![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Връх Милеви скали се намира в рида Алабак в Западните Родопи. Той е скалист връх и е висок 1593 м. От него се откриват чудесни гледки към останалата част от Родопите. На върха има паметник, а близо до него и любопитна изоставена хижа. Това е чудесен вариант за разходка в Родопите, а защо не и за нощувка сред дивата природа.
До самия връх може да се стигне с кола, като пътят е асфалтиран, но на места е стръмен, тесен и има много дупки. Не е поддържан. Понякога може да се засечете и с камиони, пълни с товар, и е трудно да се разминете. Ако все пак решите да се качите с колата, може да достигнете буквално до няколко метра преди върха, като там има бариера, която не позволява да се продължи по-нататък с кола.

От връх Милеви скали може да се видят съседни населени места, дори и Велинград.



Растителността на върха е разнообразна, тъй като той не е много висок, може да се наблюдават различни растения и дървета. Животинките, които живеят в областта на върха, са дива свиня, вълк, лисица и други.

На Милеви скали има паметник на загиналите партизани при битката на 4-ти септември 1944г. между правителствените сили партизанска бригада Чепниец и партизанския отряд Ангел Кънчев.

До върха също се намира и едноименната хижа, която от десетилетия не работи и се руши.


Хижата представлява масивна триетажна сграда и е имала капацитет 120 места с етажни санитарни възли и бани. Била е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Имало е паркинг.

Влизането в нея ще ви пренесе в една отминала епоха, а свидетелствата за някогашното й великолепие личат иззад всеки ъгъл.



Сега из тези пустеещи коридори и стаи се чува единствено свиренето на летния вятър и потракването на потрошената дограма.

На втория етаж все още е запазена мемориалната стая - музей, посветена на споменатия партизански отряд.

А в мазето и в някои от кабинетите все още можете да откриете някои любопитни находки от онова време.


В днешни дни единствено кравите са редовни посетители на това посърнало място.

Следва кратка вечерна разходка по билото на рида Алабак, докато изчакваме здрачаването.

Топлата августовска вечер преминава в бивак под звездите и раздумки край пукащия лагерен огън.

До самия връх може да се стигне с кола, като пътят е асфалтиран, но на места е стръмен, тесен и има много дупки. Не е поддържан. Понякога може да се засечете и с камиони, пълни с товар, и е трудно да се разминете. Ако все пак решите да се качите с колата, може да достигнете буквално до няколко метра преди върха, като там има бариера, която не позволява да се продължи по-нататък с кола.

От връх Милеви скали може да се видят съседни населени места, дори и Велинград.






Растителността на върха е разнообразна, тъй като той не е много висок, може да се наблюдават различни растения и дървета. Животинките, които живеят в областта на върха, са дива свиня, вълк, лисица и други.


На Милеви скали има паметник на загиналите партизани при битката на 4-ти септември 1944г. между правителствените сили партизанска бригада Чепниец и партизанския отряд Ангел Кънчев.



До върха също се намира и едноименната хижа, която от десетилетия не работи и се руши.




Хижата представлява масивна триетажна сграда и е имала капацитет 120 места с етажни санитарни възли и бани. Била е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Имало е паркинг.


Влизането в нея ще ви пренесе в една отминала епоха, а свидетелствата за някогашното й великолепие личат иззад всеки ъгъл.







Сега из тези пустеещи коридори и стаи се чува единствено свиренето на летния вятър и потракването на потрошената дограма.



На втория етаж все още е запазена мемориалната стая - музей, посветена на споменатия партизански отряд.


А в мазето и в някои от кабинетите все още можете да откриете някои любопитни находки от онова време.



В днешни дни единствено кравите са редовни посетители на това посърнало място.


Следва кратка вечерна разходка по билото на рида Алабак, докато изчакваме здрачаването.


Топлата августовска вечер преминава в бивак под звездите и раздумки край пукащия лагерен огън.


