църквата долу под скалите, но всичко, що строели денем, нощем се събаряло. Една вечер самата Богородица се явила на един от монасите и му заръчала да построят църквата в голямата ниша горе в скалите, където са се молели и преди. Така и направили.
За жалост, в резултат на ремонт на скалната църква, старите стенописи били покрити с мазилка. Сега на места могат да се видят част от тях. В началото на 20-ти век манастирът запустява. В края на 50-те години на 20-ти век в светата обител се заселват три монахини и животът в него постепенно се завръща. През 2007г. умира последната от тези монахини и оттогава за него се грижат жители от съседните села. Сега манастирът си има игумен.
Следва: част 3, Чепърлянски и Годечки манастир.
Манастирът се намира близо до село Разбоище. От София трябва да се тръгне по пътя за Годеч. В самото градче Годеч се поема по пътя за Драгоман. Отбивката е вляво от главния път – има добре отличима указателна табелка.
Преди „Демокрацията“ манастирът е бил занемарен. През 1994 г. е започнало неговото възстановяване, благодарение на различни дарители. Най-големият от тях по думите на човека, стопанисващ манастира, е Венцислав Стефанов, президентът на ФК „Славия“.
В днешни дни стопанинът на манастира често урежда детски лагери, по време на които малчуганите се занимават с разнообразни творчески дейности.
В землището на Букоровския манастир е намерен най-старият календар в Европа. Бил под формата на костенурка и днес се пази в музей. Пред църквата има стари кръстове, на които са изписани имена на светци. Запазен е и камъкът, върху който е намерена "костенурката".
Само на 5км оттук е и живописнияр Разбоишки манастир с църква, сгушена в скалите на дефилето на река Нишава.
Късата разходка до Разбоишкия манастир „Въведение Богородично“ със скалната църква е една малка магия. Долината на река Нишава го прегръща и го кара да изглежда сякаш изваден от приказка.
Започваме нашата разходка до Разбоишкия манастир от изхода на село Разбоище по черен път, който започва да се вие плавно надолу. Има табела в началото. След 5-10 минутки сме на първия и единствен разклон по маршрута. Пътят се разклонява и единият ръкав продължава вляво в гората, а другият тръгва надолу по периферията ѝ. Ние сме по десния надолу. За кратко се превръща в хубава горска пътека, преди да излезем над долината на река Нишава. Тук вече сме замаяни. Гледката пред нас ни оставя без думи. Разбоишкият манастир лежи на обширна зелена ливада, а над него е прословутата скална църква „Въведение Богородично“. Цялата долина е обвита от възвишения и скали, между които се провират река Нишава и железопътната линия към въгледобивната мина „Станянци“. Спокойно можем да поседнем, защото това е чудесна спирка по нашия маршрут.
Известно е, че през Средновековието пещерите в района са били обитавани от монаси-отшелници. Някои автори смятат, че светата обител като скален манастирски комплекс възниква още по времето на Първото българско царство, а други – по време на Втората българска държава. Твърди се, че в тукашните пещери Свети Сава е прекарал 40 дни в пост и молитва на път към мисията му в Йерусалим, за която се знае, че се е състояла в периода 1232–1235 г.
Знае се, че манастирът дълго време се е наричал Куржиловски по името на близкото село Куржиловци, което било опожарено от башибозушки отряд през 16-ти век. По време на турското робство манастирът бил опустошаван няколко пъти. При едно от нападенията монасите били изклани, само един се спасил, който по-късно възстановил манастира. При едно от възстановяванията сградите били преместени от левия на десния бряг на река Нишава, където са и днес. Така църквичката останала извън оградата на манастира.
Към 1860 г. светата обител е опожарена за сетен път, а година по-късно е била възстановена от Йовчо, роднина на Филип Тотю. В годините след това в манастира е бил произвеждан барут за оръжието на български четници, които често са се приютявали тук. В светата обител са пребивавали Левски и отец Матей Преображенски Миткалото.
Пътеката слиза надолу по скалистия склон и скоро се озоваваме на ж.п. линията. Тръгваме наляво по нея за кратко, докато не видим вляво входа на Разбоишкия манастир. Минаваме през него, за да достигнем до хубави ливади с изградени маси за пикник. Там има и мост над река Нишава. От другата му страна се изкачваме до скалната църква, под която дори има една малка пещера бонус. Разглеждаме я, палим свещичка и завършваме нашата разходка на масите за пикник.
Някои смятат, че църквата в скалите и първите манастирски сгради са построени през 14-ти век по времето на цар Иван Александър, като манастирът тогава е бил част от Софийската Мала Света гора. Повод за това дават останките от стари стенописи в църквата. С построяването на църквата е свързана легенда, която има няколко варианта. Първоначално монасите решили да построят църквата долу под скалите, но всичко, що строели денем, нощем се събаряло. Една вечер самата Богородица се явила на един от монасите и му заръчала да построят църквата в голямата ниша горе в скалите, където са се молели и преди. Така и направили.
За жалост, в резултат на ремонт на скалната църква, старите стенописи били покрити с мазилка. Сега на места могат да се видят част от тях. В началото на 20-ти век манастирът запустява. В края на 50-те години на 20-ти век в светата обител се заселват три монахини и животът в него постепенно се завръща. През 2007г. умира последната от тези монахини и оттогава за него се грижат жители от съседните села. Сега манастирът си има игумен.
Следва: част 3, Чепърлянски и Годечки манастир.
