![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВ околностите на село Мезек, на възвишението Калето се издигат останките от средновековна византийска крепост от края на ХІ в. Тя е най-запазеното отбранително съоръжение в Родопите. Имала е функции на гранична стражева крепост. Охранявала е територии между Марица и Арда. Намира се в непосредствена близост до гръцката граница.
Въпреки, че тя е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи, за нея се знае твърде малко.
Крепостта има важно стратегическо положение – тя е пазила старинния град Адрианопол (днешен Одрин) от варварските нашествия от север. Неслучайно е построена на хълм и гледката надолу към Одрин и Бяло море е страхотна. В ясно време се вижда доста надалеч.
Крепостта в Мезек има формата на неправилен четириъгълник и заема площ около 6,5 дка. Тя е снабдена с 9 заоблени кули, като 5 от тях са на южната стена – тази, която се вижда на идване към крепостта.
До този момент най-старите находки от района на крепостта са от 11-и век, а най-много от откритите находки са от периода 13-14-и век. Тези факти дават основание на археолозите да заключат, че крепостта е построена през 11-и век. Смята се също, че е използвана интензивно до падането на района под турско робство. Произходът на името на крепостта в Мезек не е много ясен. Някои учени считат, че името на крепостта е Неутзикон. Това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат. За съжаление обаче, това име не е потвърдено от археологически находки.
Две от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входа. Останалите две кули са разположени съответно на северната и на източната стени. Както споменахме, Мезешката крепост е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Три от стените – южна, източна и западна – са запазени почти в цялост. Най-пострадала е северната стена, от която всъщност се открива красивата панорамна гледка.
Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че тя е имала чисто отбранителни функции – приютявала е населението от близката околност само по време на опасност от нападение.
Туристическата пътека от с. Мезек до връх Шейновец води любителите на природата и историята до мястото, където през 1912 г. започва Балканската война.
Наскоро с. Meзeĸ ce cдoби c нoвa тypиcтичecĸa дecтинaция. Toвa cтaнa блaгoдapeниe нa идeятa нa HЧ „Изгpeв-1921“ – c. Meзeĸ, пoлyчилa oгpoмнaтa пoдĸpeпa нa Oбщинcĸa aдминиcтpaция – Cвилeнгpaд в лицeтo нa apx. Kapчeв и Димитъp Πeтĸoв. Bcъщнocт cтaвa дyмa зa възcтaнoвeнaтa eĸoпътeĸa, ĸoятo тpъгвa oт цeнтъpa нa Meзeĸ и cвъpшвa нa вpъx Шeйнoвeц. Tя бe cъздaдeнa пpeди пoвeчe oт 10 гoдини. Mapшpyтът бe oпpeдeлeн oт дългoгoдишния плaнинap Димитъp Πeтĸoв, a тoй и eнтycиacти paзчиcтиxa тpaceтo. C гoдинитe тo oтнoвo oбpacнa и нa пpaĸтиĸa пътeĸaтa cтaнa нeизпoлзвaeмa. Блaгoдapeниe oтнoвo нa Димитъp Πeтĸoв, Πeтъp Mapĸoв и пoмoщтa нa paбoтници oт oбщинcĸoтo пpeдпpиятиe „Блaгoycтpoявaнe и oзeлeнявaнe“, сега пътeĸaтa e пoчиcтeнa и мapĸиpaнa, тaĸa чe oтнoвo мoжe дa ce пoлзвa oт плaнинapитe.
Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите на територията на община Любимец и югозападно от с. Мезек. Височината му е 703,6 метра. Върхът е известен сред местното население още и с турското име Курт кале - в превод "Вълчата крепост". Тук на 05.10.1912г става първото сражение в Балканската война. В него загиват 14 от охраняващите котата войници от 30-ти Шейновски полк, дал името на върха.
На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите. Днес на върха се издига телевизионна кула с височина над 100 м., която се забелязва отдалече. При хубаво и ясно време оттук се вижда Бяло море в Гърция.
