![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСело Костенец се намира на около 80 км от София и 90 км от Пловдив и е един от старите минерални курорти у нас. Основна забележителност тук е едноименният водопад, разположен непосредствено до големия паркинг с чешмата и няколкото ресторанта в най-горния край на вилната зона. Оттук тръгват зрелищни маршрути нагоре в Рила планина.
Маршрутът на една майска обиколка из костенските водопади:
На чешмата “с козата” ще видите 4 чучура. Водата е от три различни извори и всички са минерални и с различна температура.
Костенският водопад се намира в горната част на село Костенец, където е отбивката за още един голям водопад в района - Скаловитец. В началото на алеята към водопада е поставена дървена табела с два куплета от Вазовото стихотворение „Над водопада“. Природният феномен е бил красива муза за Иван Вазов, който го възпява в две от творбите си.
Мястото около Костенския водопад е доста живописно поради красотата на водопада, високите отвесни скали пред него и многото зеленина. Самият водопад е винаги много пълноводен. Ходенето до този водопад е като посещение в градски парк – лесно и кратко.
Костенският водопад е висок около 10 метра. Реката, която го образува е, Чавча. Тя е оформила по интересен начин скалите около водопада и е образувала още няколко по-малки скока. Ще ги видите, докато вървите към големия водопад.
От високата площадла при храма се открива впечатляваща гледка на юг към дебрите на Рила, а в дъното може да се различат заснежените зъбери на Ибър.
Най-характерното за този район е неизчерпаемото количество водни източници - буквално на всеки ъгъл шуртят чешми, потоци, водопади и ручеи, които придават на това място едно неповторимо обаяние. А пред нас тепърва предстои същинското навлизане навътре към сърцевината на тази природна съкровищница!
Следва: част 2, водопад Скаловитец.
Маршрутът на една майска обиколка из костенските водопади:
На чешмата “с козата” ще видите 4 чучура. Водата е от три различни извори и всички са минерални и с различна температура.
Костенският водопад се намира в горната част на село Костенец, където е отбивката за още един голям водопад в района - Скаловитец. В началото на алеята към водопада е поставена дървена табела с два куплета от Вазовото стихотворение „Над водопада“. Природният феномен е бил красива муза за Иван Вазов, който го възпява в две от творбите си.
Мястото около Костенския водопад е доста живописно поради красотата на водопада, високите отвесни скали пред него и многото зеленина. Самият водопад е винаги много пълноводен. Ходенето до този водопад е като посещение в градски парк – лесно и кратко.
Костенският водопад е висок около 10 метра. Реката, която го образува е, Чавча. Тя е оформила по интересен начин скалите около водопада и е образувала още няколко по-малки скока. Ще ги видите, докато вървите към големия водопад.
Храмът "Успение Богородично" се намира в местността "Горна църква", на 2км надолу по пътя под Костенския водопад. При направените археологически проучвания на хълма "Горна черква" на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на раннохристиянска базилика, датирана от V-VIв.
Предполага се, че тази базилика е била главен храм на Костенечката епископия, просъществувала до 1666г. Около базиликата е имало солидна стена-кале. Именно това кале спряло настъплението на османците в района. През 1372г многобройна османска армия, начело с Гази Балабан, обсажда крепостта на "Горна черква". Защитата била ръководена от деспота на Костенец - войводата Караоглу Янул, известен още и като Янкул Черньо.
Легендите разказват как защитниците на калето, осигурени с храна и вода, в продължение на няколко дни оказвали упорита съпротива. Но битката била изгубена, а калето - разрушено до основи, част от които и днес все още се личат. Костенец е наричан от турците Гебрен Кюстендже, което ще рече, че при завземането му паднали убити много турци, даже и някакъв техен голям главатар, и в следствие от това в поробителите имало голяма омраза към костенчани. В някои турски документи Костенец се споменава като Кяфир Кюстендже-Безверен Костенец. През 1997г на същото място е построен новият параклис с костница на загиналите тук българи.
От високата площадла при храма се открива впечатляваща гледка на юг към дебрите на Рила, а в дъното може да се различат заснежените зъбери на Ибър.
Най-характерното за този район е неизчерпаемото количество водни източници - буквално на всеки ъгъл шуртят чешми, потоци, водопади и ручеи, които придават на това място едно неповторимо обаяние. А пред нас тепърва предстои същинското навлизане навътре към сърцевината на тази природна съкровищница!
Следва: част 2, водопад Скаловитец.
