![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСело Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на около 6 км южно от гр. Смолян и 7 км северно от с. Смилян. Това е едно от онези селца, в които човек може да се потопи в типичната за този край атмосфера и разбира се да опита от характерните родопчански кулинарни специалитети.
През 2014 г. селото посрещна празника си с двуметрова скулптура на „Родопчанка", дарена от автора й Ангел Каравланов в памет на баба му и в чест на майка му.
Забележителна за селото е църквата "Св. Илия", строена през 1834г. Това е първата църква в Пашмаклийско (днес Смолянско) след разрешението на османската власт за свобода на вероизповеданията в империята.
Из тесните и стръмни улички на махалите на Чокманово можете да се натъкнете на неподозирани архитектурни съкровища, които пълнят окото и душата и карат посетителя да си мечтае да прекара по-дълго време сред това спокойно безвремие.
Произходът на името на селото е спорен. Според някои то е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на турската власт. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра – „чок иман“. Друга теория е, че името е прабългарско.
През 1836г в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В момента в селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.
Последната спирка от двудневната смилянска обиколка е връх Средногорец, който, противно на името си, няма нищо общо със Средна гора. Мястото обаче е с изключително историческо значение за България и е още наричан "Родопската Шипка".
Тук е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен средногорски полк. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на Явер паша. Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково. Обаче командирът на полка полк. Серафимов отказва да изпълни заповедта. Негови са думите "Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител".
С подкрепата на населението от околните села на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва епичен бой, напомнящ отбраната на Шипка. Българите издържат многобройните атаки на турците и се пускат сами в атака. Устремът им е толкова силен, че врагът не издържа и претърпява поражение. Тогава местното население нарича мястото Родопската Шипка, а селото Аламидере, сгушило се под върха, е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметника е оформен малък парк. Всяка година смолянчани отбелязват този велик ден с панахида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите.
Край на пътеписа.
През 2014 г. селото посрещна празника си с двуметрова скулптура на „Родопчанка", дарена от автора й Ангел Каравланов в памет на баба му и в чест на майка му.
Забележителна за селото е църквата "Св. Илия", строена през 1834г. Това е първата църква в Пашмаклийско (днес Смолянско) след разрешението на османската власт за свобода на вероизповеданията в империята.
Из тесните и стръмни улички на махалите на Чокманово можете да се натъкнете на неподозирани архитектурни съкровища, които пълнят окото и душата и карат посетителя да си мечтае да прекара по-дълго време сред това спокойно безвремие.
Произходът на името на селото е спорен. Според някои то е дадено от самите му жители – бегълци от околните селища на Родопите по време на турската власт. Те не приели чуждата религия, а турският владетел в тази част на Родопите се учудил на твърдостта и силния им дух. Нарекъл ги хора със силна вяра – „чок иман“. Друга теория е, че името е прабългарско.
През 1836г в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В момента в селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.
Последната спирка от двудневната смилянска обиколка е връх Средногорец, който, противно на името си, няма нищо общо със Средна гора. Мястото обаче е с изключително историческо значение за България и е още наричан "Родопската Шипка".
Тук е издигнат оригинален паметник костница на загиналите герои от 21-ви пехотен средногорски полк. По време на балканската война войските на Родопския отряд в устремното си настъпление достигат бързо това място. Насреща обаче бърза към старите граници армията на Явер паша. Командването преценява, че противникът превъзхожда по брой и въоръжение българските войски и нарежда на отряда да се оттегли на височините северно от тогавашното с. Райково. Обаче командирът на полка полк. Серафимов отказва да изпълни заповедта. Негови са думите "Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител".
С подкрепата на населението от околните села на 21 октомври 1912 година полкът приема сражението. Започва епичен бой, напомнящ отбраната на Шипка. Българите издържат многобройните атаки на турците и се пускат сами в атака. Устремът им е толкова силен, че врагът не издържа и претърпява поражение. Тогава местното население нарича мястото Родопската Шипка, а селото Аламидере, сгушило се под върха, е преименувано на Полковник Серафимово. Около паметника е оформен малък парк. Всяка година смолянчани отбелязват този велик ден с панахида за загиналите в боевете на връх Средногорец и Освобождението на Родопите.
Край на пътеписа.