Гробницата в село Мезек е една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е била използвана първо като гробница, а впоследствие и като храм. Интересен факт е, че температурата във вътрешността й е постоянна: около 18-19 градуса.
Гробницата е открита случайно през 1931 г., като малко след откриването й започват археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Богдан Филов и д-р Иван Великов. Любопитен факт е, че могилата на гробницата – Малтепе – става известна години по-рано. През 1908 г. в горния й насип е открита бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. Откриватели са местни жители. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция, въпреки че населението му е българско. По тази причина ценната находка – бронзовият глиган – днес е част от експозицията на археологическия музей в Истанбул. Землището на село Мезек става официално българска територия през 1912 г. по време на Балканската война. Популярна реплика на бронзовия глиган може да се види днес на мегдана на селото.
Тракийската гробница при село Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров. Ориентирана е по оста изток-запад, като входът е откъм изток. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата й дължина е близо 30 м., като само коридорът е дълъг повече от 20 м. Такъв тип коридор се нарича „дромос“. Изградена е от сравнително големи и добре обработени каменни блокове, свързани един с друг единствено със скоби. Хоросан не е използван.
Неотдавна по европроект са направени пана с елементи от бита на траките. Тези пана са разположени по алеята от билетния център пред гробницата до самия й вход. Вътре в гробницата по стените са накачени 3D холограми със снимки на предметите, намерени в гробницата.
Храмове с подобна архитектура – дълъг коридор и камера-кошер, са открити на територията на древна Микена, част от днешна Гърция, като една от най-известните от тях е Съкровищницата на Атрей - бащата на великия Агамемнон. Затова на много места в интернет се споменава, че Мезешката тракийска гробница е от микенски тип.
Следва: част 3, Свиленград.
Въпреки, че тя е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи, за нея се знае твърде малко.
Крепостта има важно стратегическо положение – тя е пазила старинния град Адрианопол (днешен Одрин) от варварските нашествия от север. Неслучайно е построена на хълм и гледката надолу към Одрин и Бяло море е страхотна. В ясно време се вижда доста надалеч.
Крепостта в Мезек има формата на неправилен четириъгълник и заема площ около 6,5 дка. Тя е снабдена с 9 заоблени кули, като 5 от тях са на южната стена – тази, която се вижда на идване към крепостта.
До този момент най-старите находки от района на крепостта са от 11-и век, а най-много от откритите находки са от периода 13-14-и век. Тези факти дават основание на археолозите да заключат, че крепостта е построена през 11-и век. Смята се също, че е използвана интензивно до падането на района под турско робство. Произходът на името на крепостта в Мезек не е много ясен. Някои учени считат, че името на крепостта е Неутзикон. Това име се споменава в аналите на византийския хронист Никита Хониат. За съжаление обаче, това име не е потвърдено от археологически находки.
Две от кулите са разположени на западната стена – тази, откъм която е входа. Останалите две кули са разположени съответно на северната и на източната стени. Както споменахме, Мезешката крепост е една от най-добре запазените средновековни крепости по нашите земи. Три от стените – южна, източна и западна – са запазени почти в цялост. Най-пострадала е северната стена, от която всъщност се открива красивата панорамна гледка.
Във вътрешността на крепостта не са открити останки от сгради, поради което се смята, че тя е имала чисто отбранителни функции – приютявала е населението от близката околност само по време на опасност от нападение.
Туристическата пътека от с. Мезек до връх Шейновец води любителите на природата и историята до мястото, където през 1912 г. започва Балканската война.
