![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСопот е градът, чиито забележителности са описани многократно в творчеството на Иван Вазов. Всеки българин е чел романа "Под игото", а нашата разходка в града и забележителностите около него беше като потапяне в романа и цялото Вазово творчество.
Сопот е леснодостъпен - освен, че се намира на Подбалканския път, градът има и ж.п. гара, а съседното Карлово, където спират доста повече влакове, е само на 5км и има редовни автобуси между двата града. Нашата разходка из забележителностите на Сопот, разбира се, започва от родната къща на Иван Вазов.
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. През 1964 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Наред с къщите в Берковица и в София тя е сред трите къщи музеи, с които е най-силно свързан животът на Вазов.
Къщата е построена през XVІІІ в. от прадядото на Вазов. През юли 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война, тя е опожарена. Идеята за възстановяването ѝ възниква през 1920 г. в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета. На 24 октомври същата година е учреден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот“ и започва събирането на средства. За възстановката на сградата Вазов прави скица по спомен, а архитектурният проект е дело на архитект Александър Рашенов по сведения на брата на писателя, генерал Георги Вазов и сестра му Въла Фетваджиева. Строежът на къщата започва през 1931 г. и завършва през 1935 г. (13 години след смъртта на Вазов).
Богатият фонд, с който разполага къщата музей, припомня най-важните периоди от живота на писателя: от детството му в Сопот, където завършва основното си и класно образование, дейността му на помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и учението му и в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев.
Изложените ръкописи представят богатото му литературно творчество, създадено през 1876-1877 г., когато е емигрант в Румъния и издава първите си стихосбирки: "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България", и особено от най-благотворния му пловдивски период, когато публикува стихосбирките "Гусла", "Поля и гори" с "Епопея на забравените", повестите "Митрофан и Дормидолски", "Немили-недраги" и "Чичовци", както и разкази. Припомнено е и времето на престоя му в Одеса, отново като емигрант, където започва да пише най-превеждания и до днес български роман "Под игото".
Знае се, че от 1889 г. Иван Вазов се установява в София, където създава списание "Денница", "Драски и шарки", "Пъстър свят", романите "Нова земя" и "Казаларската царица", стихосбирките "Скитнишки песни", "Под нашето небе", "Легенди при Царевец", "Под гръма на победите", "Песни за Македония", "Нови екове", "Юлска китка", "Люлека ми замириса" и "Не ще загине".
Литературните постижения на големия поет оставят в сянка изключителните му заслуги към българския туризъм. Далеч преди 1895 г., когато е осъществено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от тогавашния елит на София от Княжево през Златните мостове достига до Витошкия първенец. Но не само тази планина, а още Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и още редица други райски кътчета е посещавал и описвал той.
Възрожденската църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм "Трапето" и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир (метоха). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи. Този забележителен храм е изграден през 1846 г. под ръководството на майстор-строител Никола Христов Троянов (1775 – 1862), представител на късния бароков стил в Брациговската архитектурна школа.
Девическото (Радино) училище е обезсмъртено в романа "Под игото" на Иван Вазов чрез неговата героиня – възрожденската учителка Рада Госпожина. Днес девическото училище е музей с експозиция, посветена на развитието на училищното и образователното дело в град Сопот. Тя показва реставрирания интериор на автентична класна стая от Възрожденската епоха. Музеят е още дом за постоянната изложба, озаглавена "Вазовия Сопот", дело на племенницата на Вазов Бинка Вазова.
Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", известен още като "Метоха", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел" и Девическото училище - "Радиното училище". До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г.
През многовековната си история Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807г. Обителта не е пощадена и по време на руско-турската война. През юли 1877г след временно отстъпване на руските войски почти целият град е изпепелен и сринат до основи, а онези негови жители, които не успяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.
Огромен надпис „Аз съм българче” вече се извисява над Сопот. Надписът е поставен на емблематичния за Сопот хълм „Трапето“, където се изгражда мемориален комплекс „Аз съм българче“.
Непосредствено зад надписа има красив парк с места за отдих и алеи за разходка. Това е поредната стъпка от проекта за създаване на галерия на открито в подбалканския град, с който трябва да се повдигне патриотичният дух.
Разделяме се с наситения с богата история малък градец Сопот, за да се насочим към следващата спирка от днешното пътешествие - друго средище на Възрожденската култура, Карлово.
Следва: част 4, Карлово.
