![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСедемте рилски езера са едно от най-красивите природни богатства на България. Цялата местност и живописното им разположение едно над друго ни оставят безмълвни пред природата. И колкото и да е популярен маршрутът покрай езерата, колкото и хора да има, усещането за благоговение пред планината не изчезва.
Лифтът е най-популярният транспорт към Седемте рилски езера. Открит двуседалков лифт, чиято долна станция е край курорта Паничище и стига до хижа Рилски Езера. Пътуването с него отнема около 20 минути. Ако имате време, ентусиазъм и най-вече физическа възможност, можете да се изкачите и слезете и по пешеходния маршрут, който минава под лифта.
Маршрутът до езерата започва с изкачване по стръмна пътечка, на места направо по камъните. Изкачването ще ви отнеме между 30 минути и час, в зависимост от това колко се уморявате и колко деца, кучета и кила багаж носите.
Рилските езера винаги са били сред най-популярните планински дестинации у нас, но в последно време тук направо е заприличало на неделен следобед в градския мол. Доста се изписа по медиите и за разширяването и обработката на пътеката - то не бяха валяци, багери, протести... И всичко това - заради едно според мен напълно излишно обезобразяване на пейзажа с тези редени камъни и стъпала, които след някоя и друга година ще са останали в историята. Атмосферните условия високо в планината могат да са наистина жестоки!
Някак случайно или не, ние сме случили да сме в този район тъкмо навръх фестивала на световноизвестното Бяло братство - и естествено, точно край бреговете на Бъбрека те изпълняват своите уникални танци и песни - паневритмия.
За обикновения човек е трудно да проумее привлекателността на идеите на Петър Дънов, чийто поклонник е и прочутият дизайнер Пако Рабан. Най-общите впечатления от ритуалите на дъновистите – молитвите, гимнастиките, ритуалният танц паневритмия, песните – показват, че става дума за хора, вярващи в Бог като всички християни, но и става дума за една особена форма на християнство, примесено с особеното езотерично учение на Дънов.
Ние бързо подминаваме дъновистите, като не пропускаме да нададем по някое ухо за напвеите им. Все пак дълго тамбоване ни очаква. Та да се върнем на думата си за езерата. Най-популярният и сравнително лесен маршрут отнема около 5 часа. Той започва от хижа Рилски езера с изкачване на Сухия рид, по-който стигате до езеро Бъбрека. От Сухия Рид се разкриват страхотни гледки към четири от езерата.
Дори и извън най-активните дни от летния сезон, поляните около Бъбрека неизменно се превръщат в оживено място за пикник. Къпането в езерата е забранено и за радост никой от туристите не нарушава забраната.
От езеро Бъбрека започва най-стръмната част от пътеката, по която стигате до езеро Окото и след това до езеро Сълзата. И така почти сте изкачили Езерния връх. Тук гледката е зашеметяваща, може да видите накуп всичките 7 езера
Ние, разбира се, няма как да се ограничим само с обиколка около езерата. Ще трябва да се покатерим до самия покрив на този дял от Рила - през урвите към Раздела и още по-нататък. И когато най-сетне се изкатерите по най-стръмната част до билото отгоре и видите всичките езера като на картичка, няма как да се объркате кое как се казва. Окото е най-дълбокото. Бъбрека има форма на бъбрек, Трилистника също е кръстен на формата си, както и Близнака. Долното е на най-малка надморска височина – 2095 м. Седемте езера се оттичат едно в друго и дават началото на река Джерман, ляв приток на Струма.
От тук погледът най-сетне се простира към всички други езера – Око, Бъбрек, Близнак, Трилистник, Рибно и Долно.
От билото на юг се вижда целият Западен дял на Рила, с хижа Иван Вазов и язовир Калин отсреща в далечината.
Продължаваме да пъплим все по билото, в западна посока, за да достигнем до крайната цел на днешното катерене - Отовишкия връх.
Отовишки връх се издига на 2696 метра височина. Той представлява прекрасна гледка сам по себе си. Но ако човек не е на самия връх, тъй като оттам не се виждат Седемте рилски езера, а мине по хребета на изток, или ако се изкачва към върха от страната на езерата, ще стигне до място, откъдето се виждат всичките Седем рилски езера. Те са като подредени в една линия и са една от най-завладяващите гледки, които могат да се видят в България.
Спускането е по кръгов маршрут и отново ни отвежда първо до премката Раздела, а оттам следва едно стремглаво суркане по камъни и сипеи все по-надолу и обратно към хижа Рилски езера.
Най-сетне, след целодневен преход, достигаме сравнително равен терен при хижа Седемте езера, където се е оформил огромен палатков мегаполис - Бялото братство вече е преминало в режим почивка.
А на нас не ни остава друго, освен да се дотътрим обратно до горната станция на лифта, като по пътя си не пропускаме да кажем здрасти на няколко стада пуснати на свободна паша коне.
И накрая - една нестандартна идея. Любопитно време за посещение на езерата е периодът между първия сняг и началото на ски сезона. Няма да срещнете почти никого, но ако е навалял много сняг, може и да не видите езерата. Но пък може да сте късметлии и да видите първия сняг, който често е през септември и прави пейзажа изключително красив.
