![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlИма места, където намесата на човек над природата не се натрапва, а е екзотична и приветлива. И ето, че отново попадаме на точно такова място. Ждрелото на р. Ябланица се намира в Трънско, близо до сръбската граница. Изходен път е с. Банкя (Трънска Банкя). Екопътеката до ждрелото и в него е част от Трънската екопътека.
До с. Банкя се стига по отклонение на север от пътя Брезник - Трън. Ако сте с кола, може да я паркирате до цеха за бутилиране на минерална вода в началото на селото. Пътеката започва от тясна стръмна уличка между цеха за бутилиране и първите къщи на селото. След стотина метра на стълб от дясната страна има табелка, която показва посоката - тръгва се надясно.
Екопътеката се състои от две части. Първата е от с. Трънска Банкя до р. Ябланица. Минава през гора и е лека и достъпна за всички. За 30 минути до час се стига от селото до р. Ябланица. Втората част от екопътеката е през Ябланишкото ждрело. Основната маст от нея минава по мостове, стълби и скали. Това е най-екстремната екопътека у нас. Ако решите да минете през нея е добре да имате някакъв опит при ходене по неравен терен, да не ви е страх от височината и да имате удобни туристически обувки. В мокро време трябва да сте много внимателни.
След около час бавно ходене и снимане на цветя стигаме до реката, която се преминава през дървено мостче. Пътеката продължава през поляна по десния бряг срещу течението на реката. Гледката рязко се променя - пред нас се изправят скали, между които тече Ябланица.
Един очевиден проблем е състоянието на дървените мостове и стълби, които след поредната зима може да са в лошо състояние и минаването през тях да е рисково.
Самата рекичка е много интересна, не е голяма, нито дълбока, а в коритото има много камъни, по които е лесно да бъде прекосена. Между тях се образуват интересни бързеи и мини водопадчета. Натъкваме се и на малка пещера на върха на скалите, от която се разкрива страхотна гледка към отсрещните склонове.
Ходенето по приятна и лесна пътека свършва на това място. От тук започва ждрелото и ходенето по дървени стълби и мостчета. От тях се открива красива гледка към ждрелото, реката и скалите над нея.
Красивото място е почти винаги безлюдно, почти не се срещат хора, а и поради лошото състояние на мостчетата малцина се престрашават да продължат до най-хубавата част на пътеката. Повечето биват разколебани от хлъзгавите камъни и по-стръмните участъци покрай река Ябланица. Но, уверявам ви, цялата разходка си заслужава, само се пазете от жилещата коприва по пътеката!
Следва: част 5, Знеполе,
До с. Банкя се стига по отклонение на север от пътя Брезник - Трън. Ако сте с кола, може да я паркирате до цеха за бутилиране на минерална вода в началото на селото. Пътеката започва от тясна стръмна уличка между цеха за бутилиране и първите къщи на селото. След стотина метра на стълб от дясната страна има табелка, която показва посоката - тръгва се надясно.
Екопътеката се състои от две части. Първата е от с. Трънска Банкя до р. Ябланица. Минава през гора и е лека и достъпна за всички. За 30 минути до час се стига от селото до р. Ябланица. Втората част от екопътеката е през Ябланишкото ждрело. Основната маст от нея минава по мостове, стълби и скали. Това е най-екстремната екопътека у нас. Ако решите да минете през нея е добре да имате някакъв опит при ходене по неравен терен, да не ви е страх от височината и да имате удобни туристически обувки. В мокро време трябва да сте много внимателни.
След около час бавно ходене и снимане на цветя стигаме до реката, която се преминава през дървено мостче. Пътеката продължава през поляна по десния бряг срещу течението на реката. Гледката рязко се променя - пред нас се изправят скали, между които тече Ябланица.
Един очевиден проблем е състоянието на дървените мостове и стълби, които след поредната зима може да са в лошо състояние и минаването през тях да е рисково.
Самата рекичка е много интересна, не е голяма, нито дълбока, а в коритото има много камъни, по които е лесно да бъде прекосена. Между тях се образуват интересни бързеи и мини водопадчета. Натъкваме се и на малка пещера на върха на скалите, от която се разкрива страхотна гледка към отсрещните склонове.
Ходенето по приятна и лесна пътека свършва на това място. От тук започва ждрелото и ходенето по дървени стълби и мостчета. От тях се открива красива гледка към ждрелото, реката и скалите над нея.
Красивото място е почти винаги безлюдно, почти не се срещат хора, а и поради лошото състояние на мостчетата малцина се престрашават да продължат до най-хубавата част на пътеката. Повечето биват разколебани от хлъзгавите камъни и по-стръмните участъци покрай река Ябланица. Но, уверявам ви, цялата разходка си заслужава, само се пазете от жилещата коприва по пътеката!
Следва: част 5, Знеполе,
