Сувчарското пръскало е едно от местата в нашата страна, които са създали славата ѝ на едно от най-красивите кътчета на Европа. Сгушен сред гъстите гори на Стара планина, този удивително красив водопад създава впечатление, че сте попаднали на място, което по някакъв необясним начин е останало напълно откъснато от съвременната цивилизация.
Водопад Сувчарско пръскало се намира в Национален парк „Централен Балкан“, близо до с. Христо Даново, Карловско. Селото отстои на около 120 км източно от София, които се изминават за около час и петдесет минути, като се пътува по Подбалканския път. За село Христо Даново се отбивате в посока към Балкана на влизане в Кърнаре.

От село Христо Даново започва пешеходният маршрут към водопада, който се изминава за близо час и половина. Маршрутът е дълъг около 4 км и може да се раздели на 2 части. Етап 1: село Христо Даново – отбивката към водопада след моста над реката, време: 60-75 минути в зависимост от началната точка на маршрута и от темпото; етап 2: отбивката към водопада – водопад Сувчарско пръскало, време 10-15 минути.

Както виждате от описанието в етап 1, маршрутът има повече от една възможна начална точка. Единият вариант е да оставите колата на мегдана на селото, след църквата и да поемете пеша нагоре към асфалтовия път над селото. Той се различава добре отдалеч по издълбаните в склона скали. Вторият вариант е да спрете колата някъде на гореспоменатия асфалтов път. За да стигнете до него, трябва да минете през циганската махала, като завиете надясно (т.е. северно към планината) на четвъртата пряка след влизане в селото, после стигате почти до края й и следвате пътя, който прави завой наляво и излиза от селото по тесен асфалтов път. Пътят първоначално минава през борова гора. В нея се включва и маршрутът от центъра на селото. По асфалтовия път има нападали камъни и по него може да стигнете най-много на около километър след селото.

Оттук пътят се вие все нагоре покрай реката. На моменти шумът от реката чувствително се увеличава, издавайки някой мощен бързей, водоскок или водопад. На няколко места забелязваме отдалечени водопади ниско долу в бездната – два по-ниски и един доста солиден. Освен водопади покрай реката тук се забелязват и няколко причудливи скални форми.

За около час изминаваме етап 1, който в нашия случай започва от самия център на селото и завършва на бетонния мост над реката, където трябва да се отбием за водопада. Този бетонен мост се пада след един остър завой наляво на шосето, по което се върви до този момент.

Пътеката от този мост до водопада (етап 2) се изминава само за около 10-15 минути. Тя не е дълга, но е тясна и криволичи надолу-нагоре. Докато вървим по нея, на две места се налага да прескачаме дебели дънери от паднали дървета. Гледката е магическа.

Шумът от водните талази все повече се увеличава. Остават още няколкостотин метра до крайната цел...

...а ние имаме усещането, че сме навлезли дълбоко в страната на приказките.

Ето, че най-сетне достигаме до Сувчарското пръскало! Стигне ли човек до водопада, веднага осъзнава, че трудностите са възнаградени. Водопадът е много красив – жив, мощен, буен, със силен тътен, хвърлящ пръски надалеч. Поне ние такъв го видяхме в този слънчев юнски ден.

Пред самия водопад има нещо като естествена площадка за наблюдение – това е най-широкото и удобно място, където човек може да поседне върху камъните или дънерите, да отдъхне и да се полюбува на водната стихия. От тази площадка пътеката продължава още малко и стига близо до скалите вляво от водопада. Тази част от пътеката също е много тясна и трябва да се внимава, че надолу е стръмната пропаст към реката. Не е чак толкова страшно, особено за по-опитни с преходите хора, но тук е нужно повишено внимание.

Водопад Сувчарско пръскало е наистина впечатляващ, макар и да не е кой знае колко открит за наблюдение – все пак се намира в горичка и близо до него се издигат много дървета. Водите на водопада падат от висок скален венец и се разбиват с грохот долу в реката, хвърляйки хладни пръски надалеч. След това още дълго продължават да кипят от вихъра на грохота и от скалите в реката, които ги завихрят допълнително. Сетне се спускат надолу в дерето, вече леко успокоени.

