![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЗащо Руй планина? Искате да изкачите една от признатите 39 планини в България? И една от 10-те първенци, за които се получава значката „Покорител на планинските първенци“? Или искате да видите гледки, които само тук може да се видят? Или може би всичките отговори са точни? Няма значение, щом сте чули за съществуването на Руй, вече ще знаете, че това е една от планините с най-красиви панорами в България, че и към Сърбия.
Ако добре разгледате българо-сръбската граница, ще забележите, че там има неестествено забит триъгълник, някак си така на българска територия. Ами обяснението е просто – и сърбите искат да могат да се качат на връх Руй и да му се радват на хубавините.
Как да стигнете до Руй? Ако сте от София – хващате колата в посока Перник, след това през Брезник се отправяте към град Трън. От там хващате пътя към село Ломница. Преди него по пътя се отбийте в механа Ерма. Тук дават печата за „Покорител на планинските първенци“, а и може да похапнете. След това минавате с колата покрай паркинга за Ждрелото на река Ерма. Малко след него пътят (асфалтов) започва да се стеснява и трябва да се кара по-бавно.
Колата се паркира в село Ломница. Продължава се пеша по пътя 2-3 минути, докато се достигне разклонът с табела, след което се поема наляво. От тук нататък се следва постоянно основният път, без да си прави човек излишни експерименти.
Скоро ще се достигне момент, в който трябва да се пресече реката. Не е дълбоко, хубаво е да се внимава да не се хлъзне на камъните човек и да не падне. След острия завой се продължава по главния път нагоре.
Не след дълго се достига разклонение към връх Стоянов камък (946 м.). Пропускаме го и си продължаваме по главния път.
На някои маршрутът може да им се стори дълъг и скучен – всъщност изкачването на Руй си е много приятна разходка покрай река в гората. Само да не забравяме за денивелацията от село Ломница от около 1000 метра.
Продължавате си по пътеката още известно време, като след няколко резки завоя ще достигнете Рибарника. Няма как да си налеете вода от тук.
Продължавате по пътя, който вече става все по-стръмен. Не е страшно, само малко повече ще се натоварват в този момент бедрата. След още няколко резки завоя излизате на светло и след още един минимален епизод в горичката излизате пред хижа Руй. Човек може да си направи пикник на поляната или заслона до нея. Открива ни се и гледка към върха.
След почивка или не, пътят към върха преминава през градината на хижа Руй. Влизате директно през вратата. До хижата има чешма, обаче водата може и да има вкус на пясък, особено ако не е ползвана скоро. Все пак хижата има място, където да се седне за малко и да се почине. Продължавате след чешмата и ще видите малка пътека – това е посоката.
Ту горичка, ту на светло. Основното е, че след хижата участъкът става много по-стръмен. Скоро след това достигате табела, където пише, че сте в гранична зона – на прав път сте, а най-сериозната част се задава. Предстоят няколко смени на горичка с открит терен, преди да разберете защо сте дошли на това място – първо се открива гледка към връх Орловец. Същевременно забележете под какъв наклон е изкачването. Преодолява се това и малко по-нагоре се отварят гледки към Гребен планина и много повече.
Това е може би мястото с най-хубава панорама от страната към България. И метри преди върха.
Най-накрая на връх Руй. От Ломница до върха може да се стигне за под 3 часа с нормална крачка и снимане и без отклонения от основната пътека.
Хубаво е да се пестят силите за участъка от хижа Руй към върха (40-50 минути), защото ако до хижата почти няма да усетите натоварване, то след нея следва истинска кардио тренировка.
И още една панорама. От връх Руй към Сърбия също изглежда райско!
Като се наситим на гледките (или вятърът ни изгони от там), може полека да почнем да слизаме.
Още малко да се понаслаждаваме на гледките, преди да се приберем в горичката. Ако преди това имате достатъчно време, може да се посети и връх Орловец пред нас.
Колкото и да е хубаво, трябва да тръгнете на обратно. След хижата идва отново горичката.
