Агностицизмът

[asthfghl]

"Не можем да знаем със сигурност дали Бог или Христос съществуват. Те БИХА МОГЛИ. Но пък и една гигантска рептилна птица БИ МОГЛА да управлява Вселената - кой знае? Можем ли да бъдем СИГУРНИ, че не я управлява? Не можем. Така че е безпредметно въобще да го обсъждаме". -- Г-н Уедърхед от South Park

"Няма да го считам за обида, а по-скоро за комплимент, ако ме наречете агностик. Нямам претенцията да знам със сигурност неща, за които много невежи хора претендират, че са сигурни - ето това е същината на агностицизма". -- Кларънс Дароу, по време на процеса "Скоупс"

 

Агностицизмът е позицията, че съществуването и същността на бог или боговете са невъзможни за разгадаване. На агностиците често се гледа като на неутрални нехайници както от страна на атеистите, така и от вярващите. Все пак повечето агностици считат, че е интелектуално нечестно и несъстоятелно да се правят каквито и да било твърди заключения в коя да е от двете посоки. Твърде често се бърка идеята на атеизма (т.е. "Бог не съществува") с тази на агностицизма ("не знаем дали Бог съществува"), тъй като атеистът често ясно и настоятелно изразява своята позиция и я поставя в противовес на вярващите, докато агностикът би изказал някакво мнение по въпроса, само ако много силно настояваме.

Понятието "агностицизъм" е въведено за пръв път от английския биолог Томас Хъксли през 1869 г., макар че самата идея е била изразявана и далеч по-отдавна - още от древните гърци през 450 г. пр.н.е. и дори от древните индуси във Ведите, написани между 1700 и 1100 г. пр.н.е.

 

Същност на агностицизма

На теория, агностицизмът е съвместим с всяка ценностна система с изключение на догматичните религии. На практика обаче повечето агностици се считат от незапознатите за "безбожници". Агностиците считат, че макар и наистина да няма достатъчно свидетелства за съществуването на бог, да вярваш, че бог не съществува също изисква значително количество сляпа вяра (подобна на религиозната убеденост) без наличието на достатъчно доказателства в нейна подкрепа.

По-просто казано, агностицизмът приема факта, че ни липсват достатъчно познания, за да установим със сигурност дали Бог съществува или не. В известен смисъл той се различава от далеч по-крайния атеизъм по това, че поддържа позиция на осъзнатото незнание, отколкото на претенцията за знание или признанието за липса на вяра. Така че един истински агностик не би могъл да пасне в хипотетичната и изкуствено създадена скала, в която теизмът и атеизмът са двете крайности, тъй като целият този спор за тях е безпредметен, а въпросът за съществуването на Бог никога не може да намери окончателен и абсолютен отговор. Подобно на квантовия мисловен експеримент с котката на Шрьодингер - само дето в този случай въображаемата кутия с котката така и никога не бива отворена.

Все пак повечето агностици всъщност биха могли да се разделят на няколко вида в зависимост от това как техните убеждения действат на практика в реалния свят и дали повече клонят към атеизма или религията. Агностикът може да живее и действа така, сякаш за него Бог не съществува и никоя религия не е права, но все пак да страни от званието "атеист" поради отблъскващо голямата степен на крайна убеденост, която се влага в него. От друга страна, човек пак може да се счита за духовен, но не и задължително религиозен. Или дори поне официално да следва някоя религия, но все пак да се определя като агностик, за да позволи здравословно количество искрено съмнение в истинността на тази религия да присъства в ценностната му система. В този смисъл, агностицизмът е по-честният подход в сравнение с атеизма и теизма.

Логично погледнато, агностицизмът би следвало да е изначалната, първична и най-естествена позиция на човек още от неговото рождение, когато той все още не познава света и не претендира да знае нищо за него. Едва по-късно започват културните и психологически натрупвания под постоянното влияние на окръжаващата го социална среда и така бързо, още в ранното детство, под натиска на околните, се формира или атеист, или религиозна личност. Но когато погледнем честно дълбоко в себе си ще се уверим, че всъщност агностикът никога не е изчезвал - той винаги е бил там, скрит под дълбоките пластове, постоянно наслагвани връз него от обществото.

Агностичен атеизъм

Агностичният атеизъм поддържа позицията, че няма достатъчно доказателства за съществуването на бог или богове, но също и че липсва достатъчно логика за преодоляването на непознаваемостта на съществуването на бог. Агностичните атеисти повече клонят към атеизма като по-вероятната изначална хипотеза - особено от практическа гледна точка. Но и допускат възможността в крайна сметка да грешат. Границата между атеизма и агностичния атеизъм е тънка и невинаги е лесна за разпознаване, макар че агностичните атеисти като цяло се разпознават по това, че са по-толерантни към религиите, отколкото твърдо убедените атеисти. В този смисъл при едно по-близко вглеждане може да се окаже, че голяма част от тези, които се мислят за атеисти, всъщност могат да се окажат и частични агностици, макар и от по-твърдолинейния вид.