Сопот е леснодостъпен - освен, че се намира на Подбалканския път, градът има и ж.п. гара, а съседното Карлово, където спират доста повече влакове, е само на 5км и има редовни автобуси между двата града. Нашата разходка из забележителностите на Сопот, разбира се, започва от родната къща на Иван Вазов.
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей. През 1964 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Наред с къщите в Берковица и в София тя е сред трите къщи музеи, с които е най-силно свързан животът на Вазов.
Къщата е построена през XVІІІ в. от прадядото на Вазов. През юли 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война, тя е опожарена. Идеята за възстановяването ѝ възниква през 1920 г. в чест на 70-годишнината от рождението и 50-годишната литературна дейност на поета. На 24 октомври същата година е учреден „Комитет за постройка паметник и къща музей на народния поет Иван Вазов в гр. Сопот“ и започва събирането на средства. За възстановката на сградата Вазов прави скица по спомен, а архитектурният проект е дело на архитект Александър Рашенов по сведения на брата на писателя, генерал Георги Вазов и сестра му Въла Фетваджиева. Строежът на къщата започва през 1931 г. и завършва през 1935 г. (13 години след смъртта на Вазов).
Богатият фонд, с който разполага къщата музей, припомня най-важните периоди от живота на писателя: от детството му в Сопот, където завършва основното си и класно образование, дейността му на помощник-учител в Калофер при даскал Ботьо Петков, както и учението му и в Епархийското училище в Пловдив при Йоаким Груев.
Изложените ръкописи представят богатото му литературно творчество, създадено през 1876-1877 г., когато е емигрант в Румъния и издава първите си стихосбирки: "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България", и особено от най-благотворния му пловдивски период, когато публикува стихосбирките "Гусла", "Поля и гори" с "Епопея на забравените", повестите "Митрофан и Дормидолски", "Немили-недраги" и "Чичовци", както и разкази. Припомнено е и времето на престоя му в Одеса, отново като емигрант, където започва да пише най-превеждания и до днес български роман "Под игото".
Знае се, че от 1889 г. Иван Вазов се установява в София, където създава списание "Денница", "Драски и шарки", "Пъстър свят", романите "Нова земя" и "Казаларската царица", стихосбирките "Скитнишки песни", "Под нашето небе", "Легенди при Царевец", "Под гръма на победите", "Песни за Македония", "Нови екове", "Юлска китка", "Люлека ми замириса" и "Не ще загине".
Литературните постижения на големия поет оставят в сянка изключителните му заслуги към българския туризъм. Далеч преди 1895 г., когато е осъществено първото организирано изкачване на Черни връх, Иван Вазов заедно с група от тогавашния елит на София от Княжево през Златните мостове достига до Витошкия първенец. Но не само тази планина, а още Рила, Родопите, Средна гора, Вискяр и още редица други райски кътчета е посещавал и описвал той.
Възрожденската църква "Св. Св. Апостоли Петър и Павел", която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм "Трапето" и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир (метоха). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи. Този забележителен храм е изграден през 1846 г. под ръководството на майстор-строител Никола Христов Троянов (1775 – 1862), представител на късния бароков стил в Брациговската архитектурна школа.
Девическото (Радино) училище е обезсмъртено в романа "Под игото" на Иван Вазов чрез неговата героиня – възрожденската учителка Рада Госпожина. Днес девическото училище е музей с експозиция, посветена на развитието на училищното и образователното дело в град Сопот. Тя показва реставрирания интериор на автентична класна стая от Възрожденската епоха. Музеят е още дом за постоянната изложба, озаглавена "Вазовия Сопот", дело на племенницата на Вазов Бинка Вазова.
Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", известен още като "Метоха", се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква "Св. Св. апостоли Петър и Павел" и Девическото училище - "Радиното училище". До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г.
През многовековната си история Сопотският девически манастир "Въведение Богородично", заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807г. Обителта не е пощадена и по време на руско-турската война. През юли 1877г след временно отстъпване на руските войски почти целият град е изпепелен и сринат до основи, а онези негови жители, които не успяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука.
Огромен надпис „Аз съм българче” вече се извисява над Сопот. Надписът е поставен на емблематичния за Сопот хълм „Трапето“, където се изгражда мемориален комплекс „Аз съм българче“.
Непосредствено зад надписа има красив парк с места за отдих и алеи за разходка. Това е поредната стъпка от проекта за създаване на галерия на открито в подбалканския град, с който трябва да се повдигне патриотичният дух.
Разделяме се с наситения с богата история малък градец Сопот, за да се насочим към следващата спирка от днешното пътешествие - друго средище на Възрожденската култура, Карлово.
Следва: част 4, Карлово.