Следва: част 9, Ресиловски и Руенски манастир.
Лифтът е най-популярният транспорт към Седемте рилски езера. Открит двуседалков лифт, чиято долна станция е край курорта Паничище и стига до хижа Рилски Езера. Пътуването с него отнема около 20 минути. Ако имате време, ентусиазъм и най-вече физическа възможност, можете да се изкачите и слезете и по пешеходния маршрут, който минава под лифта.
Маршрутът до езерата започва с изкачване по стръмна пътечка, на места направо по камъните. Изкачването ще ви отнеме между 30 минути и час, в зависимост от това колко се уморявате и колко деца, кучета и кила багаж носите.
Рилските езера винаги са били сред най-популярните планински дестинации у нас, но в последно време тук направо е заприличало на неделен следобед в градския мол. Доста се изписа по медиите и за разширяването и обработката на пътеката - то не бяха валяци, багери, протести... И всичко това - заради едно според мен напълно излишно обезобразяване на пейзажа с тези редени камъни и стъпала, които след някоя и друга година ще са останали в историята. Атмосферните условия високо в планината могат да са наистина жестоки!
Някак случайно или не, ние сме случили да сме в този район тъкмо навръх фестивала на световноизвестното Бяло братство - и естествено, точно край бреговете на Бъбрека те изпълняват своите уникални танци и песни - паневритмия.
За обикновения човек е трудно да проумее привлекателността на идеите на Петър Дънов, чийто поклонник е и прочутият дизайнер Пако Рабан. Най-общите впечатления от ритуалите на дъновистите – молитвите, гимнастиките, ритуалният танц паневритмия, песните – показват, че става дума за хора, вярващи в Бог като всички християни, но и става дума за една особена форма на християнство, примесено с особеното езотерично учение на Дънов.
Ние бързо подминаваме дъновистите, като не пропускаме да нададем по някое ухо за напвеите им. Все пак дълго тамбоване ни очаква. Та да се върнем на думата си за езерата. Най-популярният и сравнително лесен маршрут отнема около 5 часа. Той започва от хижа Рилски езера с изкачване на Сухия рид, по-който стигате до езеро Бъбрека. От Сухия Рид се разкриват страхотни гледки към четири от езерата.
Дори и извън най-активните дни от летния сезон, поляните около Бъбрека неизменно се превръщат в оживено място за пикник. Къпането в езерата е забранено и за радост никой от туристите не нарушава забраната.
От езеро Бъбрека започва най-стръмната част от пътеката, по която стигате до езеро Окото и след това до езеро Сълзата. И така почти сте изкачили Езерния връх. Тук гледката е зашеметяваща, може да видите накуп всичките 7 езера
Ние, разбира се, няма как да се ограничим само с обиколка около езерата. Ще трябва да се покатерим до самия покрив на този дял от Рила - през урвите към Раздела и още по-нататък. И когато най-сетне се изкатерите по най-стръмната част до билото отгоре и видите всичките езера като на картичка, няма как да се объркате кое как се казва. Окото е най-дълбокото. Бъбрека има форма на бъбрек, Трилистника също е кръстен на формата си, както и Близнака. Долното е на най-малка надморска височина – 2095 м. Седемте езера се оттичат едно в друго и дават началото на река Джерман, ляв приток на Струма.
От тук погледът най-сетне се простира към всички други езера – Око, Бъбрек, Близнак, Трилистник, Рибно и Долно.
От билото на юг се вижда целият Западен дял на Рила, с хижа Иван Вазов и язовир Калин отсреща в далечината.
Продължаваме да пъплим все по билото, в западна посока, за да достигнем до крайната цел на днешното катерене - Отовишкия връх.
Отовишки връх се издига на 2696 метра височина. Той представлява прекрасна гледка сам по себе си. Но ако човек не е на самия връх, тъй като оттам не се виждат Седемте рилски езера, а мине по хребета на изток, или ако се изкачва към върха от страната на езерата, ще стигне до място, откъдето се виждат всичките Седем рилски езера. Те са като подредени в една линия и са една от най-завладяващите гледки, които могат да се видят в България.
Спускането е по кръгов маршрут и отново ни отвежда първо до премката Раздела, а оттам следва едно стремглаво суркане по камъни и сипеи все по-надолу и обратно към хижа Рилски езера.
Най-сетне, след целодневен преход, достигаме сравнително равен терен при хижа Седемте езера, където се е оформил огромен палатков мегаполис - Бялото братство вече е преминало в режим почивка.
А на нас не ни остава друго, освен да се дотътрим обратно до горната станция на лифта, като по пътя си не пропускаме да кажем здрасти на няколко стада пуснати на свободна паша коне.
И накрая - една нестандартна идея. Любопитно време за посещение на езерата е периодът между първия сняг и началото на ски сезона. Няма да срещнете почти никого, но ако е навалял много сняг, може и да не видите езерата. Но пък може да сте късметлии и да видите първия сняг, който често е през септември и прави пейзажа изключително красив.
Следва: част 9, Ресиловски и Руенски манастир.