Наскоро с. Meзeĸ ce cдoби c нoвa тypиcтичecĸa дecтинaция. Toвa cтaнa блaгoдapeниe нa идeятa нa HЧ „Изгpeв-1921“ – c. Meзeĸ, пoлyчилa oгpoмнaтa пoдĸpeпa нa Oбщинcĸa aдминиcтpaция – Cвилeнгpaд в лицeтo нa apx. Kapчeв и Димитъp Πeтĸoв. Bcъщнocт cтaвa дyмa зa възcтaнoвeнaтa eĸoпътeĸa, ĸoятo тpъгвa oт цeнтъpa нa Meзeĸ и cвъpшвa нa вpъx Шeйнoвeц. Tя бe cъздaдeнa пpeди пoвeчe oт 10 гoдини. Mapшpyтът бe oпpeдeлeн oт дългoгoдишния плaнинap Димитъp Πeтĸoв, a тoй и eнтycиacти paзчиcтиxa тpaceтo. C гoдинитe тo oтнoвo oбpacнa и нa пpaĸтиĸa пътeĸaтa cтaнa нeизпoлзвaeмa. Блaгoдapeниe oтнoвo нa Димитъp Πeтĸoв, Πeтъp Mapĸoв и пoмoщтa нa paбoтници oт oбщинcĸoтo пpeдпpиятиe „Блaгoycтpoявaнe и oзeлeнявaнe“, сега пътeĸaтa e пoчиcтeнa и мapĸиpaнa, тaĸa чe oтнoвo мoжe дa ce пoлзвa oт плaнинapитe.
Връх Шейновец се намира в източния дял на Родопите на територията на община Любимец и югозападно от с. Мезек. Височината му е 703,6 метра. Върхът е известен сред местното население още и с турското име Курт кале - в превод "Вълчата крепост". Тук на 05.10.1912г става първото сражение в Балканската война. В него загиват 14 от охраняващите котата войници от 30-ти Шейновски полк, дал името на върха.
На самия връх има издигнат паметник в памет на загиналите. Днес на върха се издига телевизионна кула с височина над 100 м., която се забелязва отдалече. При хубаво и ясно време оттук се вижда Бяло море в Гърция.
Гробницата в село Мезек е една от най-представителните тракийски царски гробници по нашите земи. Тя е била използвана първо като гробница, а впоследствие и като храм. Интересен факт е, че температурата във вътрешността й е постоянна: около 18-19 градуса.
Гробницата е открита случайно през 1931 г., като малко след откриването й започват археологически проучвания под ръководството на проф. д-р Богдан Филов и д-р Иван Великов. Любопитен факт е, че могилата на гробницата – Малтепе – става известна години по-рано. През 1908 г. в горния й насип е открита бронзова скулптура на глиган в естествен ръст. Откриватели са местни жители. По това време село Мезек се намира в пределите на Турция, въпреки че населението му е българско. По тази причина ценната находка – бронзовият глиган – днес е част от експозицията на археологическия музей в Истанбул. Землището на село Мезек става официално българска територия през 1912 г. по време на Балканската война. Популярна реплика на бронзовия глиган може да се види днес на мегдана на селото.
Тракийската гробница при село Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров. Ориентирана е по оста изток-запад, като входът е откъм изток. Състои се от коридор, две камери с правоъгълна форма и кръгло гробно помещение с купол. Общата й дължина е близо 30 м., като само коридорът е дълъг повече от 20 м. Такъв тип коридор се нарича „дромос“. Изградена е от сравнително големи и добре обработени каменни блокове, свързани един с друг единствено със скоби. Хоросан не е използван.
Неотдавна по европроект са направени пана с елементи от бита на траките. Тези пана са разположени по алеята от билетния център пред гробницата до самия й вход. Вътре в гробницата по стените са накачени 3D холограми със снимки на предметите, намерени в гробницата.
Храмове с подобна архитектура – дълъг коридор и камера-кошер, са открити на територията на древна Микена, част от днешна Гърция, като една от най-известните от тях е Съкровищницата на Атрей - бащата на великия Агамемнон. Затова на много места в интернет се споменава, че Мезешката тракийска гробница е от микенски тип.
Следва: част 3, Свиленград.
