![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАрхеологическият обект Палеокастро е разположен между гр. Тополовград и с. Хлябово на северните склонове на Сакар планина. Историята му е богата и в същото време мястото е прекрасно за разходка и допир с древното минало на населението по нашите земи. Друг известен обект в района - долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово, е задължителен за посещение, ако минавате през тази част на Сакар.
До Палеокастро се стига по обособена пътека, която представлява маркиран със синьо-бяла маркировка коларски път. Пътеката започва вдясно от шосето точно на завоя след табелата за край на Тополовград, ако се движите от Тополовград към Хлябово.
От там насетне продължавате пеша. В началото си пътеката върви през вилна зона. След около 40-45 минути ходене, пътеката към светилището завива наляво, минава през малка горичка и след нея вече се виждат първите издадени и чудати камъни. Продължавайки покрай тях, стигаме до останки от крепостна стена. Това е именно началото на тракийската крепост Палеокастро. Малко след нея се пада и основната част от светилището.
Безспорно, най-интересната част от разходката започва тъкмо след крепостните стени на Палеокастро. Културно-историческият обект Палеокастро е открит и описан за първи път през 1888 г. от братята Карел и Херман Шкорпил – основатели на научната археология и музейното дело в България.
Обектът представлява съвкупност от крепостни стени и високи скали, образуващи верига от зъбери, обърната към изток. Така цялата скалиста верига е огряна сутрин от лъчите на изгряващото слънце. По повърхността на скалите се разкриват множество скални дискове – над 150 на брой, като някои от тях са вдлъбнати, а други – изпъкнали. Според някои изследователи това са соларни кръгове, свързани с древен култ към слънцето.
Разбира се, няма как да пропуснем да споменем и впечатляващите гледки към Сакар планина, долината на Тунджа и Горноттракийстата низина отвъд, които се откриват от върха на светилището.
За самата крепост се знае, че тя е тракийска, изградена в началото на I хил. пр. Хр. и многократно преустройвана и използвана чак до Средните векове от ромеи и българи. Тя дава името и на предполагаемото тракийско слънчево светилище. Някои смятат, че районът на Палеокастро е просто древна каменоломна за добив на воденични и други обработени камъни. За други това е древно тракийско светилище.
Любопитното е, че подобни на тукашните дискове са открити и в други части на България. Край всички подобни обекти има доказатекства за култова дейност, извършвана покрай тези каменни съоръжения. Това дава основание за връзка между тях. Все пак, точното предназначение на каменните късове от Палеокастро не е еднозначно определено. Вероятно, загадката за неговото предназначение и значение ще остане и занапред.
Следващата ни спирка е село Хлябово, разположено недалеч от Тополовград. То е известно с многобройните си долмени - част от древен некропол. Някои от тях се издигат в самите предели на селото, като например Калинкин камък.
Разбира се, най-известният сред тези мегалитни паметници в района е този в местността Нъчеви чаири. Долменът се намира на около 2 км от Хлябово по пътя за с. Българска поляна. Около мястото има изграден паркинг и малка пътека. Ако пътувате в посока от Хлябово към Българска поляна, паркингът се пада вляво от шосето и от него надолу по склона започва пътеката. Има малка обозначителна стрелка.
Долмените са мегалитни съоръжения, които са изградени от няколко отвесно положени каменни плочи, покрити с друга каменна плоча, като по този начин плочите образуват камера. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха. Изграждането им е свързано с религиозните вярвания и ритуали през древността и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа, Азия и Африка. На територията на България са открити стотици долмени, запазени в различна степен, като най-висока концентрация на долмени има в планините Сакар, Странджа и Източните Родопи. В Сакар планина са открити над 600 долмена. Село Хлябово в Сакар е сред местата в България с най-голяма концентрация на долмени, като един от най-големите и добре проучени е именно долменът в местността Нъчеви чаири. Този долмен се състои от две камери – голяма и малка, като в малката камера са разкрити следи от погребален ритуал и части от скелет. Сред находките са бронзов пръстен, фрагментирана бронзова гривна, части от обеци и керамика. Долменът е бил покрит със земен насип.
Долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово е задължителен за посещение, ако минавате през тази част на Сакар!
До Палеокастро се стига по обособена пътека, която представлява маркиран със синьо-бяла маркировка коларски път. Пътеката започва вдясно от шосето точно на завоя след табелата за край на Тополовград, ако се движите от Тополовград към Хлябово.
От там насетне продължавате пеша. В началото си пътеката върви през вилна зона. След около 40-45 минути ходене, пътеката към светилището завива наляво, минава през малка горичка и след нея вече се виждат първите издадени и чудати камъни. Продължавайки покрай тях, стигаме до останки от крепостна стена. Това е именно началото на тракийската крепост Палеокастро. Малко след нея се пада и основната част от светилището.
Безспорно, най-интересната част от разходката започва тъкмо след крепостните стени на Палеокастро. Културно-историческият обект Палеокастро е открит и описан за първи път през 1888 г. от братята Карел и Херман Шкорпил – основатели на научната археология и музейното дело в България.
Обектът представлява съвкупност от крепостни стени и високи скали, образуващи верига от зъбери, обърната към изток. Така цялата скалиста верига е огряна сутрин от лъчите на изгряващото слънце. По повърхността на скалите се разкриват множество скални дискове – над 150 на брой, като някои от тях са вдлъбнати, а други – изпъкнали. Според някои изследователи това са соларни кръгове, свързани с древен култ към слънцето.
Разбира се, няма как да пропуснем да споменем и впечатляващите гледки към Сакар планина, долината на Тунджа и Горноттракийстата низина отвъд, които се откриват от върха на светилището.
За самата крепост се знае, че тя е тракийска, изградена в началото на I хил. пр. Хр. и многократно преустройвана и използвана чак до Средните векове от ромеи и българи. Тя дава името и на предполагаемото тракийско слънчево светилище. Някои смятат, че районът на Палеокастро е просто древна каменоломна за добив на воденични и други обработени камъни. За други това е древно тракийско светилище.
Любопитното е, че подобни на тукашните дискове са открити и в други части на България. Край всички подобни обекти има доказатекства за култова дейност, извършвана покрай тези каменни съоръжения. Това дава основание за връзка между тях. Все пак, точното предназначение на каменните късове от Палеокастро не е еднозначно определено. Вероятно, загадката за неговото предназначение и значение ще остане и занапред.
Следващата ни спирка е село Хлябово, разположено недалеч от Тополовград. То е известно с многобройните си долмени - част от древен некропол. Някои от тях се издигат в самите предели на селото, като например Калинкин камък.
Разбира се, най-известният сред тези мегалитни паметници в района е този в местността Нъчеви чаири. Долменът се намира на около 2 км от Хлябово по пътя за с. Българска поляна. Около мястото има изграден паркинг и малка пътека. Ако пътувате в посока от Хлябово към Българска поляна, паркингът се пада вляво от шосето и от него надолу по склона започва пътеката. Има малка обозначителна стрелка.
Долмените са мегалитни съоръжения, които са изградени от няколко отвесно положени каменни плочи, покрити с друга каменна плоча, като по този начин плочите образуват камера. Датирани са към бронзовата и към ранната желязна епоха. Изграждането им е свързано с религиозните вярвания и ритуали през древността и много често са използвани за погребения. Разпространени са в Европа, Азия и Африка. На територията на България са открити стотици долмени, запазени в различна степен, като най-висока концентрация на долмени има в планините Сакар, Странджа и Източните Родопи. В Сакар планина са открити над 600 долмена. Село Хлябово в Сакар е сред местата в България с най-голяма концентрация на долмени, като един от най-големите и добре проучени е именно долменът в местността Нъчеви чаири. Този долмен се състои от две камери – голяма и малка, като в малката камера са разкрити следи от погребален ритуал и части от скелет. Сред находките са бронзов пръстен, фрагментирана бронзова гривна, части от обеци и керамика. Долменът е бил покрит със земен насип.
Долменът в местността Нъчеви чаири край Хлябово е задължителен за посещение, ако минавате през тази част на Сакар!
