![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАко има едно място, което най да заслужава прозвището царство на лешоядите, то това несъмнено е Юмрук кая. Представете си скален венец, огърлица от гъста дъбова гора и тяло от синя вода. Навред щъкат диви животни и избуява екзотична растителност, а всеки сезон предлага изживяване в различни цветови комбинации и разбира се - изключителни родопски панорами.
Маршрутът на една доста интензивна обиколка на изток от Кърджали:
Изходна точка за прехода към Юмрук кая е село Гняздово, на 220 м. н.в. Височината на върха е 587 м.
Половината от маршрута е прокаран по хубав черен път в широколистна гора, следва около километър преход по пътека в открити ливади и един скалист участък и после тази пътека влиза в гората на Юмрука и ви отвежда до върха.
Почти е невъзможно да откриете влизането на пътеката в гората на Юмрука без водач – трудно се вижда и няма маркировка. Всъщност маркировка няма никъде, само скални пирамидки, но те се появяват далеч по-нагоре.
Село Гняздово е на 20 км от Кърджали и се намира в източното подножие на върха. На юг той граничи с язовир Студен кладенец, на запад - с река Перперешка, а на север – със землището на село Сватбаре. Изглежда достъпен, но всъщност е доста диво място, с една основна пътека за достъп, по която човек често се обърква, ако го посещава за пръв път. Скоро след като изкачите първия ръб обаче ще осъзнаете, че лутането и катеренето определено са си заслужавали.
На върха на защитената местност някога е имало крепост, но от нея почти нищо не е останало – само единични каменни дувари, тук-там някое парче от керамичен съд. Имала е добра видимост към други крепости в Източните Родопи – Средна Арда, Моняк, Зорница.
По откритите места – точно след скалистия участък и преди пътеката да навлезе в гората - има дива чубрица и мащерка, които отдалеч разнасят ухание напролет. Гората на Юмрука е смесена – дъб, келяв габър, драки и много люляк.
На Юмрук скала гнезди колония белоглави лешояди - една от най-големите в Източните Родопи. Освен тях оттук се наблюдава черна каня, черен щъркел и скален орел. По поляните под Юмрука броди елен лопатар и неговите кошути. Понякога се виждат единични екземпляри, друг път ще видите стадо от десетина животни да пасе на някоя открита поляна в гората. За да ги уловите в кадър, трябва да имате добър фотоапарат с широкоъгълен обектив. Но при всеки случай ще им се насладите отдалеч, защото няма да ви допуснат да ги доближите.
Факти и съвети:
Общо преходът нагоре и обратно е около 3 часа.
Вземете си вода – по маршрута няма чешми.
Със смяната на сезоните е различно препоръчителното време за посещение: лятото много рано сутрин или късен следобед – почти надвечер, есен – ранен следобед, зима и пролет – по обяд.
Местните го наричат „Скалата“, а народното му име е „Юмрук кая“ (кая от турски – скала).
В края на село Гняздово към Юмрука има овчарник с две големи овчарски кучета. Съветът ни е да го заобиколите по-отдолу и да се върнете на пътя след овчарника.
Важно да се знае:
Снимането с дрон е забранено
Ловът е забранен
Не си берете люляк и други цветя – те са, за да красят природата, а вятърът да разнесе семенцата им, за да се размножат. В ръцете ви ще умрат безцелно и безславно. Нали не искате това?
Забранени са още бивакуването и паленето на огън, практикуването на алпинизъм и делтапланеризъм, както и придвижването с всякакъв вид мотори.
Следва: част 2, Перперикон.
Маршрутът на една доста интензивна обиколка на изток от Кърджали:
Изходна точка за прехода към Юмрук кая е село Гняздово, на 220 м. н.в. Височината на върха е 587 м.
Половината от маршрута е прокаран по хубав черен път в широколистна гора, следва около километър преход по пътека в открити ливади и един скалист участък и после тази пътека влиза в гората на Юмрука и ви отвежда до върха.
Почти е невъзможно да откриете влизането на пътеката в гората на Юмрука без водач – трудно се вижда и няма маркировка. Всъщност маркировка няма никъде, само скални пирамидки, но те се появяват далеч по-нагоре.
Село Гняздово е на 20 км от Кърджали и се намира в източното подножие на върха. На юг той граничи с язовир Студен кладенец, на запад - с река Перперешка, а на север – със землището на село Сватбаре. Изглежда достъпен, но всъщност е доста диво място, с една основна пътека за достъп, по която човек често се обърква, ако го посещава за пръв път. Скоро след като изкачите първия ръб обаче ще осъзнаете, че лутането и катеренето определено са си заслужавали.
На върха на защитената местност някога е имало крепост, но от нея почти нищо не е останало – само единични каменни дувари, тук-там някое парче от керамичен съд. Имала е добра видимост към други крепости в Източните Родопи – Средна Арда, Моняк, Зорница.
По откритите места – точно след скалистия участък и преди пътеката да навлезе в гората - има дива чубрица и мащерка, които отдалеч разнасят ухание напролет. Гората на Юмрука е смесена – дъб, келяв габър, драки и много люляк.
На Юмрук скала гнезди колония белоглави лешояди - една от най-големите в Източните Родопи. Освен тях оттук се наблюдава черна каня, черен щъркел и скален орел. По поляните под Юмрука броди елен лопатар и неговите кошути. Понякога се виждат единични екземпляри, друг път ще видите стадо от десетина животни да пасе на някоя открита поляна в гората. За да ги уловите в кадър, трябва да имате добър фотоапарат с широкоъгълен обектив. Но при всеки случай ще им се насладите отдалеч, защото няма да ви допуснат да ги доближите.
Факти и съвети:
Общо преходът нагоре и обратно е около 3 часа.
Вземете си вода – по маршрута няма чешми.
Със смяната на сезоните е различно препоръчителното време за посещение: лятото много рано сутрин или късен следобед – почти надвечер, есен – ранен следобед, зима и пролет – по обяд.
Местните го наричат „Скалата“, а народното му име е „Юмрук кая“ (кая от турски – скала).
В края на село Гняздово към Юмрука има овчарник с две големи овчарски кучета. Съветът ни е да го заобиколите по-отдолу и да се върнете на пътя след овчарника.
Важно да се знае:
Снимането с дрон е забранено
Ловът е забранен
Не си берете люляк и други цветя – те са, за да красят природата, а вятърът да разнесе семенцата им, за да се размножат. В ръцете ви ще умрат безцелно и безславно. Нали не искате това?
Забранени са още бивакуването и паленето на огън, практикуването на алпинизъм и делтапланеризъм, както и придвижването с всякакъв вид мотори.
Следва: част 2, Перперикон.
