![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlТази година определено ми върви на крепости. Какво да се прави - през първата половина от годината акцентът падна предимно на източнородопския район, а там те буквално изникват иззад всеки завой! Ето я крепостта Вишеград - само на хвърлей разстояние от Кърджали, надвиснала над отвесните южни брегове на язовир Студен кладенец. За нея обществеността тепърва има да научава много.
Първите впечатления от подхода към крепостта не са особено лицеприятни. Тонове битов и строителен отпадък тлеят по всички подходи към крепостта. Подход 1 – откъм улица Ардинска – фаворитът ми за пешеходен маршрут и със струпан боклук само в края на улицата. Подход 2 – откъм квартал Горна Гледка – там е най-драстично, защото минава през ромска махала и не ми се говори. Подход 3 – откъм село Глухар – с кола препоръчвам да минете оттам, но в навигацията си въведете „село Вишеград“, а не само „Вишеград“. Тъкмо на последния вариант се спряхме в този случай.
Стигайки до самия край на едноименното село, на север, в посока към язовира, се вижда високият хълм, на който са щръкнали зъберите на крепостта. Тя се разполага на изявен връх, на десния бряг на река Арда, в местността Хисар юстю (Горната крепост). Стените, които всеки може да види днес, преизползват основите на една по-ранна крепост от античността. Разкрити са няколко основи на землянки, както и на пещи. По време на разкопките са намерени хромелни камъни, фрагменти от глинени съдове, железни елементи от оръдия на труда и въоръжението.
Най-ранните открити материали са от времето на прехода между бронзовата и старожелязната епоха. Средновековната крепост е построена вероятно в периода между 12-13 в. Тя е малка, 0,56 дка. Южната й стена е с дължина 75 м, със запазена височина до 7 м. Има две вътрешни правоъгълни кули. Едната е в източния край на крепостта, другата - в средата на южната стена. В западната половина на северната й стена е запазена външна каменна стълба. Въпреки непристъпния скален склон, на който е разположена крепостта, откъм север е изградена нова стена, с която тя става затворена от всички страни.
Панорама от крепост Вишеград – виждат се: крепост Чит кая (над Лисиците), крепост Моняк, село Островица, заводите Бентонит и ОЦК (източна промишлена зона на Кърджали), град Кърджали и разбира се – язовир Студен кладенец.
Крепостта е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Според проучвателите тук е почивал управителят на областта Ахридос. Според историческите сведения именно оттук е минал пътят на отряда на кръстоносците, воден от маршал Жофруа дьо Вилардуен. А на левия бряг на река Арда, под стените на крепостта Мнеакос (Моняк, Монек) се е намирал лагерът, в който е избран Анри – вторият император на Латинската империя.
В началото на 13 в. Източните Родопи и по-точно районът около Кърджали стават основна арена на военните действия с Латинската империя. Сега полянките долу в ниското край чашата на язовир Студен кладенец, са предимно арена на идилични пасторални картини като тези.
Животните изпасват и почистват добре терените наоколо, с изключение на трънките, които са избуяли навсякъде и дори са препречили част от пътеките.
На отсрещния, северен бряг на язовира, ясно личи грандиозният силует на крепостта Моняк - отвесната скала, населявана от лешояди.
Село Островица се е сгушило на завет по южния бряг на язовира, а сочните ливади обрамчват като обръч огромния водоем.
Освен рибари и скотовъди, тук често могат да се срещнат любители на дивото къмпингуване. През лятото изобилства с палаткари и каравани. Ясно личат и старите синори на някогашните ниви. В днешни дни нивото на язовирите по Арда варира драстично през различните сезони и земята в близост до брега е неизползваема.
Историята още помни трагедията отпреди трийсетина години, когато внезапно придошлите води на река Върбица погубват 10 военнослужещи. Сега обаче обстановката изглежда достатъчно спокойна за един приятен следобеден излет. Но ние не се помайваме кой знае колко още по тези места, защото ни чака още един последен обект за посещение.
Следва: част 4, Исаклартепе.
Първите впечатления от подхода към крепостта не са особено лицеприятни. Тонове битов и строителен отпадък тлеят по всички подходи към крепостта. Подход 1 – откъм улица Ардинска – фаворитът ми за пешеходен маршрут и със струпан боклук само в края на улицата. Подход 2 – откъм квартал Горна Гледка – там е най-драстично, защото минава през ромска махала и не ми се говори. Подход 3 – откъм село Глухар – с кола препоръчвам да минете оттам, но в навигацията си въведете „село Вишеград“, а не само „Вишеград“. Тъкмо на последния вариант се спряхме в този случай.
Стигайки до самия край на едноименното село, на север, в посока към язовира, се вижда високият хълм, на който са щръкнали зъберите на крепостта. Тя се разполага на изявен връх, на десния бряг на река Арда, в местността Хисар юстю (Горната крепост). Стените, които всеки може да види днес, преизползват основите на една по-ранна крепост от античността. Разкрити са няколко основи на землянки, както и на пещи. По време на разкопките са намерени хромелни камъни, фрагменти от глинени съдове, железни елементи от оръдия на труда и въоръжението.
Най-ранните открити материали са от времето на прехода между бронзовата и старожелязната епоха. Средновековната крепост е построена вероятно в периода между 12-13 в. Тя е малка, 0,56 дка. Южната й стена е с дължина 75 м, със запазена височина до 7 м. Има две вътрешни правоъгълни кули. Едната е в източния край на крепостта, другата - в средата на южната стена. В западната половина на северната й стена е запазена външна каменна стълба. Въпреки непристъпния скален склон, на който е разположена крепостта, откъм север е изградена нова стена, с която тя става затворена от всички страни.
Панорама от крепост Вишеград – виждат се: крепост Чит кая (над Лисиците), крепост Моняк, село Островица, заводите Бентонит и ОЦК (източна промишлена зона на Кърджали), град Кърджали и разбира се – язовир Студен кладенец.
Крепостта е охранявала разклонение на пътя от Адрианопол до Филипопол към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Според проучвателите тук е почивал управителят на областта Ахридос. Според историческите сведения именно оттук е минал пътят на отряда на кръстоносците, воден от маршал Жофруа дьо Вилардуен. А на левия бряг на река Арда, под стените на крепостта Мнеакос (Моняк, Монек) се е намирал лагерът, в който е избран Анри – вторият император на Латинската империя.
В началото на 13 в. Източните Родопи и по-точно районът около Кърджали стават основна арена на военните действия с Латинската империя. Сега полянките долу в ниското край чашата на язовир Студен кладенец, са предимно арена на идилични пасторални картини като тези.
Животните изпасват и почистват добре терените наоколо, с изключение на трънките, които са избуяли навсякъде и дори са препречили част от пътеките.
На отсрещния, северен бряг на язовира, ясно личи грандиозният силует на крепостта Моняк - отвесната скала, населявана от лешояди.
Село Островица се е сгушило на завет по южния бряг на язовира, а сочните ливади обрамчват като обръч огромния водоем.
Освен рибари и скотовъди, тук често могат да се срещнат любители на дивото къмпингуване. През лятото изобилства с палаткари и каравани. Ясно личат и старите синори на някогашните ниви. В днешни дни нивото на язовирите по Арда варира драстично през различните сезони и земята в близост до брега е неизползваема.
Историята още помни трагедията отпреди трийсетина години, когато внезапно придошлите води на река Върбица погубват 10 военнослужещи. Сега обаче обстановката изглежда достатъчно спокойна за един приятен следобеден излет. Но ние не се помайваме кой знае колко още по тези места, защото ни чака още един последен обект за посещение.
Следва: част 4, Исаклартепе.