Руй планина е място, където ще се върнете - и то не само още веднъж, а много пъти. Не става дума за печати, медали или нещо друго подобно – просто е прекалено хубаво там за само веднъж!
Следва: част 2, Ждрелото на Ерма
Ако добре разгледате българо-сръбската граница, ще забележите, че там има неестествено забит триъгълник, някак си така на българска територия. Ами обяснението е просто – и сърбите искат да могат да се качат на връх Руй и да му се радват на хубавините.
Как да стигнете до Руй? Ако сте от София – хващате колата в посока Перник, след това през Брезник се отправяте към град Трън. От там хващате пътя към село Ломница. Преди него по пътя се отбийте в механа Ерма. Тук дават печата за „Покорител на планинските първенци“, а и може да похапнете. След това минавате с колата покрай паркинга за Ждрелото на река Ерма. Малко след него пътят (асфалтов) започва да се стеснява и трябва да се кара по-бавно.
Колата се паркира в село Ломница. Продължава се пеша по пътя 2-3 минути, докато се достигне разклонът с табела, след което се поема наляво. От тук нататък се следва постоянно основният път, без да си прави човек излишни експерименти.
Скоро ще се достигне момент, в който трябва да се пресече реката. Не е дълбоко, хубаво е да се внимава да не се хлъзне на камъните човек и да не падне. След острия завой се продължава по главния път нагоре.
Не след дълго се достига разклонение към връх Стоянов камък (946 м.). Пропускаме го и си продължаваме по главния път.
На някои маршрутът може да им се стори дълъг и скучен – всъщност изкачването на Руй си е много приятна разходка покрай река в гората. Само да не забравяме за денивелацията от село Ломница от около 1000 метра.
Продължавате си по пътеката още известно време, като след няколко резки завоя ще достигнете Рибарника. Няма как да си налеете вода от тук.
Продължавате по пътя, който вече става все по-стръмен. Не е страшно, само малко повече ще се натоварват в този момент бедрата. След още няколко резки завоя излизате на светло и след още един минимален епизод в горичката излизате пред хижа Руй. Човек може да си направи пикник на поляната или заслона до нея. Открива ни се и гледка към върха.
След почивка или не, пътят към върха преминава през градината на хижа Руй. Влизате директно през вратата. До хижата има чешма, обаче водата може и да има вкус на пясък, особено ако не е ползвана скоро. Все пак хижата има място, където да се седне за малко и да се почине. Продължавате след чешмата и ще видите малка пътека – това е посоката.
Ту горичка, ту на светло. Основното е, че след хижата участъкът става много по-стръмен. Скоро след това достигате табела, където пише, че сте в гранична зона – на прав път сте, а най-сериозната част се задава. Предстоят няколко смени на горичка с открит терен, преди да разберете защо сте дошли на това място – първо се открива гледка към връх Орловец. Същевременно забележете под какъв наклон е изкачването. Преодолява се това и малко по-нагоре се отварят гледки към Гребен планина и много повече.
Това е може би мястото с най-хубава панорама от страната към България. И метри преди върха.
Най-накрая на връх Руй. От Ломница до върха може да се стигне за под 3 часа с нормална крачка и снимане и без отклонения от основната пътека.
Хубаво е да се пестят силите за участъка от хижа Руй към върха (40-50 минути), защото ако до хижата почти няма да усетите натоварване, то след нея следва истинска кардио тренировка.
И още една панорама. От връх Руй към Сърбия също изглежда райско!
Като се наситим на гледките (или вятърът ни изгони от там), може полека да почнем да слизаме.
Още малко да се понаслаждаваме на гледките, преди да се приберем в горичката. Ако преди това имате достатъчно време, може да се посети и връх Орловец пред нас.
Колкото и да е хубаво, трябва да тръгнете на обратно. След хижата идва отново горичката.
Руй планина е място, където ще се върнете - и то не само още веднъж, а много пъти. Не става дума за печати, медали или нещо друго подобно – просто е прекалено хубаво там за само веднъж!
Следва: част 2, Ждрелото на Ерма