В заключение, ако сте любители на водопадите и особено на съчетанието между водопад и планински преход, то Сувчарското пръскало със сигурност ще ви хареса. Бързайте да го посетите през пролетта, за да се открие пред вас в най-добрата си форма!
Следва: част 2, Беклемето.
Водопад Сувчарско пръскало се намира в Национален парк „Централен Балкан“, близо до с. Христо Даново, Карловско. Селото отстои на около 120 км източно от София, които се изминават за около час и петдесет минути, като се пътува по Подбалканския път. За село Христо Даново се отбивате в посока към Балкана на влизане в Кърнаре.

От село Христо Даново започва пешеходният маршрут към водопада, който се изминава за близо час и половина. Маршрутът е дълъг около 4 км и може да се раздели на 2 части. Етап 1: село Христо Даново – отбивката към водопада след моста над реката, време: 60-75 минути в зависимост от началната точка на маршрута и от темпото; етап 2: отбивката към водопада – водопад Сувчарско пръскало, време 10-15 минути.

Както виждате от описанието в етап 1, маршрутът има повече от една възможна начална точка. Единият вариант е да оставите колата на мегдана на селото, след църквата и да поемете пеша нагоре към асфалтовия път над селото. Той се различава добре отдалеч по издълбаните в склона скали. Вторият вариант е да спрете колата някъде на гореспоменатия асфалтов път. За да стигнете до него, трябва да минете през циганската махала, като завиете надясно (т.е. северно към планината) на четвъртата пряка след влизане в селото, после стигате почти до края й и следвате пътя, който прави завой наляво и излиза от селото по тесен асфалтов път. Пътят първоначално минава през борова гора. В нея се включва и маршрутът от центъра на селото. По асфалтовия път има нападали камъни и по него може да стигнете най-много на около километър след селото.

Оттук пътят се вие все нагоре покрай реката. На моменти шумът от реката чувствително се увеличава, издавайки някой мощен бързей, водоскок или водопад. На няколко места забелязваме отдалечени водопади ниско долу в бездната – два по-ниски и един доста солиден. Освен водопади покрай реката тук се забелязват и няколко причудливи скални форми.

За около час изминаваме етап 1, който в нашия случай започва от самия център на селото и завършва на бетонния мост над реката, където трябва да се отбием за водопада. Този бетонен мост се пада след един остър завой наляво на шосето, по което се върви до този момент.

Пътеката от този мост до водопада (етап 2) се изминава само за около 10-15 минути. Тя не е дълга, но е тясна и криволичи надолу-нагоре. Докато вървим по нея, на две места се налага да прескачаме дебели дънери от паднали дървета. Гледката е магическа.

Шумът от водните талази все повече се увеличава. Остават още няколкостотин метра до крайната цел...

...а ние имаме усещането, че сме навлезли дълбоко в страната на приказките.

Ето, че най-сетне достигаме до Сувчарското пръскало! Стигне ли човек до водопада, веднага осъзнава, че трудностите са възнаградени. Водопадът е много красив – жив, мощен, буен, със силен тътен, хвърлящ пръски надалеч. Поне ние такъв го видяхме в този слънчев юнски ден.

Пред самия водопад има нещо като естествена площадка за наблюдение – това е най-широкото и удобно място, където човек може да поседне върху камъните или дънерите, да отдъхне и да се полюбува на водната стихия. От тази площадка пътеката продължава още малко и стига близо до скалите вляво от водопада. Тази част от пътеката също е много тясна и трябва да се внимава, че надолу е стръмната пропаст към реката. Не е чак толкова страшно, особено за по-опитни с преходите хора, но тук е нужно повишено внимание.

Водопад Сувчарско пръскало е наистина впечатляващ, макар и да не е кой знае колко открит за наблюдение – все пак се намира в горичка и близо до него се издигат много дървета. Водите на водопада падат от висок скален венец и се разбиват с грохот долу в реката, хвърляйки хладни пръски надалеч. След това още дълго продължават да кипят от вихъра на грохота и от скалите в реката, които ги завихрят допълнително. Сетне се спускат надолу в дерето, вече леко успокоени.

В заключение, ако сте любители на водопадите и особено на съчетанието между водопад и планински преход, то Сувчарското пръскало със сигурност ще ви хареса. Бързайте да го посетите през пролетта, за да се открие пред вас в най-добрата си форма!
Следва: част 2, Беклемето.