Границата между агностичния атеизъм и чистия атеизъм още повече се размива, ако натиснем атеиста и настояваме да представи конкретни подробности за вярванията си. Или по-добре да го кажем ЛИПСАТА на такива. Ясно е, че повечето, ако не и всички атеисти, са всъщност в голяма степен агностични атеисти - тъй като един рационално мислещ човек със сигурност би престанал да бъде абсолютен атеист при една евентуална среща с недвусмислено доказателство за съществуването на Бог, което би отговорило на собствените им стандарти за надеждност. По света има много религиозни фундаменталисти, но е много по-голяма рядкост, ако не и невъзможно, да намериш атеист фундаменталист, който отчаяно би сграбчил убежденията си като удавник сламка дори при вида на ясни и необорими доказателства, че не е прав. И така, ако приемем убеждението "вероятно Бог не съществува; избирам да действам сякаш няма Бог, но съм готов да си променя мнението, ако се наложи", то тогава е просто въпрос на лично предпочитание дали ще избереш да се определиш като "агностичен атеист" или просто "атеист".

 

Агностичен теизъм

Има и друг вид агностицизъм, агностичният теизъм, който допуска вярата в бог, но и е наясно с ограниченията на собственото ни познание и несигурността по отношение на конкретните свойства на този бог. Някои теистични агностици са и деисти, т.е. допускат, че Бог е създал Вселената и я е пуснал в действие, но отвъд момента на сътворението създателят е без значение за по-нататъшното й развитие (т.е. задал е първоначалните правила и параметри на Вселената и я е оставил на автопилот). На практика те твърдят, че може и никога да не разберем дали Бог съществува, но това и бездруго няма значение, тъй като Бог или неговата липса не играе никаква роля в делата на Вселената. Вярващите агностици често се определят като "фиделисти" - понятие, въведено от Мартин Гарднър (самият той теист), за да обозначи хората, които са избрали да вярват в Бог, само защото това им носи успокоение, а не поради някакви интелектуални или морални причини.

Силен и слаб агностицизъм

Подобно на всяко друго философско определение, агностицизмът също се дели на така наречените "слаба" и "силна" разновидност:

- Силен агностицизъм. Наричат го още и "твърд", "затворен" или "постоянен". Най-просто казано, според него не съществува начин да отговорим на въпроса "съществува ли Бог". Нещо повече, НИКОГА няма да имаме тази възможност. Любопитното е, че един мироглед, който се опитва да избегне всякакви позиции, произтичащи от сляпата вяра, в действителност използва подобни абсолютни съждения. Ако изведнъж се окаже, че тя е невярна, може да се очаква едно сериозно чесане по главите и търсене на начини впоследствие да се променят правилата и определенията, което би било наистина забавно за наблюдаване. Тук има сходство с убежението на повечето хора, които мислят, че науката трябва да държи гнусната си мутра по-далеч от религиозните им дела, без задължително да имат някаква рационална обосновка за подобно очакване.

- Слаб агностизицъм. Наричат го още "непостоянен" и това би трябвало да ни подсказва в колко мека форма присъства той. Тук водещият принцип е, че въпросът за съществуването на Бог все пак е решим и е възможно на даден етап да се намерят свидетелства, които да дадат окончателен отговор в едната или другата посока. Макар и това да не е същото като твърдата убеденост, че съществуването на Бог е познаваемо, този подход оставя отворена възможността то да бъде познаваемо и потвърдимо. То е все едно да бъдеш агностик СПРЯМО агностицизма.

Някои донякъде подигравателни виждания за агностицизма

- Отношението на атеиста: Агностикът е човек, който е твърде интелигентен, за да вярва в богове, но и твърде страхлив, за да бъде атеист. Едно производно мнение е, че понеже на агностика така или иначе му липсва конкретна вяра в каквито и да е божества, те на практика са си живи атеисти. Едно по-благосклонно мнение на атеистите спрямо агностиците е изказано от Леон Барадат и гласи: "Агностиците са единствените хора, които са достатъчно разумни да не вземат страна по религиозните въпроси".

- Отношението на теиста: Агностикът е човек, който е твърде интелигентен, за да бъде атеистичен кон с капаци, но и твърде страхлив, за да вярва и да се отдаде на Бог. Едно производно мнение е, че понеже агностикът по принцип допуска възможността да повярва в Бог, той е отворен към идеите на религията и не отрича автоматично концепцията за висша сила - т.е. той така или иначе на практика е вярващ.

- Оношението на агностика към останалите:

-- Вярващият упорито настоява, че неговият конкретен въображаем приятел съществува.

-- Атеистът упорито настоява, че въображаемият приятел (или приятели) на вярващия би трябвало да бъде измерим, ако наистина съществуваше.

-- Едно производно мнение е, че вярващите и атеистите трябва да понамалят малко децибелите, понеже някои от нас се опитват да поспят.

Апатеизъм

Очевидно съчетание между "апатия" и "теизъм". Това е позицията, че всеки въпрос за съществуването на някакви там божества е безсмислен и безпредметен и няма никакво отношение към света и живота. Апатеистите дори не си правят труда да се интересуват от обсъждането на каквито и да е твърдения за или против бог. С други думи: "Не ми пука за боговете". Авторът и журналист Джонатан Рауч доста ефектно описва апатеизма като:

"Нежелание да ти пука чак толкова за собствената ти религия и дори още по-силно нежелание да ти пука за религията на другия".